Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Световните цивилизации. История и култура (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
World civilizations. Their history and their culture, Volime 1, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Филип Лий Ралф; Робърт Е. Лернър; Стендиш Мийчъм; Алън Т. Ууд; Ричард У. Хъл; Едуард Макнал Бърнс

Заглавие: Световните цивилизации. История и култура.

Преводач: Владимир Атанасов

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Абагар Паблишинг“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полипринт“ ЕАД, Враца

Редактор: Илия Илиев

Коректор: Анели Векилска

ISBN: 954-584-229-6 (т.1)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15115

История

  1. — Добавяне

Глава 7
Гръцката цивилизация

Обичаме красотата строга, без разточителства, а мъдростта изчистена от слабостите на духа. На богатството не гледаме като на средство за самоизтъкване, а по-скоро го ценим по това, дали то е поставено в услуга на обществото. И бедността за нас не е порок, макар че е порочно да не се опитаме да я поправим. Считаме, че човек трябва да се грижи както за обществените, така и за личните си дела, защото този, който не взема участие в политиката, е не само незаинтересован, но и ненужен.

Перикъл, из Надгробно слово, за идеалите на атиняните

 

Впрочем характерното за всеки индивид е онова, което е най-добро за него и което му дарява най-голяма радост. За човека това е способността му да живее с разум, тъй като всъщност това е главното, което го отличава от останалите живи същества.

Аристотел, Никомахова етика

Ред всички народи на древния свят този, чиято култура най-ясно илюстрира духа на западния тип общество, е гръцкият или елинският. Нито един от западните народи не е показал такава гореща преданост към свободата и такава твърда вяра в благородството на човешките цели. Гърците възхвалявали човека като виеше творение на природата и отказвали да се подчинят на диктата на жреци или деспоти. Гръцката представа за света била предимно светска и рационалистична. Те възхвалявали стремежа на човешкия дух към познание и поставяли знанието пред вярата. Опирайки се на оскъдното културно наследство от миналото, гърците създават интелектуални и художествени паметници, които и до ден-днешен са пример за подражание. „На земята има много чудеса, но най-голямото от тях са хората.“ — казва гръцкият трагически поет Софокъл, на което ние от своя страна можем да отвърнем, че „в Древния запад е имало много чудеса, но най-великото от тях били древните гърци.“