Метаданни
Данни
- Серия
- Световните цивилизации. История и култура (1)
- Включено в книгата
-
Световните цивилизации. История и култура. Том първи
Зората на историята. Светът през Класическата епоха - Оригинално заглавие
- World civilizations. Their history and their culture, Volime 1, 1955 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Атанасов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
-
- Античност
- Африка
- Древен Египет
- Древен Изток
- Древен Рим
- Древна Месопотамия
- Индия
- Китай
- Праисторически времена
- Япония
- Оценка
- 4,9 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Филип Лий Ралф; Робърт Е. Лернър; Стендиш Мийчъм; Алън Т. Ууд; Ричард У. Хъл; Едуард Макнал Бърнс
Заглавие: Световните цивилизации. История и култура.
Преводач: Владимир Атанасов
Година на превод: 1998
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: „Абагар Паблишинг“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 1998
Тип: Историография
Националност: английска
Печатница: „Полипринт“ ЕАД, Враца
Редактор: Илия Илиев
Коректор: Анели Векилска
ISBN: 954-584-229-6 (т.1)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15115
История
- — Добавяне
Глава 7
Гръцката цивилизация
Обичаме красотата строга, без разточителства, а мъдростта изчистена от слабостите на духа. На богатството не гледаме като на средство за самоизтъкване, а по-скоро го ценим по това, дали то е поставено в услуга на обществото. И бедността за нас не е порок, макар че е порочно да не се опитаме да я поправим. Считаме, че човек трябва да се грижи както за обществените, така и за личните си дела, защото този, който не взема участие в политиката, е не само незаинтересован, но и ненужен.
Впрочем характерното за всеки индивид е онова, което е най-добро за него и което му дарява най-голяма радост. За човека това е способността му да живее с разум, тъй като всъщност това е главното, което го отличава от останалите живи същества.
Ред всички народи на древния свят този, чиято култура най-ясно илюстрира духа на западния тип общество, е гръцкият или елинският. Нито един от западните народи не е показал такава гореща преданост към свободата и такава твърда вяра в благородството на човешките цели. Гърците възхвалявали човека като виеше творение на природата и отказвали да се подчинят на диктата на жреци или деспоти. Гръцката представа за света била предимно светска и рационалистична. Те възхвалявали стремежа на човешкия дух към познание и поставяли знанието пред вярата. Опирайки се на оскъдното културно наследство от миналото, гърците създават интелектуални и художествени паметници, които и до ден-днешен са пример за подражание. „На земята има много чудеса, но най-голямото от тях са хората.“ — казва гръцкият трагически поет Софокъл, на което ние от своя страна можем да отвърнем, че „в Древния запад е имало много чудеса, но най-великото от тях били древните гърци.“