Филип Лий Ралф, Робърт Е. Лернър, Стендиш Мийчъм, Алън Т. Ууд, Ричард У. Хъл, Едуард Макнал Бърнс
Световните цивилизации. История и култура. Том първи (16) (Зората на историята. Светът през Класическата епоха)

Наследството на Месопотамия

Вавилон потъва в забрава

Висящите градини на Вавилон вече не съществуват. Макар Вавилон да не понася щети при нашествието на персите през 539 г. пр.Хр., персийският завоевателен поход бележи края на месопотамската цивилизация, доколкото местните народи и династии вече никога не ще управляват Месопотамия. Постепенно, докато гърците измествали персите, римляните измествали гърците, а арабите — римляните, клиновидното писмо престанало да се използва, въвели се чуждоземни художествени и архитектурни стилове, а старите градове се превърнали в руини, докато израствали нови. (Най-пищният град, който възникнал в района на Тигър и Ефрат след упадъка на Вавилон, е Багдад, основан от арабите). Напълно изоставен два века след раждането на Христос, Вавилон бил така затрупан от близките подвижни води и пясъци, че никой вече не знаел със сигурност къде се намира преди разкопките, извършени малко след 1900 г.

Влияние върху евреите

Все пак наследството на Месопотамия се запазва по различни начини. Един от тях е еврейската Библия. Поради това че първите еврейски племена живеели някъде из Месопотамия, преди да мигрират в Палестина, и говорели на език, родствен на вавилонския, не е чудно, че в първите глави на Библията често се споменава Месопотамия. Според книгата Битие цар Нимрод управлявал Бабел (Вавилон), Ерек (Урук) и Акад, а Авраам дошъл в Палестина от „халдейския Ур“; „Кулата на Бабел“, построена от „тухли вместо камъни и смола вместо кал“ (Битие 11:1-9), със сигурност е подобие на вавилонския зикурат. Допирни точки между древните евреи и Месопотамия се откриват и в разказа за потопа в поемата Гилгамеш, напомнящ много на историята за Ноевия ковчег в книгата Битие: не само и в двете мъж и жена се спасяват в ковчег, но и в двата случая те разбират, че водата се отдръпва, след като пускат една птица да излети и тя не се завръща. Още по-забележителен е фактът, че основните еврейски религиозни схващания са свързани с древномесопотамските. Това не означава, че евреите не са били оригинални в своята теология. Напротив, евреите са най-оригиналните религиозни мислители в Древния свят. Все пак теологичните формулировки в Стария завет имат корени в древна Месопотамия, а е твърде вероятно определени еврейски нововъведения в религията да са адаптация на месопотамски първоизточници. По времето на Сенахериб и Навуходоносор евреите намразили асирийците и вавилонците, тъй като непрекъснато били нападани от тези народи, а оттам нататък жлъчните излияния на еврейските пророци били предадени така сполучливо на християните, че името Вавилон и до днес остава символ на греховното. Все пак не можем да позволим обидите да скриват родството и приемствеността.

Техническо и интелектуално наследство

Месопотамия ни е оставила също техническо и интелектуално наследство. Видяхме, че колелото е използвано за превоз най-напред в древен Шумер, че тук възниква и първата документирана писменост, а вавилонците за първи път използват математическите функции квадратен и кубичен корен. Трудно е за учените да установят дали тези първи месопотамски открития са се разпространили към другите народи или пък някои (най-вече писмеността) са били изобретени самостоятелно на други места. Каквато и да е истината, месопотамските открития постепенно довели до съвременната практика, която в Европа и Америка днес приемаме за даденост. Месопотамското право и естествознание също лежат в основата на много неща, които днес приемаме за дадени. Визуалната ни среда изглежда напълно различна от тази на древна Месопотамия, защото не сме взели почти нищо от древното месопотамско изкуство и архитектура, но все пак по отношение на основите на техниката и мисленето сме много задължени на изобретателните хора отпреди пет хиляди години, които успели да извлекат могъщество и слава от една плоска мочурлива земя.

Литература

Cambridge Ancient History (3d ed., vols. I-II), Cambridge, 1971–1975.

Gurney, O.R., The Hittites, rev. ed., Baltimore, 1980. Стандартно изследване на английски език.

Jacobsen, T. The Treasures of Darkness: A History of Mesopotamian Religion, New Haven, 1976.

Kramer, S.N. Sumerian Mythology, New York, 1961. Развива различна гледна точка от тази на Т. Джейкъбсен.

The Sumerians: Their History, Culture and Character, Chicago, 1963. Най-добрата обща разработка за шумерската цивилизация.

Lloyd, Seton, The Archaeology of Mesopotamia, rev. ed., London, 1984. В професионален, но ясен стил, с добри илюстрации.

Foundations in the Dust, rev. ed., London, 1980. Описва развитието и постиженията на археологията в Месопотамия.

Macqueen, J.G., The Hittites and Their Contemporaries in Asia Minor, rev. ed., London, 1986. Нашумяло издание.

Neugebauer, Otto, The Exact Sciences in Antiquity, 2d ed., New York, 1969. Включва описание на основните математически постижения в Месопотамия.

Oates, Joan, Babylon, rev. ed., London, 1986. Добре илюстрирано повествувание, съсредоточено върху Акад от времето на Саргон до персите и гърците.

Saggs, H.W.F., The Encounter with the Divine in Mesopotamia and Israel, London, 1978.

Woolley, Sir Leonard and P.R.S.Moorey, Ur „of the Chaldees“, London, 1982. Преработен разказ за разкопките на Ули при гр. Ур, проведени от 1922 до 1934 г.

Източници

Ferry, David, Gilgamesh: A New Rendering in English Verse, New York, 1992. Grayson, A.K. and D.B.Redford, Papyrus and Tablet, Englewood Cliffs, N.J., 1973.

Pritchard, James B., Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament, 3d ed., Princeton, 1969.