Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (8) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Възникването на селата, търговията и войната

Села, търговия, война и възникване на цивилизацията

Ако разгледаме събитията в Западна Азия след прехода от събиране на храна към производство на храна, ще видим, че следващите етапи в ускоряващата се еволюция на района към цивилизацията са появяването на селата, развитието на далечната търговия и започването на ожесточени войни. Селата са представлявали най-напредничавата форма на човешка организация в Западна Азия от около 6500 до 3500–3000 г. пр.Хр., когато някои села постепенно се превръщат в градове. Селищната организация неизбежно довежда до развитие на далечната търговия и също толкова неизбежно провокира войните. Няма съмнение, че войната е била проклятието на човешкия род наред с глада и болестите поне от появяването на земеделските села; но след като развитието на войната в древността е стимулирало развитието на икономическата и социалната структура, тя все пак трябва да се смята за стъпка към възникването на цивилизацията.

Напредък​ на социалната организация и функции

Напредъкът в социалната организация, която преминава в Западна Азия от скитаща група към село и към град, е бил по същество функционално развитие от събиране на храна към отглеждане на храна и към занимания с разнообразни функции, предполагащи наличието на стабилно снабдяване с храна. На всеки етап размерът на организацията обикновено нараства, но не бива да се мисли, че селата винаги са били по-многобройни от групите и по-малки от градовете. Макар типичното село да е имало около 1000 души, през първата част на така наречения „век на селата“ в Западна Азия някои села са наброявали едва 200 жители, което е по-малко от средната група, а в разцвета на периода някои села са имали над 5000 души население, което е повече от типичния по-късен град. Затова е по-мъдро да оставим настрана големината, а да твърдим, че едно селище не може да се смята за село, ако мнозинството от жителите му не са уседнали или ако повече от някакъв малък процент от физически годните му жители не се занимават с полска работа. Разбира се, с течение на времето занаятите започват да играят все по-забележителна роля в живота на селото след земеделието, защото селските стопани винаги са търсили по-висока производителност и удобство. Отначало всички селяни са се заемали с даден нов занаят, но след като методите на някои занаяти стават по-сложни, се появяват специалисти, на които постепенно се позволява да станат професионални занаятчии, вместо да ходят на полето. Все пак дори към края на западноазиатския век на селата такива професионални занаятчии са били много редки, вероятно представлявайки не повече от един процент от възрастното население.

Каменни основи на постоянно жилище. Щом племената в Западна Азия стават земеделски, те започват да строят къщи за целогодишно обитаване. Тези каменни основи на праисторическа къща са намерени на мястото на село Джармо (в Ирак) и датират от ок. 6000 г. пр.Хр.

Занаятите в селското общество: (1) Грънчарство

Най-важните селски занаяти са били грънчарството, тъкачеството и изработването на сечива и оръжия. Появяването на първите два от горните занаяти е било пряк резултат от прехода към уседнал живот. Щом хората се заселват, те очевидно започват особено да се интересуват от съхраняване и също толкова очевидно престават да се интересуват дали съдът за съхраняване е удобен за пътуване. Така хората може да са знаели от много по-рано как се правят глинени гърнета, но да не са се опитвали да ги изработват, защото тези гърнета са твърде чупливи за пренасяне с примитивните коли. Но когато човекът строи села, той веднага започва да прави големи гърнета, защото ги намира идеални за съхраняване на зърно и други храни. Освен това глинените гърнета стават за пренасяне и съхранение на водата. Благодарение на гърнетата хората са могли да държат вода за пиене в домовете си — една стъпка към комфорта, сравнима може би със съвременното изобретяване на вътрешния водопровод и канализация.

Ранни селски глинени съдове. Плитка купа от село в Западна Азия, около 5000 г. пр.Хр.

(2) Тъкачество

Тъкачеството вероятно също се е появило за първи път поради търсенето на подходящи съдове, доколкото умението да се плетат кошници, изглежда, предхожда тъкането на платове. Явно плетените от пръчки кошници, които са регистрирани от археологическата наука скоро след усядането, са били прекалено обемисти и чупливи за непрестанно пътуване, но са били по-удобни от гърнетата за съхраняване на някои неща и са били предпочитани пред тях за прибиране на реколтата от полето поради по-малкото си тегло. Щом веднъж принципът на преплитането става широко известен, той лесно е могъл да се приложи за изработката на плат, при условие че от домашната овца се е получавала вълна. А с вълнените тъкани селяните придобиват по-надежден и гъвкав източник на облекло от животинските кожи. (Тъкането на платове от растителни влакна възниква чак с култивирането на подходящото растение — лена, суровина за изработване на бельо в Египет около 3000 г. пр.Хр.).

(3) Сечива и оръжия

За разлика от грънчарството и тъкачеството изработването на инструменти и оръжия не е било новост за човека във века на селата, но селяните се учат да правят сечива и оръжия от нови материали. Нуждата от по-остри и трайни сечива става още по-голяма с развитието на земеделието: например първите селяни са търсели най-острите сърпове и най-издръжливите рала. И докато оръжията са трябвали все по-малко за ловуване, ще видим, че тях са ги използвали все повече и повече за война. Отначало азиатските селяни, търсещи остри ръбове, разбират, че някои видове камъни дават по-остри режещи ръбове от другите и започват да ги използват навсякъде, където могат. След това те забелязват, че някои „камъни“ са особено ковки и затова от тях могат да се изработват остри върхове, които се наточват отново след изтъпяване. Тези ковки „камъни“, разбира се, изобщо не са били камъни, а парченца естествена самородна мед. Понеже те са се срещали сравнително рядко, между 6500 и 4500 г. пр.Хр., те са били използвани само за изработка на върхове и много дребни изделия като игли. Но после някой, вероятно в резултат на случайно поставяне на метален къс в грънчарска пещ, е открил, че някои „камъни“ (парчета руда) изпускат мед при силно нагряване. Който и да е бил този човек, той е открил топенето на металите и оттогава, приблизително едно хилядолетие, топената мед е била използвана в Западна Азия за изработване на всякакви съдове, инструменти и оръжия.

Далечната търговия се заражда от излишъците на производството

Разглеждането на растящата употреба на различни камъни и мед неизбежно ни води към темата за търговията, защото острите камъни и медта, търсени от първите селяни, не се намирали навсякъде в Западна Азия, а е трябвало да бъдат пренасяни на дълги разстояния. Ловците-събирачи рядко или никога не са се занимавали с далечна търговия, защото не са могли да си го позволят — с други думи, те не са произвеждали излишъци. Скитайки от място на място, тези племена носят със себе си минимален багаж и затова изобщо не са ориентирани към производство на излишъци. Селяните, от друга страна, по природа са настроени да съхраняват и скоро след като започват да складират зърното, осъзнават, че произвеждането и складирането на по-голямо количество от необходимото може да ги предпази от гладуване и да им достави стока за размяна.

Кремъчен нож. Намерен в Анатолия и датиран към 7000 г. пр.Хр., този кремъчен нож със сложно гравирана костена дръжка е оръжие, достойно за главнокомандващ.

Развитие на далечната търговия

Макар че никога няма да узнаем със сигурност последователността на стъпките, най-вероятно изглежда, че близкото предлагане на дарове и размяна, основани на родствено-групови връзки, са предхождали далечната търговия в по-подчертано меркантилни форми. Например семейна група в процъфтяващо село би могла да изпрати малко жито на гладуващите си роднини в съседното село просто като дар или в замяна на едно-две сечива; може да се предполага, че редовното принасяне на дарове или редовната размяна между роднини от различни села възникват като церемониално средство за признаване на семейните връзки. С продължаването на размяната и натрупването на стоки обаче някои участници неизбежно стават по-богати от другите, докато натрупат средства за изпращане на нарочен човек на далечно разстояние, за да спазари, да речем, хубави остри режещи камъни в такова място, където ги има в изобилие. Във всеки случай няма съмнение, че още около 6500 г. пр.Хр. търговията в Западна Азия вече се е водила на забележително големи разстояния. В частност всички известни ни села, съществували в Иран и Ирак, са намирали начин да си осигурят стабилни доставки на обсидиан (вулканично стъкло, особено подходящо за изработка на остри режещи ръбове) от находища в днешна Армения, на 700–800 км разстояние, а същите села са получавали парченца мед от Централна Анатолия, около два пъти по-далеч. Оттогава търговията с камъни, метали, храни, тъкани, кожи и украшения става все по-оживена. Към края на епохата на селата стоките вече се пренасят и с лодки, и по сушата.

Но търговията не е била единственият начин да се придобие стока, защото успешният грабеж може да послужи на алчните дори по-добре. Никой не знае кога точно е започнала войната между хората, но все повече специалисти се съмняват, че агресивността е биологически „програмирана“ у човека. По-скоро изглежда, че хората нямат никаква строго биологична предразположеност към мир или към война и че преди прехода към уседнало земеделие групите скитащи човеци са били мирни. Най-малкото е сигурно, че не съществуват изображения на хора, воюващи с хора, в пещерните рисунки от ледниковата епоха и че първите известни картини на война се появяват заедно с уседналия селски живот. Още по-поразителен е фактът, че много от най-старите известни села в Западна Азия са укрепени селища. Очевидно, каквото и да е било миналото на човечеството, бъдещето му е било да се бие и да убива.

Най-стари изображения на войната. Вляво е пещерна рисунка от Испания; вдясно е скална гравюра от Швеция. Макар че и двете изображения са много трудни за датиране, почти сигурно е, че не са по-стари от утвърждаването на уседналото земеделие в техния район.

Връзка между селския живот и войната

Уседналият живот би могъл да провокира непрекъсната война по очевидни причини. Членовете на скитащите групи са се нуждаели от сътрудничество помежду си при ловуването и събирателството. Те рядко дори са виждали членове на други групи. Приемайки, че една група случайно се е срещала с друга, те едва ли биха намерили голям смисъл да се бият, защото не е имало никаква или почти никаква плячка. Обратното, в едно село винаги има плячка и нападнатите селяни ще се стремят да стоят и да се бият, а не да бягат, за да защитят не само собствеността си, но ида запазят нивите си, чието почистване и обработка винаги им струват големи усилия. Редките сбивания вероятно са започнали в периода на преход от чергарство към уседналост, когато някои групи скитници се превръщат в банди грабители. По-късно, когато вече съществуват множество села, едно селище сигурно е започвало война срещу друго, за да придобие повече собственост и богатство.

Войната като стимул за техниката и търговията

Парадоксално е, че започването на войните стимулира напредъка на техниката и търговията. Било то за отбранителни или нападателни цели, първите селяни в Западна Азия постигат голям технически напредък във въоръженията, експериментирайки в производството на ножове, бойни секири, копия, прашки и боздугани. Нещо повече, именно общорегионалната селска „надпревара във въоръжаването“ вероятно най-силно е стимулирала прогреса на металургията, защото от мед се получават по-добри върхове за копия и ножове, отколкото от камък или кост, а пък от бронз, сплав на медта с калая, чието производство се усъвършенства между 3500 и 3000 г. пр.Хр., се получават всякакви оръжия, по-добри от медните. Понеже металите се получават чрез търговия, селяните, обзети, от оръжейната надпревара, са били принудени да повишат ефективността на производството на излишъци от селскостопанска продукция, така че да могат да придобият метали. И така търсенето на най-добри оръжия стимулирало икономическия живот дори когато причинявало смърт и разрушения.