Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (43) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Появата на градовете държави

Произход и същност на градовете държави

Около 800 г. пр.Хр. селските общини, които били устроени по подобие на племенните или родови общини, започнали да прерастват в по-големи селища, съсредоточени около градовете. Най-често градовете били строени върху хълмове и не били нещо повече от укрепления с пазари вътре в тях. С течение на времето в тях се заселвали все повече и повече постоянни жители и те все повече заприличвали на градове. Така възникнал полисът или градът държава, който обикновено включвал даден град и прилежащата му територия. Тази селищна единица щяла впоследствие да се превърне не само в една от стандартните форми на гръцката политическа организация, но и да напълни със съдържание съвременната представа за политически живот. (Днешната дума политически произлиза от „полис“). През годините след 800 г. пр.Хр., градовете държави се появили навсякъде на територията на древна Гърция: Атина, Спарта, Тива и Коринт на континента; Милет на брега на Мала Азия; островите Наксос и Самос в Егейско море. Градовете държави съществено се различавали по територия и население. Най-големи по територия били Спарта с над 7500 кв. км площ и Атина с площ от 2600 кв. км. На останалите средно се падало по-малко от 250 кв. км. В периода на най-голямото си могъщество Атина и Спарта имали три пъти повече население от съседните им полиси. Всеки един от двата града наброявал от 300 000 до 350 000 жители.

Тласък в развитието на гръцките полиси дали две взаимносвързани събития: съживяването на търговските връзки и създаването на гръцката азбука. През 8 в. пр.Хр., по неизвестни причини, гърците подновили търговските си отношения със Западна Азия, като за целта използвали новоустановените си търговски бази на остров Кипър и сирийския бряг, за да получат оттам достъп до търговията с богатата Месопотамия. Разширявайки своите хоризонти, гърците усвоили различни занаятчийски умения, включително изкуството да коват и обработват метал. И най-важното, те се научили да пишат, като новото писмо съществено се различавало от онова, което използвали няколко века по-рано. И докато в писмеността от бронзовата ера всяка сричка се означавала с отделен символ, то новото гръцко писмо почивало върху финикийската система, където на всеки звук съответствал отделен символ. Но тъй като финикийците нямали символи за гласните звукове, а само за съгласните (това е така и днес в съвременния арабски и еврейски език), гърците прибавили нови букви, за да преодолеят този недостатък. В резултат се получила азбука, която се състояла от отделни символи за всяка гласна и съгласна, принцип така познат днес, че ни се струва чудно, че някога това е трябвало да бъде измислено.

Гръцката колонизация

Тъй като гръцката азбука се оказала твърде лесна за усвояване, писмеността се разпространила с бързи темпове, а не била монополизирана от каста книжовници. Така много гърци се научили да водят документи, понякога за търговски цели, а понякога за управление на имотите си. Тази тенденция стимулирала още повече развитието на гръцката икономика, водейки до натрупването на по-голямо обществено богатство и до увеличаване на населението. В резултат започнал процес на гръцка колонизация. Първоначално, през първата половина на 8 в. пр.Хр., гръцката колонизация се отличавала с чисто търговски характер: изграждане на складове и тържища в отвъдморски крайбрежни селища за водене на търговска дейност. Но към края на века, при все по-голям недостиг от хранителни запаси за увеличилото се гръцко население, гърците започнали да се изселват в чужбина, за да започнат нов живот, свързан по-скоро със земеделие, отколкото с търговия. Тази миграция, която достигнала апогея си някъде в периода между 735 до 600 г. пр.Хр., била насочена към Южна Италия и Сицилия, области, които по това време били рядко населени и с плодородни земи. В резултат на това разселване извън пределите на Гърция възникнали много автономни градове държави, сред които Кротон и Посидония на континента и Сиракуза на остров Сицилия. Името на град Неапол в днешна Италия произлиза от гръцката дума за нов град, „неаполис“.

Политически последици от новата военна тактика

С течение на времето градовете държави в Гърция и в чужбина сменили формата си на държавно управление, като основната тенденция била към по-широко участие на по-голям брой хора в управлението на държавата. Оживената търговия също допринесла за развитието на тази тенденция, тъй като класата на новобогаташите търсела начини да получи по-голям дял във властта. Но промяната във военната тактика може би е оказала още по-голямо влияние. Около 650 г. пр.Хр. в гръцкото военно дело започнала да се наблюдава тенденция на преминаване от кавалерия, при която боят се водел от конски колесници, към пехота, която се придвижвала в сгъстен боен строй, известен като фаланга. Тъй като фалангите били набирани от голям брой обикновени земеделци, а не от аристократи, които се биели от колесници (боят с колесници се считал за привилегия на аристократите, защото само богатите имали коне), промяната имала съществени политически последици. По-просто казано, онези, които участвали във военните действия, в крайна сметка получили влияние и в управлението на страната.

Монета с изображение на горгоната Медуза. Този, който погледнел лицето на горгоната Медуза, се превръщал в камък. Вероятно предназначението на тази гръцка монета е било да прогонва злите духове, но и да служи като средство за размяна.

Пряко участие в управлението и изключване на жените

Гърция и нейните колонии, 550 г. пр.Хр.

Преди да разгледаме по-подробно политическите и обществените структури на водещите градове държави Спарта и Атина, се налага да изтъкнем две съществени различия между управлението на гръцкия полис и начина на управление на държавата в наши дни. На първо място, гръцките полиси се характеризирали с пряко участие в управлението, без да съществува каквото и да било различие между държавата град и нейните поданици. Всички граждани на полиса се занимавали с цялата дейност по управлението. Вместо да наемат хора, които да изпълняват функциите на съдии, държавни служители или професионални войници, всички граждани участвали при колективното вземане на решения, изпълнявали съдебни функции и воювали. Така че не би могло да се каже: „Спарта воювала срещу Атина“, тъй като никой не познавал такива абстрактни политически субекти. Вместо това казвали, че „спартанците се били срещу атиняните“. На второ място, от прекия характер на управлението следвало, че в политическия живот на гръцкия полис участвали само мъже. Според разбиранията на гърците биологията правела жената по-слаба от мъжа на бойното поле и задържала жената вкъщи за дългите периоди на бременност, раждане и отглеждане на деца. Това не било необходимост, но гърците никога не търсили други алтернативи. В резултат на това жените не били третирани като равнопоставени граждани и никой не искал мнението им по политически въпроси. Нещо по-лошо — на тях често им били отказвани някои юридически права, като например да водят дела или да притежават собственост. Жените в семейство на свободни граждани се считали за свободни, но на практика били приковани към домашното огнище.

Гръцка пехота, встъпваща в битка. Рисунка върху ваза от около 650 г. пр.Хр.