Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (37) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Значението на Китай в световната история

Китайската цивилизация е съществувала по-дълго от всяка друга. Макар развита цивилизация в Китай да се появява чак хиляда години след тази в долината на Инд, веднъж утвърдена тя продължава да съществува — не без промени и прекъсвания, но с неизменни основни черти — до 20 в. Една културна епоха след друга, въпреки политическите смутове и нашествията, китайците са останали в общи линии същия народ като по времето на първите си селища. За разлика от такива райони, като Западна Азия, Средиземноморието и Европа, на китайска почва израства цивилизация с оригинален произход и несравнима дълготрайност. Това не означава, че китайците са били изолирани от останалия свят или че не са използвали контактите си с чужденците. Те са настъпвали и са се отбранявали срещу съседните народи и са успели да утвърдят господството си над големи части от Азия. Това наследство от културна приемственост и политическо господство е придало на китайците силно чувство за национална идентичност и цел.

Влияние на климата и географското положение

Природата е била щедра към някои части на Китай, а към други — немилостива. Най-благословените райони са на юг и по крайбрежието, където мусонните дъждове изливат огромни количества вода върху жадните посеви точно в месеците, когато температурата е най-висока и денят е най-дълъг. Но докато дъждовните облаци достигнат севернокитайските равнини, те губят повечето си влага, така че валежите на север са по-оскъдни и по-непредсказуеми. В резултат на това най-богатите и най-населените територии на Китай се намират в делтата на Янцзъ и на юг, докато катастрофалният глад, който спохождал Китай в историята му, се случвал във вътрешността и на север. По-голямата част от Китай не е удобна за земеделие. В страната като цяло се намират само 7% от обработваемата земя на планетата, а 23% от световното население. Като следствие земеделието е много трудоемко. За Северен Китай е характерно сухолюбивото земеделие — севернокитайците се хранят с тестени изделия от пшеница или други сухолюбиви зърнени култури. За Южен Китай под река Хуай е характерно влаголюбивото земеделие — южнокитайците се хранят с ориз. Северен Китай е равнинен, а бреговата линия е неразчленена. Южен Китай е планински, а брегът му е насечен и предлага естествени пристанища. Затова китайците от юга са се обърнали към морето: или ловят риба, или се занимават с морска търговия. И до днес те са по-отворени за света и по-предприемчиви от северните китайци.

Китайски пейзажи. Вляво: Планините Хонгшан в провинция Анхуй, Централен Китай. Вдясно: Оризища край село Янгшу, провинция Гуанцзи. Главната форма на земеделие в Южен Китай е заливното.

Влияние на ръста на населението

Ръстът на населението в Китай, започнал много рано, предявява големи изисквания към наличните ресурси. С течение на времето китайците са били принудени да култивират пестеливост, която в крайна сметка се просмуква във всяка клетка на китайската култура. Понеже земята е изключително ценна, например, китайците са отделили само 2% от нея за пасища (за разлика от почти половината обработваема земя в Съединените щати). По такъв начин месните белтъчини идват от всеядните животни като свине и пилета, а не от рогатия добитък. Използването на „нощна почва“, т.е. човешки екскременти за наторяване на посевите, е още една проява на китайския принцип за опазване на оскъдните ресурси. Китайците открай време са сред най-запалените потребители на вторични суровини в света.

Древната склонност да се разглеждат отношенията между човека и природата като хармония, а не като експлоатация, не спасява китайците от плащане на висока цена, когато злоупотребяват с околната си среда. Когато през второто и първото хилядолетие пр.Хр. населението се разраства, земеделците изсичат горите в Северен Китай, за да увеличат обработваемите земи. Посевите растели добре в богатия льос, натрупан в Северен Китай от бурите на последната ледникова епоха, но дребните частици на тази почва лесно ерозирали. Така съдържанието на тиня във водата на Жълтата река (Хуанхъ) станало толкова високо — 34 пъти по-голямо от това на Нил, — че дори днес през дъждовния сезон кофа с речна вода може да се окаже наполовина пълна с тиня. Носена от бурните високопланински води от Западен Китай, тинята се утаява, когато достига севернокитайската равнина, запълва речното русло и причинява чести наводнения, поради които реката получила името „Мъката на Китай“. За последните 3000 години реката се е разливала над 1500 пъти. Вижда се, че напредъкът на цивилизацията от много стари времена изчерпва ресурсите на околната среда и се плаща с ужасната цена на човешкия живот.