Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (60) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Древна Италия и римската монархия

Значение на географията за римската история

Географското разположение на Апенинския полуостров е от съществено значение за развитието на римската история. С изключение на чудесния мрамор и малките залежи на калаена, медна, желязна руда и злато, Италия няма минерални ресурси. В обширната брегова линия са врязани малко удобни заливи. От друга страна, Италия разполага с повече плодородни земи от Гърция. В резултат на това римляните останали типично земеделски народ през по-голямата част от историята си. Те рядко изпитвали интелектуалния стимул, пораждан от активната търговия с други области. Освен това Апенинският полуостров бил по-открит за нашествия от Гърция. Алпите не били надеждна преграда за вълната племена от Централна Европа, а ниските брегове на много места улеснявали нападението по море. Затова владеенето на земите със сила било по-обичайно от мирното съжителство между пришълци и местно население. Римляните се отдали на военни начинания почти от момента, в който се заселили на италийска почва, тъй като били принудени да защитават собствените завоевания от други нашественици.

Вляво: Етруски музикант. Вдясно: Етруски крилати коне. Както ловкият флейтист от ок. 480 г. пр.Хр., така и гордите коне (изваяни от теракота) от ок. 300 г. пр. Хр. отразяват наслаждението на етруските от волните движения.

Етруски саркофаг. Етруската култура била необичайна за древността с почитта, оказвана на жените.

Сред множеството племена, които населявали Италия преди установяването на римска хегемония, най-силни били етруските, гърците, а постепенно такива станали самите римляни. По всяка вероятност етруските са били местното население на Апенинския полуостров; със сигурност те не са принадлежали към индоевропейската езикова група. Какъвто и да е техният произход, до 6 в. пр.Хр. те имали конфедерация от градове, която се простирала в почти цяла Северна и Централна Италия. Въпреки че тяхната писменост не е разчетена изцяло, запазени са достатъчно материали, които свидетелстват за характера на тяхната култура. Те имали азбука, основана на гръцката, владеели добре металообработката, притежавали голям художествен талант, водели процъфтяваща търговия с Изтока и имали религия, основана на почитането на богове в човешки образ. Те завещали на римляните сводовете и арките, жестокото наслаждение от гладиаторските борби и предсказването на бъдещето чрез свръхестествени средства, като например изучаване вътрешностите на животни или полета на птиците. Една от най-отличителните черти на етруските е сравнително голямото уважение, което засвидетелствали на жените. Етруските жени, някои от които можели да четат, вземали дейно участие в светския живот, като се включвали в драматични представления и танцували по начин, който шокирал техните гръцки и римски съвременници. Етруските съпруги, за разлика от жените в други общества, се хранели редом с мъжете си, изтегнати заедно на ложето за угощение, а в някои етруски семейства наследството се предавало по майчина линия.

Етруски саркофаг. Тази силно натуралистична скулптура, изобразяваща дълбоко замислени съпрузи, датира от ок. 300 г. пр.Хр. Използването на керамика (глина) вместо камък позволявало по-добро моделиране; така етруските постигали изумителни визуални ефекти..

Гърците в Италия били пришълци, които започнали да се заселват там през 8 в. пр.Хр., и се установявали главно на юг, както и на остров Сицилия. Гръцката цивилизация в Италия и Сицилия, обособена в независими гръцки градове държави, била толкова напреднала, колкото и в самата Гърция. Известни гърци, като Питагор, Архимед и дори Платон, живели за известно време в „италийския Запад“. Римляните заимствали от гърците тяхната азбука, някои религиозни идеи и голяма част от изкуството и митологията.

Що се отнася до самите римляни, те произлизат от група племена от индоевропейската езикова група, които дошли в Италия през Алпите в периода 2000–1000 г. пр.Хр. Последните археологически проучвания посочват за основаването на град Рим от латиноезични племена, известни оттогава като римляни, дата, съвсем близка до традиционно известната — 753 г. пр.Хр. Донякъде поради стратегическото си положение на бреговете на Тибър, римляните скоро започнали да упражняват властта си над няколко съседни града. Завоеванията следвали едно след друго, докато през 6 в. пр.Хр. Рим започнал да господства над повечето заобикалящи го територии.

Монети от гръцките колонии в Италия. Горе: Монета от Сиракуза с образа на нимфата Аретуза, заобиколена от делфини. Долу: Бик от Сибарис, гръцка колония, толкова прочута с безметежния си живот, че „сибарит“ остава дума в европейските езици.

Първоначално Рим имал монархично управление, насочено преди всичко към постигане на устойчивост и военна оперативност, а не създаване на свободи. Първата римска политическа система била въплъщение на представата за патриархалното семейство в цялата общност, като царят упражнявал над своите поданици власт, подобна на тази, която главата на семейството имал върху домочадието. Сенатът, или съветът на старейшините (зепех на латински е „старец“), бил съставен от главите на различните родове, които образували общността. Доколкото ни е известно (а ние знаем твърде малко за римското управление от този период). Сенатът можел при крайна необходимост да налага вето върху действията на царя, а така също и да поема управлението при опразване на царския трон.

Гмуркач. Рисувана надгробна плоча от около 480 г. пр.Хр., открита под земята близо до Пестум, гръцко селище в Южна Италия.

Краят на монархията

Според легендата през 534 г. пр.Хр. един етруски тиранин, Тарквиний Горди, успял да вземе в свои ръце царската власт в Рим. Тарквиний вилнеел като господар на Рим с изключителна жестокост, а последното изстъпление било изнасилването на добродетелната римска съпруга Лукреция от неговия син. След като Лукреция се самоубила, за да не живее „в безчестие“, римляните въстанали и отхвърлили не само етруската тирания, но и монархията като форма на управление. Като цяло това е един патриотичен мит; все пак възможно е етруските временно да са взели властта в Рим около указаната дата, но несъмнено управлението на Рим е било сменено около 500 г. пр.Хр. (не се знае дали това е станало постепенно или внезапно), на царството бил сложен край и се образувала република. Очевидно е също така, че етруската власт в Италия като цяло започнала да запада към 500 г. пр.Хр. и че римляните постепенно затвърдили убеждението си, че царската власт е опасна.