Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (70) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Римското наследство

Сравнение между Рим и съвременния свят

Днес се изкушаваме да мислим, че имаме доста сходни черти с римляните: първо, защото Рим ни е по-близък във времето, отколкото другите древни цивилизации; и второ, защото римляните сякаш се родеят по нрав със съвременните хора. Често отбелязваме приликите между историята на Рим с историята на Великобритания и Съединените щати от 19 и 20 в. Римската стопанска еволюция извървяла целия път от примитивното земеделие до сложната градска система с проблемите на безработицата, големите разлики в богатствата и финансовите кризи. Римската империя, подобно на Британската, се основавала чрез завоевания. Не трябва да забравяме обаче, че наследството на Рим е древно и следователно приликите между Рим и съвременния свят не са от толкова голямо значение, колкото ни се струва. Както вече отбелязахме, римляните презирали промишлената дейност и не се интересували от науката. Те нямали и представа за съвременната национална държава; провинциите им били всъщност колонии, а не неразделна част от едно политическо общество. Римляните така и не развили подходяща система на представително управление. Накрая, римските религиозни схващания силно се различавали от нашите. Тяхната култова система, подобно на гръцката, била външна и механична, а не вътрешна и духовна. Върховният християнски идеал за набожност — емоционалното отношение на любов към божественото, се считал от римляните за дълбоко суеверие.

Влияние на римската цивилизация

Независимо от всичко цивилизацията на Рим упражнила огромно влияние върху по-късните култури. Формата, ако не и духът на римската архитектура, е запазена в църковната архитектура на Средновековието и е оцеляла до днес в оформлението на много от сградите на нашите държавни учреждения. Скулптурата от епохата на Август също е продължавала да живее в конните статуи, мемориалните арки и колони и каменните потрети на държавници и военачалници, които красят нашите паркове и улици. Макар и подложено на нови тълкувания, правото на великите юристи станало важна част от Кодекса на Юстиниан, възприет в Средновековието и Новото време. Американските съдии често цитират максими, първоначално създадени от Гай или Улпий. Освен това правните системи на почти всички европейски континентални държави включват голяма част от римското право. Това право е едно от най-великите римски постижения, което отразява способността да се управлява огромната и разнообразна империя. Не трябва да забравяме също, че римските литературни постижения са източник за пробуждането на любов към познанието, което се разпространило в Европа през 12 в. и достигнало кулминационната си точка през Възраждането.

Форумът. Градският център на имперския Рим се състоял от главни улици, градски площади, триумфални арки, храмове и сгради на държавни учреждения. Арката на Тит, издигната в чест на окончателната победа на Рим над еврейските бунтовници, е в дъното, вдясно. Римските улици и здания се строели в правоъгълна планировка, за да се наложи чувство на ред и да се улеснят триумфалните процесии. Забележете контраста с древна Атина, където сградите са по-свободно разположени (вж. модела на Атинския акропол).

Може би не така познат е фактът, че организацията на Католическата църква, да не говорим за част от нейния ритуал, е възприета от структурата на римската държава и римската религия. Например папата все още носи титлата pontifex maximus, която се давала на императора като глава на гражданската религия.

Ролята на Рим като преносител на гръцката цивилизация

Една от най-важните заслуги на Рим към бъдещето била пренасянето на гръцката цивилизация към европейския Запад. Развитието на култура в Италия, толкова силно просмукана от гръцките идеали от 2 в. пр.Хр. нататък, било само по себе си важна противотежест на по-раншния превес на гръцки ориентираната цивилизация на Изток. По-късно, следвайки пътя на Юлий Цезар, тази култура се разпространила и на запад. Преди идването на Рим културата на Северозападна Европа (съвременна Франция, страните от Бенелюкса, Западна и Южна Германия и Англия) била племенна. Рим донесъл градовете и гръцките идеи, и най-вече представите за човешка свобода и независимост на личността, които съпровождали развитието на силно диференцирания градски живот. Истина е, че идеалите за свобода на практика често се пренебрегвали — те не се отразявали на зависимостта на Рим от робовладелството и не спирали експлоатацията и потисничеството на римското управление в завладените територии. Независимо от това римската история е същинското начало на познатата ни история на Запада. Гръцката цивилизация, пренесена от Александър на Изток, не се запазила; същата тази цивилизация, пренесена на Запад от хора като Цезар, Цицерон и Август, станала изходна точка за много от по-късните постижения на Западна Европа. Както ще видим, развитието не било непрекъснато, и за по-късния европейски успех допринесли много други фактори, но това не прави влиянието на Рим по-малко значимо.

Литература

Chambers, M., ed., The Fall of Rome, 2d ed., New York, 1970. Сборник от четива по тази тема от непресъхващ интерес.

Crawford, Michael Н., The Roman Republic, Atlantic Heights, N.J., 1978. Crook, J.A., Law and Life of Rome, 90 B.C. — A.D.212, Ithaca, N.Y., 1977.

Grant, M., The Etruscans, New York, 1980.

Gruen, Erich S., Thöe Last Generation of the Roman Republic, Berkeley, 1964.

Harris, William V., War and Imperialism in Republican Rome, Oxford, 1979. Аналитично и оригинално изследване на причините, поради които римляните станали завоеватели.

Millar, E., The Emperor in tbe Roman World: 31 B.C. — A.D.337, Ithaca, N.Y., 1977.

Mommsen, Theodor, The History of Rome, Chicago, 1957. Съкратено издание на едно от най-големите исторически произведения на 19 в. Съсредоточава се върху личности, най-вече тази на Юлий Цезар.

Ogilvie, R.M., Early Rome and the Etruscans, Atlantic Heights, NJ., 1976. Най-добрият специализиран разбор на ранната римска епоха.

Pallottino, М., The Etruscans, rev. ed., Baltimore, 1978. Стандартно въведение.

Scullard, H. H., From the Graccbi to Hero, 5th ed., London, 1982. Добър обзор на събитията от този важен период.

Syme, Ronald, The Roman Revolution, New York, 1939. Новаторско произведение за късната република и ранната империя, съсредоточено върху силовата политика и ролята на фракциите, а не върху сблъсъка на институционни принципи. Също така чудесно четиво.

Taylor, Lilj Ross, Party Politics in the Age of Caesar, Berkeley, 1949. Все още най-доброто въведение в обществото и политиката от периода на късната република.

Стопанска, социална и културна история

Africa, T., Rome of the Caesars, New York, 1965. Занимателен подход към историята на имперския Рим чрез поредица от кратки биографии.

Balsdon, J.P.V.D., Life and Leisure in Ancient Rome, New York, 1969.

Brunt, P.A., Social Conflicts in the Roman Republic, London, 1971.

Duff, J. W., A Literary History of Rome in the Golden Age, New York, 1964.

A Literary History of Rome in the Silver Age, New York, 1960.

Earl, Donald, The Moral and Political Tradition of Rome, Ithaca, N.Y., 1967.

Hopkins, K., Conquerors and Slaves, Cambridge, 1978. Взаимносвързани статии, в които светът на Римската империя се разглежда от новаторска социологична гледна точка.

Laistner, M.L.W. The Greater Roman Historians, Berkeley, 1947.

MacMullen, Ramsey, Enemies of the Roman Order, Cambridge, Mass., 1966. — Paganism in tbe Roman Empire.

Roman Social Relations. 50 B.C. to A.D. 284, New Haven, 1974.

Pomeroy, Sarah B., Goddesses, Whores, Wives, and Slaves: Women in Classical Antiquity, New York, 1975. Великолепен разбор на живота и статута на жените в римския свят.

Rostovtzeff, Mikhail I., Social and Economic History of the Roman Empire, 2d ed., 2 vols., New York, 1957. Написана от един от най-големите историци от началото на 20 в. Важна както от гледна точка на тълкуванията, така и поради богатството на информацията, която съдържа.

Sandbach, F. H., The Stoics, London, 1975.

Scullard, H. H., The Etruscan Cities and Rome, Ithaca, N.Y., 1967.

Starr, Chester G., Civilization and the Caesars, Ithaca, N.Y, 1954. Обзор на интелектуалните постижения на Рим в четирите столетия след Цицерон.

Westermann, W. L., The Slave Systems of Greek and Roman Antiquity, Philadelphia, 1955. Най-добрият разбор по тази тема.

Wheeler, Mortimer, The Art of Rome, New York, 1964.

Източници

Преводи на римските автори се намират в съответните томове на Loeb Classical Library, Harward University Press.

Вж. също:

Gruen, E.S., The Image of Rome, Englewood Cliffs, N.J., 1969.

Lewis, Naphtali, and Reinhold, Roman Civilization, 2 vols., New York, 1955.