Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (24) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Нубийската цивилизация

Великолепието на Египет се дължи до голяма степен на огромните човешки и материални ресурси, намиращи се отвъд южната му периферия. Египетските династии разчитали много на една област, която днес се нарича Судан, за работна ръка и войници, а така също и за скъпоценни камъни и екзотична дървесина, използвани в изработката на накити и изящна мебел. Приносът на тези съседи е увековечен в живописни сцени, гравирани върху различни предмети, открити в гробниците на египетските фараони. За да се оцени великолепието на Египет, е нужно да се разбере развитието на още по-древната нубийска цивилизация на юг. Нубия се простира на около хиляда и петстотин километра по поречието на Нил, от Асуан на юг от Хартум, в пустинна област, заемана днес от Южен Египет и Северен Судан.

Произход на божественото царско начало

Нубийската култура съществува от поне шест хиляди години и е дълбоко свързана с етапа на оформяне на фараонската цивилизация в Египет. Нубия дори станала сериозен съперник на Египет преди династиите. Смята се, че много от основните египетски идеи за божествения произход на царя и за религията идват от Нубия. Специалисти от Ориенталския институт към Чикагския университет са убедени, че първите свидетелства за царска институция в света се намират в Нубия. Забележително изтънчените декоративни глинени съдове на нубийците също оказват влияние върху занаятчиите в египетското Старо царство. Нубия става основен източник на слонова кост, злато, абанос, слонове, роби и животински кожи за Египет. Природните ресурси на Нубия били толкова важни за първите фараони, че в продължение на 1200 години те поддържали военни гарнизони по поречието на Нил, за да могат да контролират богатите медни и златни мини между Нил и Червено море на изток.

По време на Новото царство Египет завладява голяма част от Нубия и културата й става силно египтизирана. В продължение на 500 години, от 1570 до 1080 г. пр.Хр., Нубия се управлява от Египет като колония, а черните нубийци се превръщат в негативен стереотип в египетското изкуство. Нубийците трябвало да понесат египетския колониализъм, който отслабил изконните елементи на нубийската религия и политика. Към 2 в. пр.Хр. Нубия възвърнала донякъде самостоятелността си и била последователно управлявана от няколко могъщи царици, чиято духовна власт не била оспорвана от населението. Около 1700 г. пр.Хр. се родило едно от най-важните нубийски царства, Куш. То се намирало в крайните южни части, извън прякото господство на Египет. Населението било тъмнокожо, а говоримият език принадлежал към нилосахарската група. Неговите владетели били погребвани в огромни каменни гробници с камери, по-широки от онези в египетските пирамиди.

Основаване на царството Куш

Към 1500 г. пр.Хр. чернокожите кушити, които имали много близка културна връзка с късния преддинастичен Египет, основали свое царство. Всъщност царството Куш се превърнало в първата високоразвита черна цивилизация в Африка. Енергичните й жители търгували активно с Египет и заимствали широко от неговата култура. За четири века столицата Напата, непосредствено на юг от Четвъртия праг, израснала като главен религиозен център, където се почитал египетския бог Амон-Ре.

Кушитско нашествие в Египет

Под ръководството на своя цар Каща кушитите започнали да се възползват от разпадането на египетското общество. Около 750 г. пр.Хр. войските на Каща нахлули в града на храмовете Тива, столица на Горен Египет. Синът на Каща, Пианхи, продължил със завземането на Мемфис и разширил кушитското господство над Долен Египет. Като сложил ръка върху цялата страна, Пианхи се провъзгласил за фараон и основал Двадесет и петата династия.

Мерое: Първият промишлен град в черна Африка

Управлението на кушитите било краткотрайно. Тяхната находчивост в държавното управление не можела да се мери с желязото на асирийците, които нахлули в Египет през 671 г. пр.Хр. Кушитите бързо се изтеглили в бившите си родни земи около извора на Нил. На около 200 км северно от днешен Хартум, сред тучните пасища в междуречието на Атбара и Синия Нил, била разположена новата база на кушитската власт, Мерое. Вероятно кушитите са усвоили топенето на желязна руда от асирийците, защото Мерое скоро се превърнал в главен център за производство на желязо и първия черен индустриален град на юг от Сахара.

Кушитско влияни върху средиземноморските цивилизации

Кушитите са оставили незаличим отпечатък върху множество средиземноморски цивилизации. Към пети век пр.Хр. техни образи се появяват върху вази, стенописи и статуи от Кипър в Източното Средиземноморие до древна Етрурия на Апенинския полуостров. Те били изобразявани различно — като атлети, танцьори, придворни и войници. Гръцките търговци, които търгували на египетския пазар, наричали кушитите „етиопци“, т.е. „мъже с обгорени лица“.

Разцвет на кушитската цивилизация през 250 г. пр.Хр. — 200 г. сл.Хр.

През 322 г. пр.Хр. Египет е завладян от Александър Велики и попада под гръцко господство. Оттогава чрез елинизирания Египет кушитите стават по-достъпни за средиземноморските цивилизации. Оживената търговия с гърците и елинизираните египтяни донесла благоденствие на Куш и дала възможност на народа му да развие своеобразни архитектурни и художествени традиции. Уникалните каменни пирамиди хвърлят тайнствени сенки в Мерое, на другия бряг на Нил, а мероитската керамика, украсена с вдълбани геометрични фигури, е сред най-добрите произведения на изкуството в Древния свят за онова време. Куш е в своя апогей в периода 250 г. пр.Хр. — 200 г. сл.Хр. По това време мероитските йероглифи дори започнали да изместват египетските в книжовния език.

Падането на Куш

Кръгозорът на Куш към неафриканския свят се разширил още повече в периода от 13 г. сл.Хр. до 3 в., когато Египет е под римско владичество. След това търговията в долината на Нил рязко западнала, а с нея и кушитската цивилизация. В продължение на векове опасните прагове на Нил били естественият щит на Куш срещу нашествия от север и позволявали на неговите жители да възприемат само онези страни от египетската, гръцката и римската култура, които им се нравели. Но с отслабване на връзките по поречието на Нил Куш претърпял икономически срив и станал уязвим към прониквания на хора от пустинята от запад. Това станало причина за лесното завладяване на Мерое в средата на четвърти век от войските на съседен Аксум, възходящо царство на югоизток.

Древни връзки през Сахара

Примамливи легенди разказват, че царското семейство от Мерое избягало в Западна Африка, където може би спомогнало за развитието на нови политически и културни институции. Западните африканци не били толкова напреднали в политическо и стопанско отношение, независимо че връзките им със Северна Африка и р. Нил през Сахара са били установени в дълбока древност. Поне от 130 г. пр.Хр. западноафриканците снабдяват Севера със злато, роби, скъпоценни камъни и диви животни за спортните арени. Един стар коларски път се простирал от картагенските селища по северноафриканското крайбрежие през оазисите на Фезан до езерото Чад. Кушитските бегълци може да са използвали и по-древни пътеки, свързващи Нил с р. Нигер през Фезан. За нещастие долината на Среден Нил се превърнала в задънена улица, а не в коридор към Юга. Всъщност сравнително малка част от богатата култура на долината на Нил се разпространила на юг към източна и екваториална Африка.