Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (22) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Обществен и икономически живот

Основни класи в египетското общество

През голяма част от историята на Египет населението било разделено на пет класи: царското семейство; жреци; номарси; средната класа на писари, търговци, занаятчии и богати земеделци; и селяни, които съставлявали масата от населението. През Новото царство се появява и шеста класа — на професионалните войници, нареждаща се непосредствено след номарсите. През този период били пленени и хиляди роби и за известно време те оформят седма класа. Презирани от всички, те били принудени да работят в държавните кариери и именията около храмовете. Постепенно обаче ги допуснали в армията, а дори и в личната гвардия на фараона. При тези обстоятелства те вече не съставлявали отделна класа. Местата на различните обществени кръгове от време на време се променяли. В Старото царство номарсите и жреците били над всички останали поданици на фараона. През Средното царство печелят признание класите на простолюдието. Търговци, занаятчии и земеделци получават права от държавната власт. Особено впечатляваща е порасналата роля на търговците и занаятчиите през този период. Установяването на Империята, придружено от разширяване функциите на държавното управление, довежда до издигането на нов тип номарси, предимно държавни чиновници. С възхода на магията и обредността жреците също се сдобиват с повече власт.

Различията в жизнения стандарт на горните и долните класи в Египет били много по-големи от съществуващите днес в Европа и Америка. Богатите номарси живеели в разкошни вили сред дъхави градини и сенчести горички. Храната им се отличавала с богато разнообразие от меса, птици, сладкиши, плодове, вина и десерти. Те се хранели от алабастрови, златни и сребърни съдове, обличали се в скъпи тъкани и се кичели със скъпоценности. Обратно, животът на бедните бил окаян. Работниците в градовете живеели в гъсто населени квартали от кирпичени къщурки, обзаведени единствено със столове, сандъци и малко грънци. Селяните в по-обширните имения се радвали на не толкова скупчено, но не и по-охолно съществуване.

Макар че многоженството било позволено, основната социална единица оставала моногамното семейство. Дори фараонът, който можел да поддържа харем от втори жени и наложници, имал една първа съпруга. Наложничеството обаче било престижна институция. Все пак, в сравнение с жените в повечето други древни общества, египетските жени не били изцяло подчинени на мъжете. Съпругите не се криели, жените можели да притежават и наследяват собственост и да се занимават с търговия. Египтяните позволявали и наследяването на трона от жени: царица Нефрусобек управлявала през Дванадесетата династия, а царица Хатшепсут през Единадесетата.

Лов на риба и птици: Стенопис, Тива, Единадесета династия. Повечето от жените, изглежда, принадлежат към богатите класи, докато простото облекло и незначителният ръст на мъжете подсказват, че те най-вероятно са роби.

Земеделие, търговия и промишленост

Стопанската система на Египет почивала главно на земеделието. То било разнообразно и силно развито, земята раждала отлични реколти от жито, ечемик, просо, зеленчуци, плодове, лен и памук. На теория земята била собственост на фараона, но в по-ранните периоди той предоставял голяма част от нея на своите поданици, така че на практика тя до голяма степен била във владението на отделни хора. След около 2000 г. пр.Хр. търговията започнала да се разраства с устойчиви темпове и придобила първостепенна важност. Процъфтяла търговията с остров Крит и с Ливан, по източното крайбрежие на Средиземно море. Златните мини на Либия, контролирани от Египет, били важен източник на богатства. Основните износни стоки били злато, пшеница и ленени тъкани, а се внасяли предимно сребро, слонова кост и дървесина. Не по-маловажна от търговията е манифактурата. Още през 3000 г. пр.Хр. големи групи хора се занимавали със занаятчийство. По-късно се изграждат фабрики за по двадесет и повече работници под един покрив и с известно разделение на труда. Водещи отрасли на промишлеността били корабостроенето, грънчарството, стъкларството и производството на текстил.

Развитие на търговския инструментариум

Още от древни времена Египет напреднал в развитието на търговския инструментариум. Египтяните познавали основите на счетоводството и деловодството. Търговците издавали поръчки и квитанции за стоки. Те изобретили актовете за собственост, писмените договори и завещанията. Ако и да не съществувала монетна система, те използвали като разменни единици медни и златни пръстенчета с определено тегло, а това по същество са най-старите познати пари в историята на цивилизациите. Обаче простите сделки между селяните и бедните граждани без съмнение са се извършвали чрез натурална размяна.

Египетски роби по време на работа. Горе: Скулптори по време на работа в гробница, Шеста династия, 2300 г. пр.Хр.

Стенопис от около 1550 г. пр.Хр. изобразява как работници-роби правят тухли.

Стопански колективизъм

Египетската стопанска система била предимно колективна. От самото начало енергията на народа се канализирала в обществени занятия. Личните интереси се отъждествявали с тези на обществото. Производителната дейност на целия народ се движела около огромни държавни предприятия и държавата била най-крупният работодател. Колективизмът обаче не бил единствената форма; значителен дял заемала и частната инициатива. Търговците водели сами делата си, а много от занаятчиите имали собствени работилници; с течение на времето все повече и повече селяни получавали статут на независими земеделци. Държавата продължавала да експлоатира кариерите и мините, да строи пирамиди и храмове и да обработва царските имоти.