Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (44) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Въоръженият лагер Спарта

Произход на спартанския милитаризъм

В един разказ на гръцкия писател Плутарх се говори за най-известната черта на спартанците, а именно тяхното силно войнолюбие. Според Плутарх, когато спартанците се събирали за празник, старците пеели: „Някога ние бяхме млади, силни и смели“, на което младите момци припявали, „А ние сме такива сега“. А сетне хор от звънливи детски гласчета запявал: „Много скоро ние ще сме най-силните.“ Системата на държавно управление на Спарта и нейната култура били силно повлияни от факта, че спартанците произхождали от дорийците, които през 12 в. пр.Хр. нахлули на Пелопонеския полуостров в Южна Гърция. Вместо да се смесят с местното население в Лакония, областта, която покорили, спартанците принудили местните жители да извършват всички земеделски работи, докато те си оставали професионални войни. Към 735 г. пр.Хр. военното превъзходство на спартанците им позволило да присъединят към земите си и съседна Месения и принудително да превърнат месенците в земеделски работници. Около 650 г. пр.Хр. поробените месенци се вдигнали на въстание с подкрепата на пелопонеския град държава Аргос, в резултат на което в продължение на няколко години се водили люти боеве, докато спартанците извоювали пълна победа. По време на тази война и като последица от нея победителите изработили една репресивна управленска и социална система, която да гарантира тяхното трайно господство над тези земи.

Държавно управление на Спарта

От гледна точка на спартанските владетели тяхното управление било удивително справедливо. И вероятно спартанската система на задръжки и баланси била първата по рода си в човешката история. Спартанците запазили древната си система с наследствен монарх като дан на военната необходимост, тъй като считали, че един върховен ръководител с голям военен опит е необходим на бойното поле. Но вместо да имат един цар, те имали двама, като с това балансирали влиянието на двете знатни фамилии. Когато започвала война, събрание на всички спартански граждани решавало кой от двамата царе да води армията в боя, и той поемал пълната военна власт. Иначе управлението на държавата зависело изцяло от съвместните усилия на три органа: съвета на старейшините, събранието на гражданите и колегията на ефорите. Съветът на старейшините бил съставен от тридесет членове — двамата царе и още двадесет и осем членове, избирани пожизнено от събранието на гражданите измежду всички спартанци на възраст над 60 години (в древния свят старите хора се считали за най-мъдри). Задачата на старейшините била да излизат с предложения за гласуване пред събранието на гражданите, което наброявало близо 8000 души и затова не можело само да формулира предложения. Ефорите, които били петима и всяка година били сменяни чрез гласуване от събранието на гражданите, били ръководителите, изпълняващи решенията на събранието. Те също изпълнявали и всички съдебни функции и преговаряли с външни лица.

Равенство сред спартанския елит

Многобройното събрание и наличието на двама царе в спартанската политическа система подчертавали равенството. И наистина гражданите на робовладелска Спарта се наричали помежду си „равните“. Всъщност, ако на териториите на Лакония и Месения нямало други жители, освен спартански граждани, за спартанците би могло да се каже, че са имали идеална форма на пряка демокрация. Но около осемте хиляди свободни спартански граждани били просто шепа хора в сравнение с общото население от 400 000 души, по-голямата част от които били безправни земеделски работници, наричани илоти. Този факт ни помага да си обясним разделението на властта сред елита на Спарта, тъй като спартанците искали да бъдат сигурни, че сред тях няма да се появи някоя фракция, която се чувства онеправдана или лишена от власт и която би се съюзила с елементи от потиснатото население. Поради същата причина спартанците се грижели земята да бъде разделена поравно и илотите да бъдат прикрепени към земята, а не да бъдат индивидуална собственост. Семействата на илотите обработвали парче земя, към което били закрепостени до живот, като давали по-голямата част от реколтата на господарите си, а с останалото се прехранвали.

Желязна дисциплина за благото на държавата

По някаква иронична справедливост решимостта на спартанския елит да държи масата от населението в подчинение принудила и самия елит да води живот, наподобяващ робство. Спартанската култура ценяла над всичко желязната дисциплина и издръжливостта. Хилавите младенци били убивани още в люлката, а спартанските младежи от ранна възраст били възпитавани стоически да понасят болката. След като момчетата станели на 12 години, те били изтръгвани от семействата им и принуждавани да живеят заедно, под открито небе, като през зимата се завивали с мъх от магарешки тръни и спели върху постели от тръстикови стебла, които прекършвали с голи ръце, тъй като ножовете биха улеснили работата. По-късно те били премествани в казарми, където живеели заедно докато навършат 30 г. Избирали им жени без тяхно участие и им разрешавали да ги посещават само нощем с единствена очевидна цел, така че понякога спартанските мъже ставали бащи без дори да са зърнали лицето на жена си на дневна светлина. Веднъж навършили 30 години, те можели най-после да живеят вкъщи, но били длъжни да се хранят заедно във военни столови, където получавали порцион от най-груба храна. (Известна е историята за това, как веднъж някой си гръцки цар, който бил чувал за прословутата черна супа на спартанците, помолил един спартански готвач да му свари такава, но след като сръбнал от нея, той я отблъснал с погнуса. Когато царят се оплакал, готвачът му отвърнал: „Господарю, супата се услажда само ако сте се къпали в спартанските реки.“).

Възпитавани никога да не проявяват мекушавост, спартанците не само се въздържали от вкусна храна, но избягвали всякаква показност. Това обяснява тяхното равнодушие към изящните предмети и факта, че почти не изпитвали нужда от вносни стоки. Затова в Спарта имало сравнително малко занаятчии и тя поддържала слаби търговски връзки с други страни. Една от последиците на подобна политика била слабо развитата спартанска икономика. От друга страна, спартанците избягвали да се забъркват в задгранични политически интриги. И действително войнствената Спарта успявала по-добре от останалите гръцки държави да избегне военните конфликти. Презирайки чуждите обичаи и надявайки се да избегнат всякакви случаи, при които илотите можели да се възползват от отсъствието или от слабостта им, членовете на спартанския елит сключвали отбранителни съюзи, които им позволявали да остават на собствените си територии. Но когато войната извън страната станела неизбежна, а това се случило през 5 в. пр.Хр., те се оказали добре подготвени, защото, както казвали другите гърци, „спартанците са единственият народ, който намира отдих във войната“.