Метаданни
Данни
- Серия
- Световните цивилизации. История и култура (1)
- Включено в книгата
-
Световните цивилизации. История и култура. Том първи
Зората на историята. Светът през Класическата епоха - Оригинално заглавие
- World civilizations. Their history and their culture, Volime 1, 1955 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Атанасов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
-
- Античност
- Африка
- Древен Египет
- Древен Изток
- Древен Рим
- Древна Месопотамия
- Индия
- Китай
- Праисторически времена
- Япония
- Оценка
- 4,9 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Филип Лий Ралф; Робърт Е. Лернър; Стендиш Мийчъм; Алън Т. Ууд; Ричард У. Хъл; Едуард Макнал Бърнс
Заглавие: Световните цивилизации. История и култура.
Преводач: Владимир Атанасов
Година на превод: 1998
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: „Абагар Паблишинг“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1998
Тип: Историография
Националност: английска
Печатница: „Полипринт“ ЕАД, Враца
Редактор: Илия Илиев
Коректор: Анели Векилска
ISBN: 954-584-229-6 (т.1)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15115
История
- — Добавяне
Глава 5
Древната индийска цивилизация
Индуизмът не дели идеите за Бога на истински и лъжливи, и не възприема една частна идея като стандарт за целия човешки род. Той приема очевидния факт, че човечеството търси идеала си за Бога на различни нива и в различни посоки, и се чувства съпричастен на всеки етап от търсенето.
Народите на Индия
Субконтинентът Индия (включващ Пакистан и Бангладеш) има площ малко по-голяма от половината Съединени щати, а е населен с над четири пъти повече хора. Индия е не само огромен и гъстонаселен район, в нея има много разнообразни нива на култура, различни религии, езици и икономически условия, а нейната история е извънредно сложна. Сред народите й са представени пет-шест различни езикови семейства. Населението съдържа примеси от множество различни народи, от тъмнокожите обитатели на Андаманските острови до белокожите средиземноморци на север и северозапад, потомци на индоарийците, които нахлули в страната преди около 3500 години. В Южна Индия най-широко разпространена е групата на дравидите, но понеже терминът се използва за всички, чийто език спада към дравидското семейство, той вече не означава еднороден етнически произход. Друг тип, може би по-древен от дравидите, се наричат австралоиди заради родството си с туземните племена, разпространени в части на Югоизточна Азия и далеч на изток чак до Австралия. Монголоидният елемент се намира главно в граничния район на север и североизток. Алпийският тип се среща покрай западния бряг, понякога със слаб нордически примес (издаван от сивите или сините очи). В течение на векове, въпреки безжалостната сегрегация на кастовата система в историческите епохи, Индия е била топилня за човешките раси.
Географията на Индия
От географска гледна точка Индия има два главни дяла. Южният триъгълник или полуостровната част, известна като Декан, е разположена изцяло в тропиците. Северната, или континенталната половина, също с триъгълна форма, е на географската ширина на Мексико и южната част на САЩ и има температури в диапазона от тропическата горещина до суровия студ на северните планински върхове. Северен Декан е полупланински и гъсто залесен. В него се крият някои от туземните планински племена, чиито прадеди са били изтикани в пустошта под натиска на разширяващите се по-цивилизовани общности. Планинската верига Западни Гхати се простира покрай западното крайбрежие, но по-голямата част от полуострова представлява слабо наклонено плато. Северната половина на Индия, наречена Хиндустан, граничи на север с високата Хималайска верига и е отделена от Декан с ниските планини Виндхия. По-голямата част от Хиндустан е плоска равнина, която обхваща площ колкото Франция, Германия и Италия взети заедно, и се отводнява от големите речни системи на Инд и Ганг. Реките на Хиндустан извират от Хималаите или отвъд тях и се подхранват от снегове и ледници. Както Инд, така и Брахмапутра идват от Тибет и текат в противоположни посоки край планинската верига, докато завият на юг към Индия, носейки със себе си целинна почва от планините, която се отлага в равнината. Кротко течащият Ганг, който се разлива по-рядко от Инд, е най-благотворен от всички. Наричан „майка Ганг“, той отдавна е свещена река за индусите. Не е за учудване, че централната долина на Ганг, където всеки сантиметър почва е плодороден и не може да се намери камъче дори колкото грахово зърно, е едно от най-гъсто населените кътчета на земята. Делтата на Ганг е обкръжена от непроходима джунгла, а една пустиня отделя равнината на Долен Инд от Ганг и притоците му, но Индо-Гангският район като цяло е щедро надарен от природата. Тук са се намирали най-влиятелните центрове на индийската цивилизация.
Влиянието на мусоните
Климатичният фактор с преобладаващо значение за Индия е рязката разлика между сухия и дъждовния сезон. Обикновено всяка година между юни и октомври мусонните ветрове, заредени с влага от Арабско море и Индийския океан, нахлуват в североизточна посока през субконтинента, донасяйки тежки, но неравномерно разпределени валежи. Дъждът вали изобилно по западното крайбрежие на Декан, в равнината на Ганг в подножието на Хималаите и с най-голяма сила в северозападния ъгъл (днес Бангладеш и индийския щат Западна Бенгалия), където понякога причинява катастрофални наводнения. Речната система на Инд и Ганг осигурява достатъчно вода за поливане, но полуостровна Южна Индия разчита почти изцяло на дъждовете, за да обработва богатата си земя. Историята на Индия е изпъстрена от периодически повтарящ се бедствен глад, предизвикан от сушави години.