Духовните и художествените постижения на принципата надхвърлили онези от всички други епохи в римската история. Трима изтъкнати апостоли на стоицизма живели и преподавали в Рим през двете столетия след управлението на Август: Сенека (4 г. пр.Хр. — 65 г. сл.Хр.), заможен съветник на Нерон за известно време; робът Епиктет (60–120); и императорът Марк Аврелий (121–180). Всички те били единодушни, че вътрешното спокойствие е крайна цел на човека, че истинското щастие може да бъде постигнато само чрез смирение пред благодатния световен ред. Те проповядвали идеала на добродетелта заради самата добродетел, осъждали греховността на човешката природа и призовавали към подчинение на съвестта като глас на дълга. Както Сенека, така и Епиктет изразявали дълбоки мистични копнежи като част от философията си, което й придавало почти религиозен облик. Те боготворели Космоса, управляван от всемогъщото Провидение, което нарежда всичко в интерес на окончателната победа на доброто. Последният от римските стоици, Марк Аврелий, бил по-голям фаталист и не хранел такива надежди. Въпреки че не отхвърлял схващането за подредена и рационална вселена, той не споделял нито вярата, нито догматизма на по-ранните стоици. Той не вярвал, че безсмъртието може да изкупи земното страдание и бил склонен да разглежда човеците като създания, преследвани от злата участ, която далечното съвършенство на цялото не можело да компенсира напълно. Все пак той призовавал хората да продължават да живеят благородно, да не се отдават на низки удоволствия, нито да роптаят гневно, а да извличат само възможното удовлетворение от достойното приемане на страданието и смиреното покорство пред смъртта.

Литературата на Златния век. Вергилий

Римската литература през принципата традиционно се разделя на два периода: творби от Златния век, писани по времето на Август, и творби от Сребърния век, писани през 1 в. сл.Хр. По-голямата част от литературата на Златния век била жизнеутвърждаваща, положителна и приповдигната. Поезията на най-великия римски поет Вергилий (70–19 г. пр.Хр.) била типична за времето си. В сбирката пасторални стихотворения Еклоги Вергилий рисува идеалистична картина на човешкия живот, воден в съзвучие с природата. Наред с това Еклогите косвено величаят Август като носител на мира и изобилието. Шедьовърът на Вергилий Енеида е епична поема за троянския герой Еней, който се визира като далечен прародител на римския народ и образец за римско величие. Писана в приповдигната и все пак стегната и раздвижена мерена реч („Възпявам подвизите на героя…“), Енеида разказва за основаването на една велика държава с цената на войни и упорит труд и предрича славното бъдеще на Рим.

Литературата на Златния век: Хораций, Ливий, Овидий

Други значими писатели от Златния век са Хораций (65–8 г. пр.Хр.), Ливий (59 г. пр.Хр. — 17 г. сл.Хр.) и Овидий (43 г. пр.Хр. — 17 г. сл.Хр.). От тях Хораций е най-големият философ. Неговите Оди се базират на житейската философия на епикурейците и стоиците, като съчетават епикурейското оправдание на удоволствието с пасивността на стоиците пред застигналите ги беди. Славата на Ливий като писател-историк се дължи главно на стилистичните му умения в прозата. Неговата История на Рим, започваща с „основаването на града“, е фактически неточна, но е предадена с драматично и живописно повествувание, предназначено да събужда патриотични чувства. Овидий е най-нетипичният от латинските писатели на Златния век, в смисъл че погледът му е повече сатиричен, отколкото героично утвърждаващ. Основното му поетично постижение е преразказ на гръцките митове във висок стил под формата на дълга поема от петнадесет книги, Метаморфози, изобилстващи от остроумие и еротичност. Докато император Август се наслаждавал на Енеида, той намирал присмехулния и развратен тон на Овидиевите стихове толкова отблъскващ, че изгонил Овидий от двореца си.

Мозайка. 1 в. сл.Хр. Подова украса, съставена от късчета цветен мрамор, сглобени в картина.

Литературата на Сребърния век

Типичната литература на Сребърния век е по-неспокойна и неуравновесена от тази на Златния век. Въздействието й по-често се дължи на съзнателно търсени ефекти. Разказите на Петроний и Апулей описват по-екзотичните и понякога низки страни на живота в Рим. Целта на авторите е не толкова да съветват и поучават, а по-скоро да представят някоя забавна история или да вмъкнат остроумна фраза. Коренно различна е гледната точка в творбите на другите големи писатели от тази епоха: сатирика Ювенал (60–140) и историка Тацит (55-117?). Ювенал писал под влияние на стоиците, но доста тесногръдо. Убеден, че бедите на народа се дължат на моралния упадък, той порицавал пороците на своите сънародници с яростта на евангелист. С подобно донякъде отношение се характеризират съчиненията на по-младия му съвременник Тацит. Най-известният от римските историци, Тацит, предава събитията от своята епоха не през призмата на безпристрастния анализ, а най-вече с цел морална присъда. Неговото описание на обичаите на древните германци в произведението Германия подчертава контраста между мъжествените добродетели на една неразглезена раса и упадъчните пороци на изнежените римляни. Независимо от недостатъците му като историк той бил майстор на ироничното остроумие и ярките афоризми. Относно прехваления Рах Romana, той слага следните думи в устата на един варварски вожд: „Създават пустош и я наричат мир.“

Постижения в изкуството

За първи път римското изкуство придобива свой облик в епохата на принципата. По-рано това, което минавало за римско изкуство, всъщност било заемка от елинистичния Изток. Армиите завоевателки карали в Италия каруци, пълни със статуи, релефи и мраморни колони, като част от плячката, взета от Гърция и Мала Азия. Тези предмети ставали собственост на заможни търговци и се използвали за украса в помпозните им имения. С нарастване на търсенето се правели стотици копия, в резултат на което към края на републиката Рим изобилствал от произведения на изкуството, които нямали по-голяма културна стойност от репродукциите на Пикасо в дома на днешния борсов посредник. Ореолът на национална слава, с който бил увенчан ранният принципат, също стимулирал растежа на местното изкуство. Самият Август се хвалел, че заварил Рим като град от тухли, а го оставил като град от мрамор. Все пак елинистичното влияние се запазило и когато се изчерпал талантът на самите римляни.

Архитектура и скулптура

Най-ярко изражение на римския характер били архитектурата и скулптурата. Архитектурата била монументална, предназначена да символизира власт и величие. Сред нейните елементи са кръглата арка, сводът и куполът, макар че от време на време, особено при изграждането на храмове, се използвала коринтската колона. Най-често използваните материали били тухлите, правоъгълните каменни блокове и бетонът. (За първи път римляните използват бетон в големите строежи.) Скулптурните антаблемани и фасади, изградени от терасовидни колонади или аркади, били прибавяни често като допълнителна декорация на обществените сгради. Римската архитектура била основно с утилитарна насоченост. Най-известни примери са държавните сгради, амфитеатрите, баните, хиподрумите и частните домове. Почти всички се отличават с огромни размери и здрава конструкция. Сред най-известните и най-големите са Пантеонът, чийто купол има диаметър 45 м, и Колизеят с места за 50 000 зрители за гладиаторските борби. Сред основните форми на римската скулптура са триумфалните арки и колони, релефи с надписи, олтари и портретни бюстове и статуи. Отличителните й черти били индивидуалността и натурализмът. Понякога римските статуи и бюстове служели единствено като израз на суетата на аристокрацията, но най-добрите римски скулптурни портрети успяват да предадат характера на простото човешко достойнство, подобен на онзи, залегнал във философията на стоиците.

Римският Пантеон. Построен от император Адриан, той се слави с най-големия купол без вътрешни подпори в древността. Куполът е оформен като съвършена сфера с еднакви височина и ширина.

Римски акведукт в Сеговия, Испания. Акведуктите прекарвали вода от планините в по-големите градове.

Инженерство и обществени служби

Тясно свързани с достиженията в архитектурата са успехите на Рим в областта на строителното инженерство и обществените служби. По време на империята римляните построили чудесни пътища и мостове, много от които са запазени и до днес. По времето на Траян единадесет акведукта довеждали вода до Рим от съседните хълмове и осигурявали на града над 1 милион куб. метра вода на ден за пиене, миене и промиване на добре проектираната канализация. Водата се прокарвала специално до домовете на богатите за техните частни паркове, фонтани и басейни. Римляните основали и първите болници в Западния свят, както и първата държавна система на здравеопазване.

Липса на научни постижения

При всичките си инженерни постижения, римляните допринесли малко за науката. Те се усъвършенствали, както се казва на шега, но пък точно в зданията, но не в знанията. Римляните са направили малко оригинални научни открития от общочовешко значение. Този факт е странен при предимството, което имали римляните в лицето на елинистичната наука като основа за развитие. Но те почти напълно пренебрегнали тази възможност. Римските автори на научни съчинения били твърде често лишени от критична мисъл. Най-известният и типичен пример е Плиний Стари (23–79), който съставил към 77 г. сл.Хр. обемиста енциклопедия на „науките“, която нарекъл Естествена история. Разглежданите предмети обхващали теми от космологията до икономиката. Независимо от богатия материал в нея творбата на Плиний няма голяма стойност поради пълната му неспособност да разграничава фактите от измислицата.

Римлянките от висшата класа

Млада римлянка с писалка. Тази фреска от Помпей показва, че богатите римлянки са могли да водят висококултурен живот. Не се знае дали портретът изобразява действителна жена или въображаема поетеса, но във всеки случай той представя идеал за елегантност, замечтаност и литературно съвършенство.

Една от най-впечатляващите страни на римското общество по време на принципата била ролята на жените от висшите класи. Видяхме, че при републиката заможните жени не били така затворени в дома и държани в забвение, както жените в Атина. Тази тенденция станала още по-силно изразена в периода на ранната империя. Вярно е, че римлянките били наричани на бащите си с окончание за женски род — например Юлия на Юлий, Клавдия на Клавдий, Марция на Марк, но за разлика от жените в повечето съвременни общества те не променяли имената си след брака. Това било отражение на факта, че статутът на богатите римлянки оставал независим от този на съпрузите им. При наличието на многобройни роби, които се грижели за домакинството, и лични богатства, от които да се издържат, римлянките от благородническата класа обикновено получавали образование в различни изкуства и имали свободата да се впускат в интелектуални и художествени занимания. Някои пишели стихотворения, други изучавали философия, а трети държали литературни салони. Римлянките често поръчвали свои живописни или скулптурни портрети, които разкривали тяхната образованост и външно изящество. Образите на няколко императрици и принцеси дори се появили на римски монети, донякъде, защото императорите искали да изтъкнат величието на семействата си, а отчасти и защото някои от тези жени действително играели влиятелна роля (макар и неофициално) в държавните дела. Разбира се, жените не упражнявали власт и нямали свободата на мъжете, но по критериите на Древния свят те били относително свободни.

Монета с изображение на императрица. Тази римска монета от около 200 г. сл.Хр носи образа на Юлия Домна, съпруга на император Септимий Север.

За съвременното светоусещане най-отблъскващата черта на римската култура през периода на принципата е жестокостта. Докато гърците се забавлявали чрез театъра, римляните все повече и повече се пристрастявали към „цирковете“, които всъщност били показни убийства на хора. През принципата зрелищата станали по-кървави от когато и да било. Римляните вече не се задоволявали с тръпката от простото афиширане на атлетична сила. Боксьорите трябвало да увиват ръцете си с кожени ремъци пълни с желязо или олово. Най-популярното забавление било гледането на гладиаторските борби в Колизея или други амфитеатри, които можели да поберат хиляди зрители. Гладиаторските борби не били нещо ново, но сега те представлявали много по-сложна проява. Посещавало ги не само простолюдието, но и заможните аристократи, а често и самият държавен глава. Гладиаторите се биели под звуците на дивашки викове и ругатни от публиката. Ако някой от тях паднел тежко ранен, публиката трябвало да реши дали да бъде пощаден или прободен в сърцето от оръжието на съперника си. В рамките на едно представление се редували състезание след състезание, между които често и хвърляне на хора на диви животни. Ако арената се напоявала с премного кръв, изсипвали допълнителен слой пясък и отвратителното представление продължавало. Повечето гладиатори били осъдени престъпници или роби, но някои от тях били доброволци, произхождащи дори и от почтените класи. Комод, некадърният син на Марк Аврелий, излизал на арената няколко пъти само за да чуе аплодисментите на тълпата — такава била представата му за римски празник.

Бюст на римлянка. Показността в културата на висшата класа през периода на принципата добре личи в тази скулптура, изваяна около 90 г. сл.Хр.

Колизеят. Построен от римските императори между 75 и 80 г. сл.Хр. като място за развлечения, той бил арена на гладиаторски борби. Най-широко разпространената форма на светска архитектура при гърците бил театърът, а при римляните — амфитеатърът.

Независимо от низкия морал епохата на принципата се характеризирала с още по-силен интерес към религиите на спасението от преобладаващия през републиката. Митраизмът вече имал хиляди почитатели, като погълнал последователите на култовете към Великата Майка и Серапис. Към 40 г. сл.Хр. в Рим се появили и първите християни. Новата секта се разраствала постепенно и след време изместила митраизма като най-разпространената вяра на спасението.

Разпространение на митраизма и християнството

Установяването на стабилно управление от Август дало начало на период на благоденствие в Италия, продължил над две столетия. Търговията стигнала до всички части на познатия свят, дори в Арарбия, Индия и Китай. Производството донякъде се увеличило, особено по отношение на грънчарството, текстила, металните и стъклените изделия. Независимо от всичко това, стопанският ред далеч не бил толкова здрав. Благата не били равномерно разпределени, а концентрирани най-вече във висшето общество. Тъй като неприязънта към ръчния труд била все така силна, производството било обречено на упадък с намаляване на притока на роби. Още по-негативно влияние имал фактът, че в Италия търговският баланс бил определено неблагоприятен. Нищожното развитие на промишлеността в никакъв случай не давало необходимите стоки за износ, които да покрият търсенето на луксозни предмети, внасяни от провинциите и от чуждите страни. Вследствие на това Италия изчерпала ресурсите си от ценни метали. Към 3 в. сл.Хр. западната римска икономика започнала да рухва.

Към следващата част или към съдържанието

Метаданни

Данни

Световните цивилизации. История и култура. Том първи

Информация

История

Сваляне / Връзки

Културата и животът в епохата на принципата

Римските стоици: Сенека, Епиктет и Марк Аврелий