Семьон Каратов
Бързоногият Джар (39) (Повест от епохата на каменния век)

Глава 39
По следите на Аму и Тунг

Предсказанието на Маюм се сбъдна. Призори бурята утихна, небето се очисти от облаци, белоснежната савана заблестя ослепително, до болка в очите. Сред белия простор се мяркаха тъмните фигури на животните, напуснали убежищата си.

След като тръгнаха ловците, Джар и Лус се отправиха към бърлогата. Движеха се бавно, постоянно се налагаше да заобикалят огромни преспи.

Джар отдавна не бе изпитвал такава мъка на сърцето си. Като слезе в бърлогата, той мълчаливо се заозърта наоколо. Едва се сдържаше да не издаде мъката си. Лус бързо проумя какво е станало тук. Разбра, че тъкмо купчината камъни, увеличена от навалелия сняг, е била пътеката, по която гладните зверове са се измъкнали навън. Джар искаше колкото се може по-скоро да догони бегълците и плахо помоли Лус да тръгнат по следите им. Вечерта е още далече — ще успеят да се върнат навреме в пещерите! Лус се съгласи и приятелите бързо закрачиха към степта. Скоро намериха и следите.

Пролетното слънце, показало се след бурята, влизаше в правата си, безжалостно се разправяше с наследството от зимата и превръщаше снега в хиляди шуртящи ручейчета. Студената вода проникваше през кожите, с които бяха увити краката на андорите.

Зает с мислите си, Джар не обръщаше внимание на нищо друго, освен на следите от бегълците. Отпечатъците от лапите на зверовете върху рохкавия топящ се сняг се превръщаха в плитки ямички, пълни с вода. Но Джар не се страхуваше, че ще изгуби следата. Той и особено Лус познаваха добре следите и уверено се движеха напред.

Сегиз-тогиз дирята на кучето водеше назад, към напуснатата бърлога. Джар разбра, че вярното куче се е опитвало да се върне. В такива случаи Аму се е приближавал до Тунг и пак е увличал кучето напред.

Джар не се замисляше как ще постъпи, ако настигне бегълците. По-рано той просто искаше да ги пусне от бърлогата и не умуваше какво ще стане по-нататък — дали Кръвожадния брат ще поиска да остане в тези места и да продължава дружбата с човека.

А за Тунг Джар само тъжно въздишаше и ускоряваше крачка, щом си спомнеше за своя по-млад брат. Колкото по-нататък вървяха, толкова по-силно се затвърдяваше в юношата намерението да върне Тунг при хората, дори ако за това се наложи да го мъкне на ръце през целия път. Ако Аму се възпротиви на това, те с Лус ще отбраняват Тунг с остриетата на копията си! Джар не изпитваше страх от младия лъв и бе готов да се пребори с него. Главното е да върне Тунг!

Джар наричаше в ума си кучето неблагодарно. Да предпочете Кръвожадния брат пред него, Бързоногия елен! Друго е, ако кучето си беше отишло с четирикраките си събратя. Джар би сметнал, че Тунг е постъпил правилно.

Юношата не се сещаше, че младите животни са свикнали едно с друго и че този навик ги ръководи сега.

Скоро андорите видяха следи от съвместен лов на Аму и Тунг. Лус почна с жестове да обяснява на Джар как са ловували зверовете. Но и той самият вече разбра какво се е случило тук неотдавна. С лая си Тунг е подгонил спотаил се в храстите елен. Кучето не изоставало нито крачка от животното, докато Аму се е мъчел да се приближи незабелязано до жертвата. Обаче несполука сполетяла хищниците — подплашеният елен успял да се скрие.

Джар и Лус дълго стояха на мястото, където Тунг и Аму са почивали след несполучливата гонитба на елена. Върху снега бяха ясно очертани контурите от телата на животните. Както и по-рано, в бърлогата, Тунг е лежал притиснат до лъва, сложил глава на врата му.

Джар приклекна, струваше му се, че усеща миризмата на Аму и Тунг. Върху снега бяха останали няколко червеникави косъмчета от козината на лъва.

Гласът на Лус го изтръгна от мислите му. Лус загрижено сочеше небето.

Кой знае откъде появил се облак бе забулил с тъмна пелена всичко наоколо. Във въздуха затанцуваха едри снежни парцали. Зимата не се предаваше. Пак стана мрачно и студено. Снегът падаше на земята, засипваше следите на зверовете и отнемаше последната надежда на юношата да намери бегълците.

Джар и Лус се върнаха в стана едва късно вечерта. Маюм разказа на всички за чудната дружба между човека, кучето и лъва. По мрачния израз на лицето на Джар всички разбраха, че не е успял да свърши нищо. Племето нямаше навик да изразява бурно състраданието си. Но по погледите на съплеменниците си Джар разбра, че мнозина му съчувстват.

Само Хуог не се стесняваше да изрази чувствата си и ревеше с цяло гърло, огорчен, че Тунг няма да се върне в стана.

На другия ден почти всички обитатели на пещерите отидоха заедно с Маюм в бърлогата на хищниците. За андорите беше интересно да погледат жилището на лъвовете отблизо, повечето от тях го виждаха за първи път.