Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (52) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Персийската империя

Възцаряването на Кир

Почти нищо не е известно за персите преди средата на 6 в. пр.Хр., освен че са живели по източното крайбрежие на Персийския залив, че са говорили на индоевропейски език и са били подчинени на мидийците, сроден народ, който населявал териториите на изток и север от река Тигър. От тази неизвестност персите внезапно се появили в центъра на историческите събития, благодарение на изключителните подвизи на един княз, Кир, който наследил трона в едно южноперсийско племе през 559 г. пр.Хр. Скоро след това Кир станал владетел на всички перси и ок. 549 г. пр.Хр. отхвърлил господството на мидийците, като поел управлението на земите, простиращи се от Персийския залив до р. Халис в Мала Азия.

Присъединяването на Лидия

Персийската империя при Дарий I, 521–486 г. пр.Хр.

Като завзел част от Мала Азия, Кир стигнал до Лидийското царство, което по това време обхващало западната половина на Мала Азия до р. Халис. Лидийците, които били индоевропейско племе, създали държава — наследничка на хетите, която достигнала до небивал разцвет в резултат на откритите златни находища и благодарение на посредническата роля на лидийците в търговията по суша между Месопотамия и Егейско море. Заради търговските си контакти лидийците въвели металните монети като средство за размяна на стоки и услуги. Когато Кир стигнал до тяхната граница, цар на лидийците бил Крез, който бил толкова богат, че сравнението „богат като Крез“ е залегнало трайно в нашия език. Отнасяйки се с недоверие към своя съсед, през 546 г. пр.Хр. Крез решил да започне превантивна война, за да опази царството си от чужди посегателства. Според гръцкия историк Херодот Крез се обърнал към оракула в Делфи, за да се посъветва дали е разумно да предприеме веднага нападение, и получил отговора, че ако прекоси река Халис ще унищожи една велика държава. Той прекосил река Халис, но държавата, която унищожил, била неговата собствена. Войските му били напълно сразени, а процъфтяващото му царство станало провинция на персийската държава.

Древна лидийска монета, вероятно сечена по време на царуването на Крез.

Завоевания на Кир и политика на самоопределение

Кир нахлул в Месопотамия през 539 г. пр.Хр., като ударил така ненадейно, че успял да превземе Вавилон без бой. Веднъж влязъл във Вавилон, цялата Нововавилонска империя била негова. По-рано видяхме, че Кир позволил на евреите, държани като пленници във Вавилон, да се върнат в Палестина и да основат там своя полунезависима, васална държава. Тук можем да добавим, че Кир предоставил и на други поробени народи правото на значително самоопределение. Когато през 529 г. пр.Хр. той умира от раните си, които получил в незначителна схватка с варварски племена на север от неговите владения близо до Аралско море, Кир оставя след себе си империя, по-голяма от всяка друга, съществувала дотогава. Въпреки това малко по-късно, през 525 г. пр.Хр., Персийската империя се разраснала още повече, когато синът на Кир, Камбиз, завладял цял Египет.

Укрепване на Персийската империя при Дарий Велики

Наследникът на Камбиз, Дарий I, който царувал в Персия от 521 до 486 г. пр.Хр., се заел да затвърди военните завоевания на своите предшественици, като усъвършенства управлението на персийската държава. Дарий Велики, както обикновено го наричат, разделил империята си на провинции, известни като сатрапии, ръководени от управители, наричани сатрапи, които разполагали с голяма власт, но били длъжни да плащат на държавата определен годишен налог. (Васалните държави като Еврейското царство също били длъжни да плащат на персийския цар годишни данъци.) Като се придържал към толерантната политика на Кир, Дарий позволил на различните неперсийски народи в Персийската империя да запазят повечето от своите местни институции, като в същото време им наложил единна парична единица и стандартизирана система от мерки и теглилки. Така например, египетският сатрап при царуването на Дарий възстановил древните египетски храмове и систематизирал египетските закони, като се ползвал от съветите на местните жреци.

Дарий като строител

Дарий се проявил и като велик строител. Той построил нова царска резиденция, наречена от гърците Персепол („персийски град“), която впоследствие се превърнала в официална столица на Персия. Освен това той прокопал канал от Нил до Червено море и изградил напоителни системи по Персийското плато и на границата със Сирийската пустиня. Най-впечатляваща сред неговото гражданско строителство била системата от пътища, предназначена да улесни търговията и връзките с най-отдалечените провинции на Персия. Ненапразно най-известният от тях бил „царският път“, простиращ се на 2500 км разстояние от Суза близо до Персийския залив, до Сарди на Егейско море. Изпращаните по този път царски куриери представлявали първата „пощенска система“, тъй като пренасяли съобщения и товари на смени, от един пост до друг, като разстоянието между отделните постове било колкото разстоянието, изминавано с кон на ден: на всеки пост чакал по един ездач и свеж кон, за да отнесе това, което е било донесено от „куриера“ преди него. Днес много малко хора знаят, че мотото на американските пощенски служби е заимствано от похвалните слова, изречени от Херодот за персийските куриери, препускащи по царския път: „нито сняг, нито дъжд, нито пек, нито мрак са в състояние да попречат на тези куриери бързо да доставят вестта до местоназначението й.“

Гръцката съпротива срещу персийското господство

Изключително надарен като администратор, Дарий Велики допуснал една съществена грешка в геополитическата си стратегия: опитът му да наложи над Гърция персийска хегемония. След като Кир превзел Лидия, Персия станала владетел на гръцкоезичните градове по западното крайбрежие на Мала Азия и независимо колко толерантно било персийското управление, тези градове продължавали да жадуват за свободата на всички останали гръцки градове държави. В резултат на това между 499 и 494 г. пр.Хр. гърците от азиатския континент се вдигнали на въстание за извоюване на независимостта си. Те скоро били подкрепени от атински войски, които се присъединили към азиатските гърци и участвали в подпалването на Сарди, регионалния административен център на персите. След като потушил въстанието, Дарий искал да е сигурен, че намиращите се под персийско владичество гърци никога повече няма да получат помощ отвън, затова през 490 г. пр.Хр. изпратил войска през Егейско море, която да накаже Атина и да покаже на всички европейски гърци, че оттук нататък възнамерява да им бъде господар. В битката при Маратон, през 490 г. пр.Хр., Дарий претърпял единственото поражение по време на своето царуване. И макар че през 480 г. пр.Хр. неговият син и наследник, Ксеркс, решил да си отмъсти за понесеното унижение, като се опитал да смаже Гърция с огромната си армия, героичната съпротива на Атина и Спарта го накарали да отстъпи и година по-късно да се откаже от плановете си. Вероятно в този момент персите осъзнали, че са достигнали върха на своята експанзионистична политика и че отсега нататък ще трябва да се пазят от европейските гърци като от свои непримирими врагове.

Златна персийска чаша. Слабостта на персите към лъвовете вероятно се дължи на асирийско влияние.

Големият дворец на Дарий и Ксеркс в Персепол. В персийската архитектура се използвали колони с канелюри, заимствани от гърците, както и скулптурни релефи, наподобяващи тези на асирийците.

Нарастваща нестабилност на Персийската държава

Всъщност от 479 г. пр.Хр. до завладяването на Мала Азия от Александър Велики през 334 г. пр.Хр. гърците обикновено били твърде заети с вътрешните си междуособици, за да представляват някаква сериозна заплаха за Персия. За персите това било изключително благоприятно, тъй като през споменатия период Персийската империя изпитвала все по-голяма държавна нестабилност, дължаща се на борби за трона и на избухването на въстания в различните провинции. Така по времето, когато се появил Александър, макар че империята била все още непокътната, тя вече била твърде разклатена. Независимо от всичко, когато Александър превзел териториите, владени преди него от Кир, той получил две духовни наследства — едното от религиозен, а другото от културен характер.

Възникване на зороастризма

Религиозното наследство на Персия бил зороастризмът, който заедно с будизма и юдаизма се явява една от трите главни универсални и персонални религии, познати на света преди християнството и исляма. И макар че корените на зороастризма могат да се проследят далеч назад, чак до 16 век пр.Хр., истинският основоположник на тази религия, чието име тя носи, е Зороастър (гръцкият вариант на персийското име Заратустра), персиец, който живял малко преди 600 г. пр.Хр. (Съществува академичен спор относно времето, когато е живял Зороастър, като някои авторитети сочат дата от няколко века по-рано.) Зороастър е вероятно първият истински теолог в историята, първият известен учен, който е създал една напълно завършена система от религиозни представи. Той, изглежда, е смятал за своя мисия да пречисти традиционните обичаи на персийските племена — да изкорени политеизма, жертвоприношенията на животни и магията — и да постави техния религиозен култ върху една по-последователна и етична база.

Универсална дуалистична религия

Зороастризмът бил универсална религия дотолкова, доколкото Зороастър учел, че във вселената съществува един върховен бог, когото той наричал Ахурамазда, което значи „мъдрият бог“. Ахурамазда въплъщавал принципите на светлината, истината и справедливостта; той не бил гневлив, нито пък зъл и светлината му се разпръсквала навсякъде, а не само върху едно или друго племе. Понеже грехът или мъката в света не могли да бъдат обяснени с Ахурамазда, Зороастър му противопоставил съществуването на друго божество, Ариман, който бил коварен и зъл, повелител на силите на мрака и злото. Очевидно от гледна точка на самия Зороастър Ахурамазда бил много по-силен от Ариман, на когото Ахурамазда позволил да съществува почти от разсеяност, но проповедниците на зороастризма, известни като „магове“, постепенно започнали да наблягат върху дуалистичното начало във философията на създателя й, твърдейки, че Ахурамазда и Ариман са равностойни и се намират в отчаяна бороа помежду си за надмощие. Според тях чак в последния велик ден „светлината“ ще възтържествува над „тъмнината“, когато Ахурамазда ще победи Ариман и ще го запрати в бездната.

Религия на личността

И в двете си разновидности на повече или по-малко дуалистична религия зороастризмът се проявява като изцяло лична религия, което ще рече, че тя поставяла повече лични, отколкото обществени изисквания и предлагала възнаграждение за отделния човек. В частност зороастризмът приемал, че Ахурамазда не покровителства племена и държави, а хора, които служели на неговата кауза за възтържествуване на истината и справедливостта. Хората притежавали свободна воля и били свободни да извършват или да не извършват грях. Естествено зороастризмът учел хората да не грешат, а да водят праведен живот, да се обичат и помагат един на друг, доколкото могат, да помагат на бедните и да бъдат гостоприемни. Онези, които се придържали към такъв начин на живот, щели да бъдат възнаградени в отвъдния свят, тъй като религията приемала, че мъртвите ще възкръснат в „деня на Страшния съд“ и ще бъдат изпратени в рая или ада. В свещените книги на зороастрийската вяра, известни като Авеста (книги, писани в течение на много векове), отплатата за следването на праведния път е ясно посочена: „Този, който нахрани истински предания…, той ще отиде в рая.“

Някои сходни черти на зороастризма с юдаизма и християнството

От беглото цитиране на някои от догмите на зороастризма става ясно, че тази религия има много сходни черти с юдаизма и християнството. Етичното съдържание на зороастризма наподобява ученията на еврейските пророци, неговата есхатология — някои страни на следизгнанннческия юдаизъм, а неговият рай и ад — някои аспекти от учението за отвъдния живот на християнската религия. Самото съществуване на свещените книги ни напомня за значението, което юдеите са придавали на Стария завет, а християните — на Стария и Новия завет. За съжаление не можем да определим с точност, в каква посока е вървяло влиянието, поради почти непреодолими трудности на датирането. И все пак положително не е случаен фактът, че основните аспекти на юдейската религиозна мисъл са се оформили в азиатския свят, управляван от царе като Кир и Дарий — и двамата убедени зороастрийци — или че по-късно представите на евреите за Страшния съд, които от своя страна са повлияли на християнството, са се развили в един елинистичен свят, върху който зороастризмът е продължавал да упражнява своето влияние. Освен това напълно извън контекста на влиянието, което зороастризмът евентуално е оказал върху юдаизма, персийската вяра е упражнила известно влияние върху гръцките завоеватели на Западна Азия, като ги е насърчавала да развиват религиозно мислене в един по-универсален и личен план.

Универсализмът най-добре характеризира приноса на персийската култура към елинистичния синтез. За разлика от асирийците, нововавилонците и египтяните, които се опитвали да наложат своите обичаи над победените от тях народи (в случаите, когато просто не ги заробвали), персите възприели една толерантна политика „на единния свят“, според която те се смятали за водещата сила в един конгломерат от обединени народи. И докато месопотамските владетели се наричали „истински цар“, владетелите на Персийската империя възприели титлата „цар на царете“, с което искали да покажат, че признават съществуването на други народи и други царе под егидата на тяхното господство. Освен това най-великите персийски монарси Кир и Дарий непрекъснато се стремели да научат по нещо от обичаите и науките на покорените народи. Така например те възприели и разпространили металните монети, изобретени от лидийците, научили се от вавилонските астрономи да правят карти на звездното небе и изпратили финикийски моряци на изследователски пътешествия.

Еклектичният характер на персийската архитектура

Персийският обичай да заимстват идеи от другите, наречен с термина еклектизъм, се вижда особено ясно в архитектурното им наследство. Персите възприели издигнатата платформа, както и терасовидния архитектурен стил, характерни за Вавилон, като също така имитирали крилатите бикове, ярко оцветените глазирани тухли и декоративните мотиви, характерни за архитектурата на Месопотамия. Но вместо месопотамската арка и свод, те възприели колоната и колонадата от Египет. Освен това вътрешното подреждане, както и орнаментите във вид на палма и лотос в основата на колоните били също заимствани от Египет. И накрая, канелюрите на колоните, както и спиралните орнаменти под капителите не били египетски, а гръцки, но възприети не от континентална Гърция, а от гръцките градове в Мала Азия. С пристигането на Александър персите ще станат пряко подчинени на континенталните гърци, а гърците ще започнат веднага да заимстват от персите.