Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (13) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Епизодът с каситите и хетите

Упадък на Старовавилонската империя

Империята на Хамурапи просъществувала само едно столетие след неговата смърт в 1750 г. пр.Хр. През целия този период вавилонците били изправени пред местни въстания и чужди нашествия до създаването на втора месопотамска империя към 1300 г. пр.Хр. Една от причините за упадъка на Вавилон може да е същото засоляване, което по-рано унищожило Шумер. То обаче едва ли е било определящо, защото, макар че засоляването може да е засегнало донякъде икономиката на Вавилон, последствията от него са били по-слабо изразени, отколкото преди по три причини: (1) вавилонците се научили да се справят с натрупването на сол чрез дрениране; (2) те започнали да отглеждат ечемик като основна култура, понеже растял по-добре от пшеницата в солена почва; и (3) научили се да запазват плодородието на земите, като оставяли част от тях незасети и така въвели годишното сеитбообращение. Явно основните причини за бързия упадък на Стария Вавилон са по-скоро в липсата на управленски умения у някои от наследниците на Хамурапи, съчетана с някои неудачни военни решения и неспособността за усвояване на нови методи за водене на бой.

Значение на леките бойни колесници

Главната нова бойна тактика, която враговете на Стария Вавилон използвали през шестнадесети век пр.Хр., била стремителната атака с колесници, теглени от коне, а не волове, и с колела със спици, а не от плътни дървени блокове. Племената, които първи прилагат тази тактика с най-голям успех, са каситите и хетите, и двете от несемитски произход. Те навлизат от западноазиатските степи, източно от Каспийско море, към края на третото хилядолетие. Още по времето на Хамурапи в различни части на Месопотамия живеят мирни каситски заселници, но по-късно те започват да воюват с вавилонците и да завземат вече със сила все по-големи части от територията на Месопотамия. Този процес е пред своя край към 1600 г. пр.Хр., но не каситите забиват последния гвоздей в ковчега на Стария Вавилон, защото по онова време владетели на Вавилон са все още наследниците на Хамурапи. Това сторили хетите, които през 1595 г. пр.Хр. със светкавично нападение разгромили Вавилон и така унищожили последните останки от Старовавилонската империя.

„Тъмните векове“ на Месопотамия при каситите

Като се изтеглили на север така бързо, както и дошли, хетите разчистили терена на Месопотамия за каситско господство, но каситите не успели да се възползват напълно от тази възможност, явно защото им е липсвало гъвкаво ръководство и обединяващо съзнание за политическа и културна принадлежност. Вследствие на това Месопотамия потънала в „тъмна епоха“ за около три века. През това време каситите управлявали Юга (Акад и Шумер), докато Северът бил разпокъсан между враждуващи семитски и несемитски племена. Този период е наречен „тъмен“, тъй като в него не откриваме нито единно управление, нито културен или интелектуален напредък. Каситите се задоволили с клиновидното писмо и административните методи на Шумер и Вавилон, дори почитали шумеро-вавилонските богове, и не внесли никакви забележителни нововъведения, а и техните разединени съседи в Северна Месопотамия не допринесли с нищо отличаващо се за историята на цивилизацията.

Империя на хетите

Ето защо интересът на историците е насочен към хетите. Произхождащи от централноазиатските степи, с индоевропейски език (индоевропейската езикова група включва хинди, персийски, гръцки, латински и всички съвременни романски, славянски и германски езици), хетите завладяват почти изцяло Анатолия (днешна Турция) към 1600 г. пр.Хр., а през следващите два века разширяват империята си на юг по Източното Средиземноморие и прибавят към нея Сирия и Ливан. След като разрушават Вавилон през 1595 г. пр.Хр., те незабавно решават да не разтеглят прекалено комуникациите си с опити пряко да управляват Месопотамия. (Библията сочи точно, че владенията на хетите достигнали „до голямата река, реката Ефрат“ /Иисус Навин 1:4/). Империята на хетите достигнала своя териториален и икономически връх между 1450–1300 г. пр.Хр., но през тринадесети век пр.Хр. хетите били принудени да се отбраняват от нахлувания, идващи от Египет и Северна Месопотамия. През 1286 г. пр.Хр., те отблъснали мощно нападение на Египет в Сирия и към края на века все още успявали да се защитават от нашествията на семитските асирийци от Северна Месопотамия. Накрая изтощението все пак ги надвило. Около 1185 г. пр.Хр., като резултат от последователни нападения по море от запад (точният произход на „морските народи“, които за кратко се появили в Западна Азия, все още не е установен със сигурност), властта на хетите окончателно рухнала.

Погрешни представи за хетите

Макар че в Библията хетите се споменават често, това винаги става мимоходом (например съпругът на Вирсавия бил „хетеецът Урия“). Иначе за тях не се знаело почти нищо до разкопките на Хатушаш (сиреч Градът на хетите), тяхната анатолийска столица, през 1907 г., които изваждат на бял свят 20 000 глинени плочки. През 1915 г. един чешки учен разчита езика на тези плочки и констатира, че той е индоевропейски. Последвал бурен научен интерес към хетите. За съжаление някои от тези изследвания са били расово предубедени или злонамерени и така са внесли погрешни представи за хетите, една, от които е схващането, че те са велики, защото са индоевропейци. Това е погрешно по две причини: първо, защото допуска, че всички хети са били от индоевропейската раса и второ, защото допуска, че всички членове на индоевропейската раса притежават висш интелект. Докато племето на хетите, говорещо индоевропейски език, вероятно е било хомогенно при миграцията си от Централна Азия до Анатолия, то при заселването си неговите членове се смесили с местното население до такава степен, че каквато и „расова чистота“ да са имали някога, те вече са я загубили безвъзвратно. (Същото се отнася и за семитските племена, които се заселили в Месопотамия). Така или иначе биологично доказано е, че не съществува връзка между раса и интелект. Друг мит за хетите е, че те дължат дългогодишните си успехи на това, че единствени владеели тайното оръжие — производството на желязо, което ревностно пазели от домогванията на чужденците в продължение на векове. Колкото и странно да звучи, това убеждение почива само на погрешното разчитане на един-единствен хетски документ. Истината е, че хетите действително започнали да произвеждат и ползват желязото през четиринадесети век пр.Хр., но то важи и за всички техни съвременници; доколкото знаем, използването на железни оръжия не е дало никакви предимства на една азиатска нация над друга.

Хетска скулптура. В хетските релефи древната скулптура е най-условна и стилизирана.

Източниците на хетската сила

Ако хетите не са били изключително надарени или изключително добре въоръжени, какво тогава обяснява тяхната мощ? Отчасти отговорът се корени в природните ресурси, с които разполагали, защото, за разлика от Месопотамия Анатолия била богата на метални руди, особено мед, желязо и сребро. Живеейки при източника на такива метали, хетите можели както да търгуват с тях изгодно в сурово състояние, така и да експериментират в областта на металургията, а оттам да се усъвършенстват в производството на бронз и желязо. Макар и да не им дало военно превъзходство, производството на желязо им донесло богатство, защото желязото било еднакво полезно в мирно и военно време (то било особено полезно за направата или укрепването на земеделски сечива), а и през първите години на производство на желязо (около 1400–1200 г. пр.Хр.) всяко желязно изделие имало голяма престижна стойност. Така хетите забогатели от търговия, която би била невъзможна, ако бяха населявали друг район. Към това следва да се прибави и създадената от тях ефикасна система на управление, при която „Великият цар“ на теория имал върховна власт, но на практика раздавал големи правомощия на местните първенци. Ако изключим металургията и правото, хетите не се отличавали с особена изобретателност; те възприели клиновидната писменост от месопотамците, изкуството им било традиционно и изглежда са нямали своя литература. Все пак, надарени с достатъчно богатства и държавнически умения, хетите успели да опазят своята империя и национално своеобразие по-дълго, отколкото било характерно при приливите и отливите на западноазиатските царства и народи.