Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (17) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Днешните посетители, които се тълпят в музеите, за да разгледат приказните съкровища на египетското изкуство, остават все така запленени от магията на една от най-старите и привлекателни цивилизации в историята. Египетската цивилизация е почти толкова стара, колкото и цивилизацията, основана в Месопотамия през четвъртото хилядолетие пр.Хр. С присъщите й стабилност и спокойствие тя контрастира по любопитен начин със смутовете и напрежението на цивилизацията в Месопотамия. Египтяните не само са живели в мир през дълги периоди от своята история, но и запазените статуи и рисувани човешки фигури често сякаш се усмихват и приличат на слънцето, като че ли са на лятна почивка.

Околната среда като основа на различията между Египет и Месопотамия

Тези поразителни различия се обясняват най-добре с естеството на околната среда. Поради суровия климат и нередовните прииждания на реките Тигър и Ефрат жителите на Месопотамия не можели да се осланят на милостта на природата. И тъй като Месопотамия с отвореното си равнинно изложение не е природно защитена от чужди нашествия, нейните жители били в постоянна военна готовност. Египетската цивилизация, от друга страна, се разполага в района на благодатния Нил. Богатата и плодородна почва на долината на Нил осигурявала не само огромни приходи от земеделието; редовното ежегодно прииждане на водите на Нил през летните месеци и навременното им отстъпване преди сезона на усилен растеж давали на египтяните увереност, че природата е предвидима и благосклонна. Освен това, понеже долината на Нил е обградена от пустини и Червено море, Египет бил сравнително защитен от чужди нашествия. Животът в древен Египет бил съсредоточен изключително около Нил, което личи добре от факта, че египтяните имали две думи за пътуване: хед, което ще рече „по течението“, и хент, което значи „срещу течението“. С една дума, гръцкият историк Херодот имал пълното основание да нарече Египет „речният дар“.