Симон Елкелес
Перфектна химия (25)

25
Бритни

Звукът от тежкото дишане на сестра ми до мен е първото, което чувам, когато ранните утринни лъчи на слънцето проникват в нейната стая. Дойдох в стаята на Шели и няколко часа лежах до нея, наблюдавайки я как спи безметежно, преди сънят да ме обори.

Когато бях малка, всеки път когато започнеше буря, бързах да дойда в стаята на сестра ми. Не толкова аз да успокоя Шели, а по-скоро тя мен. Просто държах ръката й и някак си страховете ми изчезваха.

Докато гледам как сестра ми спи дълбоко, не мога да повярвам, че родителите ми искат да я изпратят някъде надалеч. Шели е голяма част от мен; мисълта да живея без нея ми се струва толкова… погрешна. Понякога имам чувството, че двете с Шели сме свързани по специален начин, който малцина разбират. Дори когато родителите ни не могат да разберат какво се опитва да каже Шели или защо е толкова разстроена и объркана, аз обикновено зная.

Затова бях толкова съсипана, когато изскубна косата ми. Никога не съм мислила, че тя ще ми причини болка.

Но Шели го направи.

— Няма да им позволя да те отведат оттук — обещавам тихо на спящата ми сестра. — Винаги ще те пазя.

Ставам от леглото на Шели. Няма начин да остана по-дълго при нея, без тя да разбере, че съм разстроена. Затова се обличам и излизам от вкъщи, преди да се е събудила.

Вчера се доверих на Алекс и небето не се продъни. Всъщност се почувствах по-добре, след като му казах за Шели. Ако мога да го направя с Алекс, със сигурност мога да опитам със Сиера или Дарлин.

Мисля за своя живот, докато седя в колата си пред дома на Сиера.

Нищо не е както трябва. Последната година би трябвало да е приятна — лесна и забавна. А досега е всичко друго, но не и това. Колин ме притиска, едно момче, член на банда, е мой партньор по химия, а родителите ми смятат да изпратят сестра ми далеч от Чикаго. Какво още може да се обърка?

Забелязвам някакво движение зад прозореца на втория етаж, където е спалнята на Сиера. Отначало се показват крака, носле задник. О, боже, Дъг Томпсън се опитва да се спусне по дървената решетка с увивни растения.

Дъг сигурно ме е видял, защото Сиера надниква от прозореца. Тя ми маха и ми дава знак да почакам.

Кракът на Дъг още не е достигнал до дървената решетка. Сиера го придържа с една ръка. Най-после този съвременен Ромео достига заветната цел, но цветята отвличат вниманието му и той пада, разперил ръце във въздуха като вятърна мелница. Разбирам, че не се е ударил сериозно, защото вдига палец към Сиера, преди тичешком да се отдалечи.

Питам се дали Колин ще се изкачи по дървена решетка заради мен.

Три минути по-късно Сиера отваря входната врата и излиза навън само по долно бельо и потниче.

— Брит, какво правиш тук? Седем часът е. Сутринта. Преподавателите ни имат извънучилищни занимания и днес няма да учим.

— Зная, но животът ми излиза извън контрол.

— Влез вътре и ще поговорим — нарежда тя и отваря вратата на колата ми. — Задникът ми замръзна. Ох, защо лятото в Чикаго е толкова кратко?

Събувам обувките си в антрето, за да не събудя родителите й.

— Не се тревожи, те още преди час отидоха във фитнес залата.

— Тогава защо Дъг лази през прозореца на спалнята ти?

Сиера ми смигва.

— Нали се сещаш: за да поддържаме огъня в отношенията ни. Момчетата обичат приключенията.

Влизам след Сиера в просторната й спалня, издържана в цикламени и яркозелени тонове, които декораторът, нает от майка й, бе подбрал вместо нея. Аз се пльосвам върху допълнителното легло, докато Сиера се обажда на Дарлин.

— Дар, ела у дома. Брит е в криза.

Дарлин, по пижама и чехли, пристига след няколко минути, тъй като живее през две къщи по-надолу по улицата.

— Добре, излей си душата — подканва ме Сиера, когато всички сме налице.

Внезапно, когато и двете са вперили погледи в мен, не съм сигурна, че е добра идея да споделя с тях това, което ме измъчва.

— Ами всъщност не е нищо сериозно.

Дарлин се изправя.

— Слушай, Брит. Измъкваш ме от леглото в седем сутринта. Изплюй камъчето.

— Да — подкрепя я Сиера. — Ние сме ти приятелки. Ако не можеш да разкажеш на нас, на кого изобщо можеш?

На Алекс Фуентес. Но никога няма да им го кажа.

— Защо да не погледаме стари филми? — предлага Сиера. — Ако Одри Хепбърн не те накара да ни довериш проблемите си, нищо друго няма да е в състояние.

Дарлин изпъшква.

— Не мога да повярвам, че ме събуди толкова рано заради лъжлива криза и за да гледам стари филми. Вие, момичета, наистина трябва да се вземете в ръце и да започнете истински да се забавлявате. Най-малкото, което можете да направите, е да ми кажете някоя клюка. Някоя да е чула нещо по-пикантно?

Сиера ни повежда към дневната и трите се настаняваме върху меките възглавници на дивана на родителите й.

— Чух, че във вторник Саманта Джакъби е засечена да се целува с някого в стаичката на охранителите.

— Леле, колко интересно — заявява Дарлин, абсолютно незаинтересувано.

— Споменах ли, че въпросният охранител е Чък?

— Е, това вече е сочна клюка, Сиера.

Така ли ще бъде, ако споделя нещо? Ще превърна своето нещастие в сочна клюка, с която останалите ще се забавляват?

Четири часа по-късно, прекарани в дневната на Сиера, след два филма, пуканки и голяма кутия от специалния сладолед на „Бен & Джери“, се чувствам по-добре. Може би е заради Одри Хепбърн в ролята на Сабрина, но някак си започва да ми се струва, че всичко е възможно. Което ме навежда на мисълта за…

— Момичета, какво мислите за Алекс Фуентес? — питам аз.

Сиера лапва една пуканка.

— Какво имаш предвид с това „какво мислим за него“?

— Не зная — свивам рамене, неспособна да се отърся от силното, безспорно привличане, което винаги съществува помежду ни. — Той е мой партньор по химия.

— Е, и…? — подканва ме Сиера и размахва ръка във въздуха, сякаш казва: „Какво по-точно имаш предвид?“.

Грабвам дистанционното и спирам филма.

— Той е готин и много секси. Признайте си.

— Пфу, Брит! — възмущава се Дарлин и се преструва, че пъха два пръсти в гърлото си и повръща.

— Добре де, признавам, че е сладур — казва Сиера, — но не е някой, с когото бих се срещала. Нали знаеш, че е член на банда.

— През половината време идва надрусан в училище — приглася й Дарлин.

— Аз седя до него, Дарлин, и никога не съм забелязала да е надрусан в училище.

— Майтапиш ли се, Брит? Алекс се друса преди училище и в мъжката тоалетна, когато бяга от часовете. И нямам предвид само трева. Той е на твърда дрога — оповестява Дарлин с безпрекословен тон, сякаш това е неоспорим факт.

— Ти лично виждала ли си го да взема наркотици? — не мирясвам аз.

— Слушай, Брит. Не е нужно да съм в една стая с него, за да зная, че той смърка и се боцка. Алекс е опасен. Освен това момичета като нас не се забъркват с момчета от „Кървавите латиноси“.

Аз се облягам на плюшените възглавници на дивана.

— Да, зная.

— Колин те обича — казва Сиера, сменяйки темата.

Любовта беше последното, което изпитваше към мен Колин на плажа, но дори не желая да подхващам тази тема.

Мама три пъти се опитва да се свърже с мен. Първо на мобилния. Аз го изключих, но това не я отказа и тя позвъни два пъти на домашния телефон на Сиера.

— Майка ти ще дойде тук, ако не говориш с нея — предава ми Сиера с телефон в ръка.

— Ако тя дойде, аз си тръгвам.

Сиера ми подава телефона.

— С Дарлин ще излезем навън, за да поговориш на спокойствие с нея.

Поднасям телефона към ухото си.

— Здравей, майко.

— Чуй ме, Бритни, зная, че си разстроена. Миналата нощ уточнихме докрай плановете за Шели. Зная колко ти е тежко, но напоследък тя е все по-объркана и разстроена.

— Мамо, тя е на двайсет години и се разстройва, когато хората не я разбират. Не смяташ ли, че това е нормално?

— Ти догодина отиваш в колеж. Вече не е разумно и не е справедливо към никого от нас да продължаваме да я държим у дома. Престани да си такава егоистка.

Ако изпратят Шели някъде заради това че заминавам в колеж, значи, вината е моя.

— Вие ще го направите, независимо какво мисля за това, нали? — питам аз.

— Да. Вече е решено.