Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (9) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Раждането на цивилизациите в Западна Азия

Различия между града и селото

Последното основно събитие в праисторията на Западна Азия е появата на градовете — явление, което се развива през 3500–3200 г. пр.Хр., Тъй като някои села в течение на около петстотин години неусетно се превърнали в градове, не е трудно да се опишат различията между града и селото въз основа на това, как е изглеждал градът в края на своето развитие. За разлика от селото в града живеели хора с разнообразни занятия. Във всички нови градове живеели земеделци, тъй като нивите в околностите на градовете, както навсякъде, се нуждаели от обработване; в градовете, освен това обитавали и малък брой занаятчии и търговци, защото градовете започнали да се оформят по време, когато уменията в ръчните занаяти вече били силно специализирани, а и търговията започнала да се превръща в професия. Господстващите лица в градовете обаче, чието присъствие всъщност определя разликата между града и селото, били военните-професионалисти, администраторите и свещениците.

Градът срещу селото; управляващи срещу управлявани

Накратко, градовете съществували, за да експлоатират селата. Градските първенци, разбира се, не биха представили нещата по този начин. Тъй като те са били професионални военни, администратори и свещеници, те биха твърдели, че мисията им е да защитават териториите си с военни средства, да повишават производителността на областите посредством добро управление и да умилостивяват боговете с молитвите си. Но тъй като никой от тях не работи на полето, те със сигурност не биха могли да просъществуват без излишъците от производството на онези, които работят. С други думи, първите жители на града били управници в своята общност, а обитателите на подчинените села, както и останалите граждани — управлявани.

Градовете на Месопотамия — резултат от преселването

Няма съмнение, че първите западноазиатски градове са възникнали в Месопотамия, област в съвременен Ирак, разположена между реките Тигър и Ефрат, а почти сигурно е, че основната причина за това се корени в пренаселеността. Вече видяхме, че уседналите народи по принцип се размножават по-бързо от чергарите. Действително, когато племената на Западна Азия усвоили уседналото земеделие, хранителните запаси се увеличили неимоверно, а с тях и броят на хората. По една предпазлива оценка населението по хълмистите области в Западен Иран, едно от местата, където уседналото земеделие намерило приложение най-рано, се е увеличило петдесет пъти между 8000 и 4000 г. пр.Хр. На даден етап излишното население трябвало да се разсели, за да се изхрани и това важи особено за първите земеделци, които постепенно изтощавали плодородието на земите си, тъй като не познавали нито ротацията на културите, нито методите за наторяване. В Западна Азия този етап назрял някъде около 4000 г. пр.Хр., когато значителен брой хора от пренаселените Иран и Ирак започнали да се заселват в дотогава необитаваната долина на Тигър и Ефрат.

Селищна могила в Месопотамия. Няколко хиляди години последователна строителна дейност на човека често довеждат до такъв хълм от отпадъци. Десетки години упорит труд и интензивни изследвания от колектив археолози ще бъдат необходими за разкриването на цялата историческа информация, погребана в тази могила, отнасяща се към периода от ок. 5000 г. пр.Хр. в основата до 500 г. сл.Хр. на върха.

Напояването и разделянето на управник и управлявани

Два фактора определят успешното земеделие: плодородието и влагата. Първите западноазиатски земеделски селища се разполагали в хълмистите райони, където първоначално житото растяло като див вид. Тези терени не били особено плодородни, но все пак достатъчно, за да започне отглеждане на зърното, а влагата била в изобилие поради дъждовете. Долината на Месопотамия, от друга страна, била изключително плодородна, но влагата била толкова недостатъчна през дълги периоди от годината, че земеделието било невъзможно без въвеждането на изкуствени напоителни системи. Изграждането и поддържането на напоителни системи обаче изисква планиране и усилен съгласуван труд, който нямал прецедент в тогавашните човешки общества. Въпросното напояване, започнало в хилядолетието между 4000 и 3000 г. пр.Хр., трябвало да се осъществява посредством прокарване на кръстосани естествени и изкуствени канали от двете големи реки през сухите земи, а работата никога не свършвала, тъй като изкуствените и естествените канали постоянно трябвало да бъдат почиствани от образуваните наноси. Такъв труд изисква организирана работна сила, събиране на провизии за работниците, масово производство на глинени съдове за храната и т.н. Очевидно имало нужда от хора, които да планират как, кога и къде да се работи, надзиратели, които да ръководят и контролират работниците, и началници, които да контролират и надзирават надзирателите. Така обществото се разделило на управляващи и управлявани.

Милитаризмът усилва властта на управниците

Пренаселването предизвикало нуждата от напоителни системи и породило тенденциите към управление и принуда в Месопотамия в периода от 4000 до 3200 г. пр.Хр., а тези тенденции се укрепвали от милитаризма. Как някои хора са успели да се превърнат в управници? Естествено основното обяснение се корени в бруталната сила — най-силни в обществото били най-умелите бойци. През въпросното хилядолетие военната власт им дава власт да управляват и оттам все повече военна власт в един непрекъснат спираловиден процес: металните оръжия били по-съвършени от каменните, но и много по-скъпи. Така онези, които натрупват състояние от потискането и експлоатацията на други, стават единствените, които могат да си позволят метални оръжия, с които да подчиняват и експлоатират още повече хора. Трябва да се отбележи, че Месопотамия няма естествени залежи на метал и метални руди и въпреки това там са открити сравнително големи количества метални оръжия, отнасящи се към 3500–3000 г. пр.Хр.; очевидно военните управници на Месопотамия доминирали все повече и повече.

Жреците като членове на управляващия елит

Понеже господстващите военни се нуждаели от обучени администратори, които да им помагат в управлението и надзора върху местните напоителни работи, концентрирането на тези две класи в централните селища само по себе си би могло да доведе до създаването на градовете. Появили се обаче и професионални жреци, които се обединили с първите две групи в новообразуваните градове. Естествено религията не е измислена в Месопотамия. Вярата в свръхестествени сили вероятно е съществувала хилядолетия по-рано при неандерталците, които погребвали и хранителни припаси с мъртъвците си, и при пещерните хора от ледниковата епоха, чието изкуство явно имало за цел магията. Новото в Месопотамия била появата на професионални жреци, хора, прикрепени към центровете за извършване на ритуали — храмовете, които изпълнявали магически заклинания и обреди и се издържали от земеделския труд на другите.

Причини за появата на жреческата каста

Защо кастата на жреците е възникнала за първи път в Месопотамия, е въпрос на догадки, но изглежда вероятно, че към 3500 г. пр.Хр. стопанските потребности и сложността на социалната структура там нарастват дотолкова, че хората наистина имат нужда от жреци. Чергарските групи не са изпитвали трудности при поддържането на сплотеност в обществото, тъй като имат малко или никаква частна собственост, за която да се борят помежду си, и тъй като са почти равноправни в занятията си и достатъчно малочислени — обикновено не повече от 500 души в група, — за да се чувстват сплотени от взаимната си близост. Но в селата тези условия започват да се променят. Там общият труд и разпределение са все още в сила, но неравенството в собствеността се засилва с времето, особено с развитието на търговията, а и разрастването на селското население от стотици на хиляди пречи на хората да се познават, така да се каже, по малко име. Външните нападения вероятно сплотявали достатъчно обществото на селяните и не им позволявали много да се борят помежду си, но в напрегнатото време, когато започва напояването в Месопотамия, била нужна още по-силна сплотеност. При тази, признаваме, умозрителна възстановка религията вдъхновява големите групи от хора да изпитват преданост към общата кауза и да работят усърдно с вярата, че с труда си служат на местните богове. А религиозната практика в такива мащаби изисква жреци, които да разпространяват вярата и да изпълняват сложни ритуали във внушителни храмове.

Градовете като проява на цивилизация

Да се разсъждава върху произхода на градовете, на практика означава да се разсъждава върху произхода на цивилизацията, която може да се нарече етап от човешката организация, в който правителствените, обществените и стопанските институции се развиват в достатъчна степен, за да управляват (макар и несъвършено) въпросите на реда, сигурността и производителността в сложното общество. Към 3200 г. пр.Хр. Месопотамия става „цивилизована“. Това ще рече, че съществуват поне пет града, във всеки от които живеят едновременно военни управници, администратори и жреци. Във всеки от тях има по няколко монументални храма и пищни частни резиденции, общи работилници, обществени складови бази и големи пазари. Усвояват се примитивни форми на отчетност и писмеността вече се развива. Оттук започва разказът за цивилизациите и оттук можем да проследим историята, която почива на тълкуване на писмени доказателства и археологически находки.

Литература

Binford, Lewis, In Pursuit of the Past: Decoding the Archaeological Record, London, 1983. Един от най-влиятелните световни археолози предлага изключително увлекателно и пристрастно описание на това, как археолозите научно анализират находките, за да разкрият миналото социално поведение и процесите на промяна.

Lamberg-Karlovsky, С. С. и Jeremy A.Sabloff, Ancient Civilizations: The Near East and Mesoamerica, Menlo Park, Calif., 1979. Достъпно описание за това, как най-старите цивилизации стават все по-сложни с течение на времето.

Leakey, Richard и Roger Lewin, Origins Reconsidered, New York, 1992.

Leroi-Gourhan, André, The Art of Prehistoric Man in Western Europe, London, 1968. Противоречива в своите символистични интерпретации на пещерното изкуство, но богата на подробни данни и изобилно илюстрирана с превъзходни цветни фотографии.

Lewin, Roger, The Origin of Modem Humans, New York, 1993. Добре написано, задълбочено, но сбито обобщение и анализ на днешните изследвания и схващания за произхода на човека и еволюцията.

Mauss, Marcel, The Gift: Forms and Functions of Exchange in Archaic Societies, New York, 1967. Написана за първи път през 1927 г., тази книга предлага трайни идеи за обществените взаимодействия между личностите и групите.

Phillips, Patricia, The Prehistory of Europe, Bloomington, Ind., 1980. По-скоро ориентирана към представяне на факти, отколкото на теории, но решаващо необходима за разбиране на еволюцията от неандерталеца към анатомично съвременния човек.

Sandars, Nancy K., Prehistoric Art in Europe, прер. изд. Baltimore, 1985. Кратко изследване, контрастиращо с книгата на Leroi-Gourhan заради ударението, поставено върху техниките на древното изкуство, а не върху предполагаемото му символично значение.

Trump, David H., The Prehistory of the Mediterranean, New Haven, Conn., 1980. Разглежда произхода на класическата гръцка цивилизация. Разбираема и стегната книга.

Древните цивилизации на Изтока и Запада