Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (45) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Политическото партньорство в Атина

Атина. Релеф от 450 г. пр.Хр., намерен сред развалините на древна Атина. Скърбящата богиня чете имената на гражданите, загинали в боеве за града, носещ нейното име.

Докато Спарта все повече се превръщала в бастион на военния деспотизъм, Атина се развивала по посока на истинска демокрация. Самата дума демокрация има гръцки произход и означава „власт на народа“, а Атина била град държава, който напълно въплъщавал представата за демокрация. Едно от обясненията за политическите различия между Спарта и Атина можем да намерим във факта, че областта Атика, където се намирала Атина, никога не била арена на военни конфликти между враждуващи народи, нито пък обект на военна инвазия. Затова нямало военна каста, която да наложи своето господство над масата победено местно население. Освен това природните ресурси на Атика били твърде разнообразни; имало минерални залежи, както и удобни заливи за пристанища. Това позволило на Атина да развие оживена търговия и пълнокръвен градски живот като предпоставка за демократично управление.

Заплаха от бунтове и реформите на Солон

Макар че много малко се знае за характера на държавното управление на Атина през периода от около 750 до към 600 г. пр.Хр., изглежда ясно, че през това време Атина била управлявана от наследствена аристокрация. Очертаващите се икономически тенденции към края на периода, заедно с промяната във военната тактика, т.е. преминаването от кавалерия към пехота, предизвикали известно напрежение в системата на управление. През 594 г. пр.Хр. тежка икономическа криза довела до необходимост от спешни мерки. Развитието на търговските връзки направило отглеждането на грозде и маслини по-доходоносно от отглеждането на зърнени култури, факт, който довел до появата на нова класа богаташи и до обедняването на земеделците, които не били в състояние да инвестират в лозя или маслинени гори. Под заплахата от бунтове сред селяните и земеделците, готови да се вдигнат на въстание, тъй като били доведени до състояние на полуробство за неизплатени дългове, управляващата класа се опитала да избегне вълненията, като дала извънредни пълномощия на търговеца Солон, известен със своята мъдрост и честност. Солон облекчил положението на селяните, като отменил дълговото робство, и същевременно умилостивил класата на богатите, въвеждайки нова система на държавно управление, която им отреждала най-голяма политическа власт. Според тази система богатството, а не благородният произход давали достъп до властта и привилегиите: най-богатите атиняни носели най-голямата тежест и само те можели да заемат постове. За първи път в управлението на държавата Солон въвел демократичния принцип, на базата, на който даже бедните имали право на вето в народното събрание на свободните граждани (с изключение на жените, живеещите в страната чужденци и робите).

Кукумявката, символ на Атина. Освен образа на птицата, която атиняните считали за свещена, монетите в Атина носели изображението на маслинови клонки и гръцките букви Ас Е — името на града.

Период на тиранично управление​

Попитали Солон, чието име още приживе се превърнало в легенда, дали е дал на атиняните най-добрите закони, а той отвърнал: „Дал съм им най-добрите закони, които могат да спазват.“ Всъщност въведената от Солон система далеч не предлагала решение на всички държавни проблеми; някои представители на старата аристокрация недоволствали от загубата на наследствените си привилегии, а положението на бедните оставало все така нестабилно. Постоянните разногласия сред атинския управляващ елит довели до такава политическа нестабилност, че най-накрая през 546 г. пр.Хр. всички фракции с облекчение въздъхнали, когато начело на държавата застанал Пизистрат. Той бил силна личност и установил в Атина диктаторска власт. Пизистрат управлявал до 527 г. пр.Хр., за което време се изявил като добронамерен тиранин. Той помагал на бедните селяни, като им предлагал изгодни заеми и раздавал земи от конфискуваните имоти. Наред с това той се обявил за покровител на културата и често канел в двора си поети и скулптори. Подобно на други диктатори, по негово време били започнати амбициозни строителни проекти. Синът му Хипий обаче, на когото той завещал управлението, се проявил като жесток владетел. През 510 г. пр.Хр. той бил свален от власт от една атинска фракция, подпомогната от Спарта.

Реформите на Клистен

Подновените вътрешни междуособици твърде скоро се превърнали в сериозна заплаха за целостта на атинската държава, докато не се появил Клистен, който бил проницателен и умен аристократ. През 507 г. пр.Хр. той успял да получи достатъчно подкрепа от бедните класи, за да елиминира останалите претенденти за властта и да донесе на държавата една продължителна стабилност. След като обещал на бедните известни облекчения, като отплата за тяхната подкрепа, Клистен, по думите на гръцкия историк Херодот, „взел народа за съдружник“. Негов основен принос е изработването на система за избиране на държавни ръководители, почиваща по-скоро на принципа на географското деление, отколкото на родовите съюзи. Чрез тази своя система той разделил цяла Атика на десет района, като всеки един от тях бил длъжен да издигне кандидати за най-важните постове в държавата. И тъй като всеки свободен гражданин вземал участие в избирането на кандидати, излиза, че всеки имал известно влияние върху атинските дела.

Народно събрание и съвет на петстотинте

Клистен управлявал само една година, но ефектът от неговата избирателна система бил толкова голям, че той с право се смята за баща на атинската демокрация. След като системата му била усъвършенствана през 487 г. пр.Хр., тя действала така: върховната власт се намирала в ръцете на Народното събрание, в което участвали всички граждани-мъже. Решаването на въпроси от изключителна важност, като например влизането във война или събиране на извънредни данъци, било единствено в прерогативите на Народното събрание. Тъй като броят на участващите в него бил изключително голям (към средата на 5 в. пр.Хр. броят на мъжете с право на участие бил около 40 000, като 5000 били винаги готови да участват по някакъв конкретен повод), предложенията се внасяли от специален съвет, който имал върховното право на контрол над изпълнителските и административните функции. Членовете на този съвет се определяли всяка година чрез жребий по списъци, изготвени на регионалните събрания, въведени от Клистен. Всеки мъж на възраст над 30 години можел да бъде избран за член. Тъй като самият съвет наброявал 500 души, а членството в него било за срок от една година, много атински мъже получавали управленски опит.

Очевидно даже един орган от 500 души не може да вземе ефективни административни решения, нито ефикасно да упражнява изпълнителната власт. Като отчитали това, атиняните предоставили специални правомощия на малка група магистрати (съвет на архонтите), които също били сменяни всяка година чрез теглене на жребий. Тези магистрати изпълнявали различни функции, включително надзор над съдебните съвети, свиквани отделно за всяко дело. Във всички тези сфери атиняните не предполагали, че за заемането на длъжност се изисква специална подготовка или специфични умения. Единственото изключение, което те правели, било за военните функции. Докато висшите магистрати били назначавани с жребий, военачалниците били избирани с гласуване по списъци, изготвяни от съответните райони. И докато магистратите не можели да служат повече от два непоследователни мандата, стратезите можели да бъдат преизбирани колкото пъти пожелае Народното събрание. Когато някои от военачалниците били преизбирани твърде често, те на практика се превръщали в политици и държавници. Независимо от това гражданите на Атина можели винаги да ги свалят с гласуване и даже да упражнят специфичната атинска форма на гласуване, наречена остракизъм. Според нея всеки, който с действията си представлявал потенциална заплаха за конституцията, можел да бъде изпратен, чрез гласуване от Народното събрание, в десетгодишно „почетно“ изгнание.

Остракизъм. Тази форма на гласуване получила името си от глинените плочки (остракони), на които били изписвани имената на непопулярни граждани. До нас са стигнали много от „бюлетините“ на атиняните. Тук виждаме изписани имената „Аристид“, „Кимон“ и „Темистокъл“.

Управление на мнозинството

В няколко отношения атинската демокрация се различавала от днес съществуващите форми на демокрация. Атинската демокрация била много по-ограничена в един основен аспект, а именно че изключвала всички жени, пребиваващите в страната чужденци и робите. Тези изключения лишавали около три четвърти от възрастното население на Атина от всякаква роля в управлението. За останалата част системата била толкова пряка и демократична, колкото можем да си представим. Всеки гражданин, богат или беден, имал възможност да прави в управлението каквото поиска, с изключение може би да стане военачалник. Атиняните били толкова непримирими към всякаква форма на управление, при която начело на държавата заставали шепа богати или знатни мъже, толкова убедени в политическите заложби на всички граждани и така решени да осигурят равни права за всички, че започнали да отпускат малки възнаграждения, когато станало ясно, че бедните хора избягвали службите, защото не можели да си позволят неплатеното време. И нещо още по-забележително — всяко важно политическо решение било вземано чрез гласуване с мнозинство от всички присъстващи в Народното събрание. Това неизменно придържане към мажоритарния принцип имало своите добри и лоши страни. Едно от най-явните му преимущества била справедливостта, а един твърде очевиден недостатък — ролята, която неразумната емоционалност можела да изиграе при вземане на решения. Съвременната дума демагог произлиза от гръцки, където тя означава оратор, който ловко успява да обърне общественото мнение в своя полза. Дори много гръцки философи като Платон и Аристотел считали, че демокрацията не се различава съществено от властта на тълпата. И все пак близо век демокрацията в Атина работела изключително добре, като довела до издигане на нейния престиж в отношенията й с чуждите страни и до небивал културен подем.

Гръцки войски разбиват персите. Рисунка върху гръцка ваза от Атика, 5 в. пр.Хр., на която е изобразен атински воин, застанал над победен персиец от армията на Ксеркс.