Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Световните цивилизации. История и култура (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
World civilizations. Their history and their culture, Volime 1, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Филип Лий Ралф; Робърт Е. Лернър; Стендиш Мийчъм; Алън Т. Ууд; Ричард У. Хъл; Едуард Макнал Бърнс

Заглавие: Световните цивилизации. История и култура.

Преводач: Владимир Атанасов

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Абагар Паблишинг“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полипринт“ ЕАД, Враца

Редактор: Илия Илиев

Коректор: Анели Векилска

ISBN: 954-584-229-6 (т.1)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15115

История

  1. — Добавяне

Равносметката

Приносът на елинизма

От гледна точка на постиженията на класическа Гърция, елинистичната цивилизация може на пръв поглед да ни се стори само един по-низш етап от гръцката цивилизация. Безспорно самовластните управления през елинистичния век ни изглеждат по-лоши и по-отблъскващи в сравнение с атинската демокрация, каквато несъмнено ни изглежда и елинистичната склонност към разточителството в сравнение с по-старите гръцки предпочитания към скромната красота. Трябва също да признаем, че на най-добрите литературни творби от елинистичния период им липсва вдъхновението на великите гръцки трагици, както и че никой от елинистичните философи не може да се мери по дълбочина с Платон и Аристотел. И все пак елинистичната цивилизация има свои собствени постижения. Така например в много от елинистичните градове намираме повече обществени сгради като музеи и библиотеки, в сравнение с по-старите гръцките градове, а също така се убедихме, че много елинистични философи, писатели и скулптори са оставили на следващите поколения важни нови идеи, впечатляващи нови жанрове и нови творчески стилове. Самият факт, че елинистичната наука била най-развитата в западния свят до 17 в. сл.Хр., говори, че елинистичната цивилизация съвсем не била ретроградна във всички аспекти.

Посредник между Гърция и Рим

Може би най-същественият принос на елинистичната епоха за по-нататъшното историческо развитие е ролята, която тя изиграла като мост между Гърция и Рим. В някои случаи елинистичният принос означава просто запазване. Така например, по-голямата част от знанията, които древните римляни имали за класическата гръцка мисъл, стигнали до тях чрез преписи на гръцки философски и литературни текстове, съхранени в елинистичните библиотеки. В други области обаче пренасянето било придружено от преработка, особено що се отнася до архитектурата и изкуството. Както видяхме, елинистичното изкуство се развило от по-старото гръцко изкуство в нещо сродно и все пак различно по своя характер, и точно това „гръкоподобно“ изкуство е упражнило най-силно влияние върху вкусовете и художествените постижения на римляните.

146_atlet.jpgМлад атлет. Елинистичните скулптори се стремели да „заснемат“ мимолетните мигове от живота.

Накрая две особено забележителни страни на елинистичната култура заслужават специално внимание — елинистичният космополитизъм и елинистичната „модерност“. Не само че думата „космополит“ идва от гръцкото космополис, което означава „световен град“, но именно гърците от елинистичния период най-много от всички западни народи успели да превърнат идеала за космополитизма в реалност. И по-конкретно ок. 250 г. пр.Хр. богатият елин можел да пътува от Сицилия до границите с Индия, срещайки по пътя си хора, които говорели на неговия език както в буквален смисъл, така и от гледна точка на общите им идеали. Освен това същият този елин не би могъл да бъде националист, в смисъл на някаква дълбока лоялност към даден град държава или царство. По-скоро той смятал себе си за „гражданин на света.“ Елинистичният космополитизъм се дължал отчасти на космополитизма на Персия и на свой ред допринесъл за развитието на римския космополитизъм, но за разлика от единия и от другия елинистичният не бил имперски — т.е. бил напълно освободен от ограниченията, налагани от една над национална държава — макар и за съжаление постигнат по пътя на гръцко потисничество над поробените народи. И накрая, макар че космополитизмът със сигурност не е очебийна черта на настоящето, някои други страни на елинистичната цивилизация могат да се сторят твърде познати на съвременния наблюдател: авторитарният начин на управление, култът към властимащия, икономическата нестабилност, крайният скептицизъм, съществуващ рамо до рамо с ревностна религиозност, рационалната наука редом с ирационалното суеверие, крещящото изкуство и показното колекционерство — всички тези черти биха могли да накарат задълбочения изследовател на историята да си зададе въпроса, дали елинистичният век няма прекалено много общи черти с нашето съвремие.

Литература

Boyce, Mary, The History of Zoroastrianism, Leiden, 1975.

Cambridge History of Iran, vol. II, Cambridge, 1985. Най-съвременният и широкомащабен анализ на събитията, свързани с Персийската империя, през вековете, разглеждани от настоящата глава.

Clagett, Marshall, Greek Science in Antiquity, rev. ed., New York, 1971. Солидно въведение.

Engels, Donald W. Alexander the Great and the Logistics of the Macedonian Army, Berkeley, 1978. Разглежда удивителните походи на Александър.

Ferguson, John, The Heritage of Hellenism: The Greek World from 323 to 31 B.C., New York, 1973. Един интересно написан и богато илюстриран коментар на типичните черти на елинистичната култура.

Finley, M. I., The Ancient Economy, Berkeley, 1973. Актуално изследване, направено от блестящ учен. Опит да се да изтъкне онова, което е било наистина древно в икономиката на древността.

Grant, F. C., Hellenistic Religions, New York, 1953. Стандартен труд.

Grant, Michael, From Alexander to Cleopatra: The Hellenistic World, New York, 1982. Едно полезно начално въведение.

Green, Peter, Alexander to Actium: The Historical Evolution of the Hellenistic Age, Berkeley, 1990. Богато панорамно описание.

Alexander of Macedon, rev. ed., Baltimore, 1974. Най-добрата кратка биография.

Lane Fox, Robin, Alexander the Great, London, 1973. Много обстойно, много тълкувателно, много добро изследване.

Lewis, Naphtali, Greeks in Ptolemaic Egypt, New York, 1986. Изследва гръцките колонисти като управляваща класа.

Източници

Austin, M. M., The Hellenistic World from Alexander to the Roman Conquest: A Selection of Ancient Sources in Translation, Cambridge, 1981.

Bagnall, R. S., and P. Derow, Greek Historical Documents: The Hellenistic Period, Chico, Calif, 1981.

Boyce, Mary, Textual Sources for the Study of Zoroastrianism, Totowa, N.J., 1984.