Симон Елкелес
Перфектна химия (10)

10
Алекс

О, супер, няма що! Питърсън и Агире в единия край на кабинета и малката госпожица Perfecta и тъпото й гадже в другия… а аз по средата, съвсем сам. Определено никой не е на моя страна.

Агире се прокашля.

— Алекс, това е вторият път през последните две седмици, когато се озоваваш в кабинета ми.

Да, сметката е съвсем точна. Този тип е абсолютен гений.

— Сър — подхващам играта, защото ми е писнало малката госпожица Perfecta и приятелчето й да въртят на малкия си пръст цялото училище. — По време на обяда стана нещастен случай, включващ малко мазна храна и джинсите ми. Вместо да пропусна часа, аз помолих един мой приятел да ми донесе тези, за да се преоблека. — Соча към джинсите, които Пако бе успял да грабне от вкъщи. — Госпожо Питърсън — продължавам, като се извръщам към нашата преподавателка, — не бих позволил някакво незначително петно да ми попречи да присъствам на вашия блестящ урок.

— Не ми се подмазвай, Алекс — изсумтява госпожа Питърсън. — Дойде ми дотук от маймунджилъците ти — казва тя и сочи над главата си. Мята гневен поглед към Бритни и Колин. Аз мисля, че ще им позволи да ме залеят с кал и мръсотия, когато тя заявява: — И не мислете, че вие двамата сте по-добри от него.

Бритни изглежда потресена от мъмренето. Обаче беше супердоволна, докато госпожа П. ме кастреше.

— Не мога да бъда партньорка с него! — изстрелва малката госпожица Perfecta неочаквано.

Колин пристъпва напред.

— Тя може да работи заедно с мен и Дарлин.

Едва не се усмихвам, когато веждите на госпожа П. отхвръкват скорострелно нагоре. Дори ми минава мисълта, че ще продължат по челото й и няма да спрат.

— И какво ви прави вас двамата толкова специални, за да си въобразявате, че можете да променяте структурата на моя клас?

Само така Питърсън!

— Надин, позволи ми аз да продължа — обръща се Агире към госпожа П., сетне сочи към фотографията на нашето училище, висяща в рамка на стената. Без да даде възможност на представителите на северната част да отговорят на въпроса на госпожа П., господин Агире продължава: — Приятели, девизът на нашата гимназия „Феърфийлд“ е: „Различията пораждат знания“. Ако някога го забравите, той е издълбан върху камъните над главния вход, така че следващия път, когато влизате в сградата, отделете минута да се замислите какво точно означават тези думи. Позволете ми да ви уверя, че като нов директор, моята главна цел е да изградя своеобразен мост между отделните култури в това училище, да премахна всички препятствия, които са в разрез с този девиз.

Добре, значи различията пораждат знания. Но аз съм виждал също така да пораждат омраза и невежество. Нямам намерение да развалям розовата картинка на Агире за нашия девиз, защото започвам да подозирам, че новият ни директор наистина вярва в тъпотиите, които ръси.

— Двамата с доктор Агире сме на едно мнение. И в тази връзка… — Питърсън ме стрелва с кръвнишки поглед, толкова убедителен, че навярно го е упражнявала пред огледалото. — Алекс, престани да дразниш Бритни. — Отправя същия поглед и към двамата в другия край на стаята. — Бритни, спри да се държиш като примадона. А ти, Колин… Аз дори не зная какво общо имаш ти с всичко това.

— Аз съм неин приятел.

— Ще ви бъда благодарна, ако вашите лични отношения останат извън моята класна стая.

— Но… — започва Колин.

Питърсън го прекъсва с едно махване на ръката.

— Достатъчно. Вече свършихме и сте свободни.

Колин сграбчва ръката на примадоната и двамата се изнизват от стаята.

След като излизам от кабинета на Агире, Питърсън ме хваща за лакътя.

— Алекс?

Спирам и я поглеждам. Взирам се в очите й, които са пълни със симпатия. Стомахът ми се свива, а това не ми се нрави.

— Да?

— Знаеш, че за мен си като прозрачен.

Трябва да изтрия тази симпатия от лицето й. Последният път, когато учител ме е поглеждал така, беше, когато бях в първи клас, веднага след като татко бе застрелян.

— Това е едва втората седмица от началото на годината, Надин. Може би не е зле да изчакате поне месец или два, преди да направите подобно изявление.

Тя се засмива.

— Не преподавам толкова отдавна, но вече съм видяла повече Алексовци Фуентесовци в моята класна стая, отколкото останалите учители ще видят през целия си живот.

— А аз си мислех, че съм уникален — въздъхвам и притискам длани върху гърдите си, там, където тупти сърцето ми. — Вие наранихте чувствата ми, Надин.

— Искаш ли да бъдеш уникален, Алекс? Завърши училище и се дипломирай. Постарай се да не отпаднеш.

— Това е и моят план — казвам й, макар че никога досега не съм го признавал пред никого. Зная, че мама иска да се дипломирам, но никога не сме го обсъждали. И ако трябва да съм честен, не съм сигурен дали тя наистина го очаква.

— Казвали са ми, че всички отначало говорят така. — Тя отваря чантата си и изважда банданата ми. — Не позволявай на живота ти извън училище да направлява бъдещето ти — додава напълно сериозно.

Пъхам банданата в задния джоб на джинсите. Моята учителка няма представа колко надълбоко е проникнал в училище животът, който водя навън. Една червена тухлена стена няма да ме огради от външния свят. По дяволите, не бих могъл да се скрия тук, дори и да исках.

— Зная какво ще ми кажете сега… Ако някога ти потрябва приятел, Алекс, аз съм тук.

— Грешиш. Аз не съм ти приятел. Ако бях, ти нямаше да бъдеш член на банда. Но видях резултатите ти от теста. Ти си умно момче, което може да успее, ако започнеш да се отнасяш сериозно към училището.

Успех. Успех. Всичко е относително, нали?

— Може ли сега да отивам в час? — питам, защото нямам подходящ остроумен отговор на горните думи.

Вече съм готов да повярвам, че моята учителка по химия и новият директор може и да не са на моя страна… но не съм сигурен, че са и на противоположната. Което прави теорията ми на пух и прах.

— Да, върви в час, Алекс.

Все още мисля за това, което каза Питърсън, когато тя извиква след мен:

— И ако още веднъж ме наречеш „Надин“, ще имаш удоволствието да получиш ново листче с наказание и ще напишеш есе на тема „Уважение“. И не забравяй, аз не съм твоя приятелка.

Докато вървя по коридора, се усмихвам. Тази жена определено размахва като оръжие тези сини листчета за наказание и заплахите за есета.