Метаданни
Данни
- Серия
- Световните цивилизации. История и култура (1)
- Включено в книгата
-
Световните цивилизации. История и култура. Том първи
Зората на историята. Светът през Класическата епоха - Оригинално заглавие
- World civilizations. Their history and their culture, Volime 1, 1955 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Атанасов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
-
- Античност
- Африка
- Древен Египет
- Древен Изток
- Древен Рим
- Древна Месопотамия
- Индия
- Китай
- Праисторически времена
- Япония
- Оценка
- 4,9 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Филип Лий Ралф; Робърт Е. Лернър; Стендиш Мийчъм; Алън Т. Ууд; Ричард У. Хъл; Едуард Макнал Бърнс
Заглавие: Световните цивилизации. История и култура.
Преводач: Владимир Атанасов
Година на превод: 1998
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: „Абагар Паблишинг“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1998
Тип: Историография
Националност: английска
Печатница: „Полипринт“ ЕАД, Враца
Редактор: Илия Илиев
Коректор: Анели Векилска
ISBN: 954-584-229-6 (т.1)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15115
История
- — Добавяне
Началото на еврейството
Миграцията на евреите
Първото известно появяване на евреите, които принадлежат към семитското езиково семейство, е било в Месопотамия, защото според Библията семейството на еврейския патриарх Авраам е произлязло от Шумер. След като поначало евреите са били скитащ пастирски народ, не е за учудване, че точното им местонахождение и маршрут често е трудно да се установят. Достатъчно е да кажем, че между приблизително 1900 и 1500 г. пр.Хр. те постепенно мигрират от Месопотамия към Южна Сирия (земя, която тогава се е наричала Ханаан), а оттам в Египет. През онези векове едно еврейско племе, което твърди, че произлиза от Иаков, внука на Авраам, започва да нарича себе си „израилтяни“ по другото име на Яков. (Според книгата Битие, след като Иаков се борил цяла нощ с един ангел, той получил името „Израил“, означаващо „воин на Бога“.) След около три века скитане из Египет евреите били поробени по времето, когато фараоните на Новото царство се опитват да създадат египетска империя и поробват все повече племена, за да задвижват с труда им собствената си икономика. По-късно, около 1250 г. пр.Хр., евреите намират вожд в лицето на героя Мойсей, който повежда бягството им от египетско робство („Изход“, както го нарича Библията) към Синайския полуостров (пустинна земя между Египет и Ханаан) и ги убеждава да станат поклонници на Яхве, един бог, чието име много по-късно започва да се изписва като Йехова. Именно тогава всички евреи стават израилтяни, защото Мойсей ги убеждава, че Яхве е бил богът на Авраам, Исаак и Иаков и че, следователно, богът на Израил е Господ, на който сега те всички се покланят.
Борбата за Ханаан
След като в продължение на около едно поколение скита из Синайската пустиня, еврейският народ решава да се върне в много по-богатата земя на Ханаан — земя, която наистина е била толкова по-богата от безводния Синай, че предизвиквала представата за „реки от мляко и мед“. Но за евреите не е било възможно просто да отидат там и да се заселят, защото Ханаан вече е бил зает от друг семитоезичен народ, ханаанците. Затова евреите са били принудени да пробиват с бой пътя си в Ханаан и това се оказало бавен и труден процес, неправилно предаден от популярното стихче „Йошуа води бой при Йерихон и стените му паднаха с трясък“[1]. Наследникът на. Мойсей, Иисус Навин (Иошуа), действително завладява някаква територия в Ханаан, но не много голяма, защото пастирите-израилтяни по принцип не са били достатъчно добре въоръжени, за да превземат здраво укрепените ханаански градове чрез обсадна тактика. Освен това след смъртта на Иисус Навин израилтяните имат още по-малък успех, защото губят способността си за обединени военни действия заради надигането на разединяващ племенен сепаратизъм. Така след един век битки, те завземат само няколко хълма и няколко от по-неплодородните долини на Ханаан. Още по-лошо, тъкмо по това време им се наложило да се защитават не само от ханаанците, които се надявали да си върнат загубеното, а и срещу мощно външно нахлуване.
Нашествието на филистимците
Нашествениците били филистимци, несемитски народ с неизвестен произход, който набързо завладял такава голяма част от Ханаан около 1050 г. пр.Хр., че районът станал известен с другото си име Палестина, което означавало „страна на филистимците“. Изправени пред заплахата от изтребление, евреите стегнали редиците си. Дотогава те запазвали племенната си организация, според която мъдреци („съдии“) от всяко племе били избирани при нужда от разрешаване на конфликти. Сега обаче станало ясно, че е необходима по-стегната, „национална“ форма на управление, за да се посрещне филистимската опасност. Затова около 1025 г. пр.Хр. Самуил, племенен съдия с огромен личен авторитет и подкрепа сред всички израилтянски племена, избрал за тях един общ цар, Саул, който да ги направи единен народ.