Семьон Каратов
Бързоногият Джар (64) (Повест от епохата на каменния век)

Епилог

Джар вдигна глава, взирайки се втренчено в степта, покрита с млечната пелена на мъглата. Долови леки, бързи стъпки на някакви животни. Кой можеше да бъде? Вълци? Какво ли ще търсят близо до човешкото жилище? Андорът не помръдваше — така си и остана да седи, спуснал крака от края на площадката.

Водачът на ловците не се страхуваше от сивите хищници! Под скалните навеси и в пещерите спяха съплеменниците му и с тях малкият му син Джур и чернооката Лоан — негова жена и смела ловджийка.

Джар пак се ослуша — саваната тънеше в мълчание, само точно над ухото му тънко пропя комар. Приятно беше в този тих предутринен час да посреща появата на огнената костенурка! Степта благоухаеше от десетки аромати. Чувствителните ноздри на Джар подушиха познатия аромат на дъхавата спирея.

Той се замисли. Бяха минали две зими от деня, когато загина Гурху. Той именно — смелият водач на ловците — успя да намери тогава кривокракия Булу. Няма го вече своенравния Гурху — Сивата мечка. Него и Лус посипаха с червена охра, за да ги топли като огън в студената земя, и ги погребаха на поляната, там, дето стана битката с харосите.

Джар заедно с Лоан, кривокракия Булу, Кабу и другите съплеменници се върнаха в стана при стария Маюм. Мъдрият вожд и съплеменниците им ги посрещнаха радостно — сега племето на андорите ще стане пак многобройно и силно! Джар почна да води ловците в степта вместо Гурху.

Времето лети също като хвърлено от силна ръка копие. Джар се усмихна. Той има вече син. И Рам е също баща на семейство. Трътлестият язовец взе за жена девойка от племето лархи — другарка на Лоан. В стана на андорите често идват Лан и Кри, идва и мощният Лар. Сега лархите дружат с андорите и живеят в съседство в пещерите, открити от Джар. Често старейшината на ордата на лархите Юргун навестява Маюм; той води със себе си внука Иргок. Хуог и младият ларх се сприятелиха. Къдрокосият андор обича да разказва на Иргок за Тунг, необикновения сив пес, който някога е живял сред хората.

Острият слух на Джар пак долови леки, сякаш дебнещи стъпки, сега вече съвсем наблизо. Да, това са стъпки на зверове. Да беше тук сега Тунг… Веднага щеше да разузнае кой се крие в саваната! При мисълта за Сивия брат лицето на Джар се натъжи. Къде ли е сега верният пес, какво ли е станало с него?

От саваната подухна лек ветрец и донесе миризма, която накара андора да скочи на крака. Мъглата се разпръсваше и между хълмовете, на същото място, където някога стана схватката с Мохор, Джар видя глутница степни кучета. Отпред седеше едър пес с бяло петно на челото. До него лежеше светлосива кучка.

На Джар се стори, че това е сън, щастлив сън! Потърка очи, но видението не изчезна. Зад гърба на андора се чуваха обичайните звуци: станът се събуждаше. Някой разпалваше огън, Маюм покашляше, излязъл от пещерата.

Не! Това не беше сън!… Джар виждаше пред себе си глутница кучета с водач Тунг.

* * *

Едно ясно пролетно утро Джар пак седеше на края на площадката, както в онзи ден, когато при пещерите дойдоха кучетата. Щедрото слънце и ветровете изсушиха размразилата се степ и тя се премени в радваща окото яркозелена дреха. Многобройни стада елени, бизони и коне се движеха на север.

Джар погледна към кучетата, разположили се на хълмовете близо до стана на андорите. Кучките с паленцата вече се грееха на слънце. Откак степните кучета се заселиха тук, животът на хората стана по-спокоен. Зверовете имаха остро обоняние и с висок лай известяваха за появяването на страшни хищници или на чужди хора. Кучетата помагаха на андорите при лова, защитаваха заедно с тях стана.

Студен влажен нос бутна Джар по гърба. Водачът на ловците се обърна и ласкаво погали огромния пес с бяло петно на челото, който лежеше до него. Тунг стана и се приближи до края на площадката. Очите му бяха обърнати към хълмовете, по склоновете на които се тъмнееха отворите на дупките. Едно след друго излизаха оттам кучетата. Като се протягаха, широко се прозяваха и се отръскваха енергично, песовете бавно се събираха на глутница.

Шумното сборище се юрна към терасата. Кучетата стигнаха до склона, разположиха се в полукръг и почнаха нетърпеливо да лаят.

Джар стана и усмихнат се обърна към тях:

— Братя на моя Сив брат, днес андорите няма да гонят плячка, те чакат при своите огньове съседи от племето лархи!

Застаналият до него Тунг залая силно и почна да скача пред Джар, гледайки го въпросително в очите. Андорът поклати глава и седна на предишното си място. Тунг се повъртя още известно време край него, но като видя, че Джар не се помръдва, със звънлив лай се смъкна от стръмнината и хукна към степта. Глутницата кучета се спуснаха подире му, като пригласяха високо. Скоро звънливите им гласове се изгубиха в нарастващия шум на деня.

Наблизо профуча табун коне, бързи като вятъра.

„Ето с кого би трябвало добре да се сприятелим и да бягаме, хванати за гривите!“ — помисли си андорът.

Джар със завист погледа след бързоногите животни и затвори очи. Слънцето припичаше.

До него се приближи с лека стъпка Лоан. В ръцете й имаше съвсем малко кученце с бяло петънце на челото. Лоан се наведе и остави паленцето на коленете на Джар. Едрочелото животинче му лизна пръстите — то неловко завираше муцунка в дланта на човека.

Малкото създание лъхаше на мляко и на степни кучета.

— Ще го отгледаме в нашата пещера като Тунг — предложи Лоан и седна до мъжа си.

— Благодаря ти, Черноока сърна — отвърна просто Джар и й хвана ръката.

Той дълго гледаше натам, откъдето трябваше да се появят лархите, и сякаш в отговор на мислите си тихо произнесе:

— Малкият Тунг ще бъде верен другар на андорите както големия.

Джар и Лоан едновременно скочиха на крака. През зеленината на далечните храсти се замяркаха неясни фигури. Скоро в откритата степ се появи многобройна тълпа хора. Напред крачеше човек с исполински ръст, на рамото му имаше тежък боздуган. Не можеше да има съмнение — Голямата пета се приближаваше с ордата си.

Джар подаде паленцето на Лоан, опря длани до устата си и нададе бойния вик на племето: „Ярх!“. Андорите почнаха бързо да напускат пещерите, възторжените им гласове се присъединиха към гласа на водача на ловците.

В отговор от саваната идваха викове. Радостно вълнение бе обхванало андорите и лархите: те са задружни, те са много и никакъв враг, никакъв звяр сега не е страшен за тях!

На небосклона бавно се изкачваше огнената костенурка. Изстиналата през нощта земя поглъщаше жадно живителната топлина на щедрото слънце. Новият ден започваше.