Метаданни
Данни
- Серия
- Световните цивилизации. История и култура (1)
- Включено в книгата
-
Световните цивилизации. История и култура. Том първи
Зората на историята. Светът през Класическата епоха - Оригинално заглавие
- World civilizations. Their history and their culture, Volime 1, 1955 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Атанасов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
-
- Античност
- Африка
- Древен Египет
- Древен Изток
- Древен Рим
- Древна Месопотамия
- Индия
- Китай
- Праисторически времена
- Япония
- Оценка
- 4,9 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Филип Лий Ралф; Робърт Е. Лернър; Стендиш Мийчъм; Алън Т. Ууд; Ричард У. Хъл; Едуард Макнал Бърнс
Заглавие: Световните цивилизации. История и култура.
Преводач: Владимир Атанасов
Година на превод: 1998
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: „Абагар Паблишинг“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1998
Тип: Историография
Националност: английска
Печатница: „Полипринт“ ЕАД, Враца
Редактор: Илия Илиев
Коректор: Анели Векилска
ISBN: 954-584-229-6 (т.1)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15115
История
- — Добавяне
Постиженията на Египет
Мир и самозадоволеност
Разказват, че при посещението на група гърци в долината на р. Нил около 500 г. пр.Хр., един достолепен египетски жрец им казал: „Вие, гърците, си оставате деца, сред вас няма и един възрастен човек“. Разбираемо е, че представителите на една цивилизация, която просъществувала две хилядолетия и половина, смятали гърците за хлапета; Египет бил вече в своята Двадесет и шеста династия, когато гърците тепърва систематизирали своето мислене. През призмата на днешното време сравнително безметежното дълголетие на египетската цивилизация все още внушава уважение. Изглежда, египтяните са живеели в съгласие с природата и помежду си, за да просъществуват в мир и самозадоволеност векове наред. Гърците, които завладяват Египет през 332 г. пр.Хр., били далеч по-любознателни и изобретателни и внесли в дотогава стабилния египетски свят един постоянен смут.
Наследството на Египет
Наследството, което Египет оставя на световните цивилизации, е ценно и разнообразно, като се започне с прототипите на повечето основни мебели в съвременния бит и се стигне до предшествениците на съвременните музикални инструменти, в т.ч. разновидности на тромпета, кларинета и флейтата, лютнята и лирата, обоя и арфата. Много от нашите основни архитектурни форми произхождат от долината на Нил. Дори първите разновидности на известните гръцки и римски колони се намират в древен Египет. Египетският календар още запазва своето влияние, а ползването на папируса за писане било обект на широко подражание в цяла Европа в продължение на векове.
Египетската цивилизация е дарила на света значителни познания в областта на хирургията. Египтяните са новатори в наместването на счупвания; лекарите им предписвали за лечение на рани мухлясал хляб, богат на антибиотици. Един известен древен папирус от 17 в. пр.Хр. представлява хирургичен трактат, описващ четиридесет и осем случая на клинична хирургия, които включват широка гама от рани, симптоми и методи за диагностика. Египтяните научили гърците как да използват супозитории, мехлеми, инхалатори и огромен брой фармацевтични продукти от лечебни билки.
Уникалните особености на Египет
Египетската рецепта за успех е толкова тясно свързана с ежегодните прииждания на Нил, че е трудно да бъде пренесена другаде. Ето защо извън конкретните постижения описани, по-горе, египетското наследство е трудно измеримо като пряко влияние върху последвалото развитие на мисълта и събитията. Египетските модели на живот, мислене, скулптура, живопис и строителство са по-скоро интересни сами по себе си. Нещо във всички нас ни кара да мечтаем да се върнем назад във времето и да видим Нефертити, да послушаме древните химни на Тутанкамоновите жреци или да се повозим с лодка по течението на Нил сред лотосовите цветове, докато около нас се градят пирамидите. Това е разбираемо преклонение пред цивилизацията, която намерила своето място под слънцето в зората на историята.