Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (69) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Причина за упадъка на Рим

Превратната точка в 284 г.

Рим нито бил създаден, нито изчезнал за един ден. Както ще видим в следващата глава, здравото управление се възстановило през 284 г. Вследствие на това Римската империя просъществувала още двеста години на Запад и още хиляда на Изток. Възстановената държава обаче се различавала много от старата. Ето защо тук е уместно да завършим разказа за типично римската цивилизация и да разгледаме причините за упадъка на Рим.

Теория за упадъка

За упадъка на Рим е изписано повече, отколкото за загиването на коя да е друга цивилизация. Теориите по отношение на упадъка са многобройни и разнообразни. Според една, станала популярна напоследък, падането на Рим се дължи на оловото, поглъщано от съдовете за готвене, но ако това е истина, човек би попитал как Рим е успял да се задържи на върха толкова дълго време. Моралистите намират обяснение за упадъка на Рим в чревоугодничеството и разврата, описани от автори като Ювенал и Петроний. Този подход обаче пренебрегва факта, че голяма част от това доказателство е явно преувеличение, а освен това произходът му като цяло е от периода на ранния принципат: в по-късно време, когато империята се сривала по-очевидно, моралът станал още по-суров под влиянието на аскетичните религии. Едно от най-опростенческите обяснения за падението на Рим е силата на германските нападения. Но в течение на цялата му дълга история варварите са били винаги готови да нападнат Рим: натискът на германците действително се засилвал на моменти, но германските нашествия никога не биха успели в друго време, когато Рим не е бил отслабен отвътре.

Вътрешни причини за упадъка

Ето защо е най-добре да се съсредоточим върху най-сериозните вътрешни проблеми на Рим. Някои от тях са политически. Най-очевидният политически недостатък на римското държавно устройство при принципата била липсата на ясен закон за наследяването на властта. Особено при внезапна смърт на владетеля, никой не бил сигурен кой ще бъде наследникът. В съвременна Америка смъртта на Линкълн или Кенеди хвърли страната в шок, но хората поне знаеха какво ще последва; в Рим по време на империята никой не знаел, от което последвала и Гражданската война. От 235 до 284 г. тази война се подхранвала от само себе си. Тя също била провокирана от липсата на законни средства за реформа. Ако даден режим станел непопулярен, а след 180 г. такива били повечето, единственият начин да бъде сменен бил свалянето му със сила. Но прибягването към насилие винаги поражда ново насилие. Освен тези проблеми най-голямата политическа слабост на имперския Рим може би в крайна сметка е била недостатъчният брой хора, участващи в управлението на държавата. Огромното мнозинство от жители на империята били поданици, които по никакъв начин не участвали в управлението. Те гледали на империята в най-добрия случай с безразличие, а често с враждебност, особено когато идвали бирниците. За да просъществува империята, била нужна вярност към Рим, но когато дошла кризата, такава вярност липсвала.

Стопански причини за упадъка

Дори и без политическите проблеми Римската империя вероятно е била обречена на изчезване по икономически причини. Най-тежките стопански проблеми на Рим произтичали от робовладелската система и недостига на работна ръка. Римската цивилизация се основавала на градовете, които съществували най-вече от селскостопанските излишъци, произвеждани от робите. Робите били така жестоко експлоатирани, че обикновено нямали деца, които да попълнят собствените им редици. До времето на Траян победите на Рим във войните и новите завоевания доставяли робите, необходими за функциониране на системата, но оттам нататък икономиката започнала да изчерпва човешкото гориво. Земевладелците вече не можели да разточителстват с човешкия живот, дошъл краят на казарменото робство, а селата произвеждали все по-малко излишъци за изхранване на градовете. В по-късната история на Запада селскостопанските излишъци се произвеждали с помощта на техническите революции, но римските земевладелци не се интересували от техника — интересът към нея се смятал за унизителен. Докато имало роби, които да работят, не съществувал интерес към устройства за пестене на труд и вниманието към всякакъв вид машини било приемано като угаждане на робите. Земевладелците доказвали благородството си с интерес към „възвишени неща“, но докато се реели във висините, селскостопанските им излишъци постепенно се стопили.

Недостатъчна работна сила

Недостигът на работна сила силно задълбочил стопанските проблеми на Рим. С края на външните завоевания и упадъка на робството се появила огромна нужда от хора за земеделието, но поради безспирните нападения на варварите и войската се нуждаела от мъже. Чумните епидемии през 2 и 3 в. силно намалили населението в най-лошия момент. Изчислено е, че между управлението на Марк Аврелий и възстановяването на силната власт през 284 г. населението на Римската империя е намаляло с една трета (деморализацията вероятно е снижила също и раждаемостта). Вследствие на това не останали нито достатъчно хора да обработват земята, нито мъже, които да се сражават с враговете на Рим. Нищо чудно, че Рим започнал да губи битки, което преди се случвало много рядко.

Липса на граждански идеали

Вероятно Рим би могъл да бъде спасен с огромни усилия и жертвоготовност от страна на масите, но почти никой не желаел да се труди усърдно за общото благо. За това могат да се търсят културни причини. Най-просто казано, Римската империя от 3 в. не можела да разчита на общи граждански идеали. Към този момент старите републикански и сенаторски традиции очевидно били отживели времето си. Още повече от провинциалистите едва ли можело да се очаква да се борят или трудят упорито в името на някакви римски идеали, особено когато римската държава вече не поддържала благодатния мир, а носела само нестихващи войни и изнурителни данъци. Регионалните различия, липсата на обществено образование и социалното разслоение представлявали допълнителни пречки за развитието на единен народен дух. С упадъка на империята действително се родили нови идеали, но те били религиозни и свързани с отвъдното. В крайна сметка падането на Рим било съпроводено от равнодушие и римският свят бавно издъхнал не толкова с гръм и трясък, колкото с хленч.