Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (53) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Филип Македонски и Александър Велики

Политически раздори в Гърция

През първите две трети на 4 в. пр, Хр. много гърци взели присърце стиха от пиесата на Еврипид Андромаха, който гласи: „В Гърция, уви! Колко зле са устроени нещата!“, но никой като че ли не можел да направи нещо по този въпрос. Това, че в Гърция „нещата вървели на зле“, се дължало на нейното политическо разцепление: град воювал срещу град, фракция срещу фракция. Докато Тива воювала със Спарта, а Атина воювала с Тива, все повече гърци започнали да жадуват за появата на „силен човек“, който да прекрати всякакви междуособици, колкото и империализмът и тиранията да са в противоречие с изконните гръцки идеали. Най-накрая Гърция намерила своя силен човек в лицето на Филип Македонски.

Македония преобразена при Филип

Два релефа от стълбището на големия дворец в Персепол.

Ако славата на Филип не беше засенчена от славата на неговия син Александър, той положително щеше да се нарича Филип Велики. Преди Филип да поеме управлението в Македония през 359 г. пр.Хр., тази гръцкоезична територия на север от Гърция се характеризирала с липса на градове, слабо развито земеделие и отсъствие на политическа стабилност, като почти през цялото време била арена на сражения между враждуващи родове. И все пак, благодарение на силната си воля, Филип превърнал Македония в значителна сила само за две десетилетия. Най-напред той се отървал от всичките си съперници, след което въвел самовластни форми на управление, а после започнал да разширява границите си, като съчетавал своите военни умения с политиката „разделяй и владей“. По думи на негови съвременници неговият боен стил довел до революция във военното изкуство. Дотогава гърците формирали своите армии изключително от граждани-доброволци и наборници, като всички те можели да воюват само част от годината, за да не изоставят своите посеви в периодите на полска работа. Тъй като преминавали през кратки периоди на военно обучение, почти всички войници в гръцката армия се сражавали по един и същ начин в тежковъоръжената пехота. За разлика от тях, като набирал войската си отчасти от наемници, отчасти от предани македонци, които нямали ангажименти към земята, Филип създал професионална армия.

Македонската професионална армия

Предимствата на македонската професионална армия, армия, която по-късно служела на Александър Велики, така както на Филип, били многобройни. Така например командирът на една такава армия можел да разчита на различни „специалисти“. Армията на Филип имала леко подвижна конница, а също и специални стрелци, чиято цел била да деморализират и объркат врага в началото на битката, обсипвайки го с дъжд от стрели от другия край на бойното поле. Сред специалистите на Филип не на последно място били добре обучените шпиони и контрашпиони, които добре владеели изкуството да „дезинформират“. Друго преимущество на професионалната войска била възможността да се наложи строга дисциплина. Свободните гърци, които постъпвали доброволно във войската, биха могли от чист идеализъм да си наложат известна дисциплина и все пак всеки командир, който би искал да заповядва на такава войска, би срещнал трудности, а идеализмът на тези войници би започнал да намалява обратнопропорционално на продължителността на походите. От друга страна, войниците от армията на Филип приемали заповеди, без да роптаят и без ни най-малко да се съмняват относно последствията за неподчинение: казват, че веднъж Филип убил намясто един заспал часовой, след което, отдалечавайки се, казал невъзмутимо: „Оставям го така, както го намерих.“ На последно място, професионализмът позволил на Филип да се освободи от големия брой небоеспособни слуги, които носели провизиите. Преди това гръцките части се придвижвали бавно от място на място, тъй като във войската гъмжало от хора, които носели храна и оръжие за другите войници, докато Филип карал бойците си сами да носят своите провизии и оръжие, доколкото им позволявали силите. Всички нововъведения на Филип били смятани за варварски от „изтънчените“ гърци на градовете държави, но именно това негово безразличие към „добрите обноски“ във войската му позволило да нанася мълниеносни удари и му осигурило пълна победа над съюзните войски на Атина и Тива в битката при Херонея през 338 г. пр.Хр.

Македонска фаланга. Пехотата на Филип Македонски, а по-късно на Александър Велики: пехотинците били въоръжени с дълги копия, които държали с две ръце, и се движели построени в каре от 16 редици по 16 души. Бойците във фалангата били обучени да се обръщат в движение във всяка посока или да подсилват челните си редици, като се престрояват в редици по осем.

Деспотизъм и завоевания

Тази победа сложила веднъж завинаги край на свободата в античния град държава, защото след Херонея Филип наложил своята деспотична власт в цяла Гърция, а по-късно неговият син Александър поддържал този деспотизъм като трамплин в завоюването на половината Азия. Можем да открием доста ирония във факта, че учителят на Александър в младежките му години бил Аристотел, същият онзи гръцки философ, който твърдял, че хората са така устроени по природа, че трябва да живеят в градове държави, а „онзи, който може да живее сам, е или животно, или бог“, защото Александър се показал равнодушен към това негово учение и продължил да постъпва така, сякаш неговият наставник не бил грък, а персиец. В миналото някои историци смятали, че изумителният поход на Александър през Мала Азия, Египет, Месопотамия, Персия и Афганистан до границите с Индия е предизвикан от мисионерския стремеж да разпръсне искрата на гръцкото просветление сред смятаните за невежи азиатци, но сега вече учените са единодушни, че Александър е бил мотивиран единствено от жаждата за власт и слава, които граничели с мания за величие. (Той нарекъл няколко града на свое име, „Александрия“.) Една древна легенда разказва за това, как един морски пират, взет в плен от могъщия завоевател, му казал, че единствената разлика между тях двамата е в мащаба. Ако обаче оставим настрана мотивите, именно завоеванията на Александър, а не тези на пирата, лежат в основата на елинистичната цивилизация.

Насърчаване на смесените бракове

Самият модел на управление на Александър бил елинистичен, защото в него се смесвали гръцки и азиатски черти. За целите на пропагандата младият македонец твърдял, че наказва персите за обидите, нанесени по-рано на гърците; и наистина той не само сменял персийските управници с гръцкоезични, но така също докарал гръцки заселници в новооснованите градове, за да държи в подчинение покорените народи. Освен това Александър разбирал, че той и неговите гърци не могат да се надяват да управляват огромната азиатска империя, ако на тях гледат като на омразни чужденци, затова насърчавал браковете между различните народности. Като се придържал към тази политика, самият Александър се оженил за бактрийската принцеса Роксана (личните му предпочитания били хомосексуални) и разчупил питка хляб с младоженката в деня на сватбата в знак на уважение към местните обичаи.

Александър в битка. Сцена върху саркофаг, 300 г. пр.Хр. Александър е изобразен на кон вляво.

Азиатските чудатости на Александър

Онова, което най-много въодушевявало Александър относно живота в Азия, не били нито принцесите, нито питките хляб, а онези азиатски обичаи, които биха могли да затвърдят неговата еднолична власт и неговата слава. Разбира се, гръцките традиции били напълно несъвместими с ласкателството и показността. Известна е историята, когато Александър, току-що станал владетел на Гърция, срещнал философа Диоген, седящ в дървената бъчва, която му служела за дом, и го попитал дали не иска някаква услуга. „Да“, отвърнал мъдрецът, „отмести се, че ми правиш сянка“. Решен да не допуска повече подобно отношение, ако може да го избегне, Александър се обличал в пищни персийски одежди, когато пътувал из Азия, и заповядал на своите поданици, когато се приближават към него, или да коленичат, или да се просват ничком в зависимост от ранга си. Най-крайно било решението му да се провъзгласи за бог. И макар че той направил това само в Египет, където фараоните от хилядолетия били почитани като потомци на бога-слънце Амон, желанието му да бъде обожествен е доста необичайно за грък, от когото се очаквало да се отдръпне, за да не прави сянка, щом някой небрежен философ поискал това от него.