Семьон Каратов
Бързоногият Джар (62) (Повест от епохата на каменния век)

Глава 62
Пак харосите

Два ястреба огласяха въздуха с остри крясъци и се биеха на живот и смърт. Те дълго се въртяха един до друг и си нанасяха удари с крила и клюнове, най-сетне се счепкаха и като сиво кълбо паднаха в храсталака. Скоро се чу плясък на криле: ястребите продължаваха двубоя и на земята…

Джар се намръщи: какво толкова не можаха да разделят глупавите птици? Днес и на него предстоеше да премери силите си с могъщия ларх. Ще се бие до последен дъх, за да победи и отведе със себе си чернооката девойка!…

Джар погледна тревата: росата е изсъхнала. Време е! Навярно лархите го чакат на полянката срещу лагера…

Той съзнаваше на каква опасност се излага, като започва двубой с толкова необичайно силен човек като Голямата пета. Джар и по-рано, в родния стан, е имал случай да участва в двубой, който приличаше на игра. Противниците с всевъзможни хитрини се стараеха да си избият оръжието един от друг. Но тук вече ще бъде не съплеменник, а враг. А и още не се знае как ще свърши схватката! Но Джар не изпитваше страх. Той няма да отстъпи, дори ако се наложи да падне мъртъв!

Юношата излезе на края на гората. В далечината колибите на лархите тъмнееха като огромни мравуняци. Джар мина през потока и навлезе навътре в саваната. Тъй като нямаше доверие на лархите, реши да се приближи до лагера откъм откритата степ. Жителите на селището го забелязаха и се затичаха към потока, но никой от тях не премина на другия бряг.

Джар бавно се приближаваше с боздугана и копието на рамо. Лархите шумно се настаняваха на тревата и разговаряха помежду си. Тук бяха не само възрастните, но и децата. Всички искаха да погледат забавното зрелище. Джар веднага съзря Лоан сред тълпата девойки, застанали настрани. Днес чернооката ловджийка беше пак с дрехата от леопардова кожа…

От просторната колиба се появи могъщата фигура на Голямата пета. Крачейки широко, той вървеше бързо към потока. Лархите се разделиха на две, за да му сторят път. В ръцете си вождът на племето държеше тежка тояга. Могъщият ларх леко премина буйния поток и също така леко се изкачи на стръмния бряг.

Джар чакаше спокойно, отпуснал боздугана при краката си. Копието хвърли настрана. С усилие на волята си младият андор сдържаше неволната тръпка, която го обхвана, щом видя страшния противник. Проницателните очи на вожда на лархите погледнаха Джар изпод рунтавите вежди.

— Бързоногия елен смята себе си за мамут, а Лар за малко мишле, така ли? — насмешливо попита могъщият ларх.

Това сравнение развесели вожда и той се разсмя гръмогласно. Джар не можа да сдържи усмивката си. Напрежението изведнъж изчезна и противниците се погледнаха по-дружелюбно.

Фигурата на ларха поразяваше с необикновената си мощ. В сравнение с него младият андор изглеждаше момче. Ала опитният поглед на Лар оцени достойно мускулестата слаба фигура на Джар, отгатвайки в нея необикновена сила. Лархът одобрително изхъмка: той предчувстваше удоволствието от предстоящата схватка. Очевидно не се намираха често ловци, които да влязат в двубой с него! И все пак преди да започне борбата, той припомни заслугите на Джар и му предложи да влезе в ордата на лархите. Но Джар не беше забравил обидата, нанесена му от тях; той пламна, изпъчи се гордо и каза:

— Бързоногия елен ще остане андор и ще отведе със себе си чернооката ловджийка!

В отговор Голямата пета само се разсмя и като замахна с боздугана, даде да се разбере, че е готов да започне двубоя.

Смехът на ларха накара Джар да побледнее от злоба. Той замахна и нанесе силен удар. Лархът отскочи леко встрани. Боздуганът на Джар едва не излетя от ръцете му, като не срещна препятствие. Той никак не очакваше такава лекота и бързина в движенията на противника, който изглеждаше тромав! Значи, той е не само силен, но и ловък.

Внезапно лархът мина в настъпление. Обхванал дръжката на боздугана с две ръце, той почна с невероятна бързина да го върти около себе си, също както правеше Джар, когато се отбраняваше от дивите хора. Андорът разбираше: попадне ли сега под удар — неминуемо ще се озове на другата страна на потока! Зловещото свистене на разсичания от боздугана въздух се чуваше все по-близо: лархът въртеше страшното оръжие и същевременно настъпваше. До слуха на Джар стигна силният смях на наблюдаващите двубоя хора. А той позорно отстъпваше крачка след крачка.

Не, повече няма да отстъпва — Джар отскочи настрана и на свой ред почна с бясна бързина да върти боздугана около себе си. Насмешливите викове на лархите стихнаха. Зрителите мълчаливо наблюдаваха как Джар и Лар бавно се приближават един към друг, без да престават да въртят боздуганите.

Чу се оглушителен трясък — боздуганите се удариха във въздуха. Джар почувства как непреодолима сила изтръгна боздугана от ръцете му. От тласъка той политна, едва се задържа на крака. Срещу него стоеше, широко разкрачен, сякаш нищо не е било, Голямата пета!

Но какво значи това? В ръцете на ларха Джар не видя боздуган. Той лежеше до неговия на крайбрежния пясък, чак до потока. Значи, могъщият ларх не бе победил Джар?! Юношата почувства лекота и радост в душата си, той се разсмя. Очите му търсеха сред тълпата Лоан. Девойката в леопардовата кожа го гледаше и се усмихваше.

Внукът на старейшината на племето Иргок преброди потока, прибра падналите на пясъка боздугани и почна да се изкачва по склона. Нацупеното лице на Лар се проясни. Рунтавите му вежди се дигнаха нагоре, а очите му се превърнаха в едва забележими цепки и той пак се разсмя високо. Това беше добродушен, весел смях, от който се тресеше цялото му едро тяло. Опрял ръце на хълбоци, той се поклащаше от една страна на друга.

Иргок се приближи до противниците и им подаде боздуганите. Джар се усмихна приветливо на малчугана. Голямата пета почна да говори — гласът му напомняше незлобливо ръмжене на пещерна мечка:

— Андорът не победи, и лархът не победи! Оставай с нас, Бързоноги елене! Лоан — Чернооката сърна, те чака.

Джар се замисли за секунда, защо пък да не остане сред лархите — те толкова приличат на смелите андори! При това той е изгнаник и не се знае кога ще успее да намери Булу и съплеменниците си… Тъкмо щеше да отговори на Лар, до него се озова Лоан. В ръцете си държеше малка броня на костенурка, окачена на тънко ремъче. Тя беше боядисана в червен цвят. Девойката окачи своя амулет на гърдите на младия андор; бронята на костенурката попадна точно над сърцето му.

Джар познаваше този обичай. Така девойките даваха на своя избраник да разбере, че зовът на сърцето му е чут! Затворил очи, Джар вдъхваше лекия аромат на карамфилите, които украсяваха главата на Лоан. Той беше щастлив. След толкова несгоди намери не само племе, готово да го приеме, но и Лоан, Чернооката сърна.

Изведнъж лархите, насядали на отвъдния бряг, скочиха, преминаха потока и изтичаха край Джар. Той се обърна. В степта се виждаха хора, които вървяха към селището.

— Толкова много ли са лархите? И също хора от вашето племе ли се приближават? — учудено попита Джар.

— Част от ордата остана в старото селище. Сега те се преселват насам. Сред тях е и Кри — поясни Лоан.

Тълпата лархи се приближаваше. Джар потърси с очи Лан, който вземаше от ръцете на приближаващата се към него млада жена тежкия товар. Джар веднага я позна; беше Кри.

Лархите дойдоха съвсем близо и Кри радостно закима на съплеменника си, като го видя. На Джар за миг се стори, че е пак сред андорите в родния стан. Сърцето на мъжествения ловец се сви. Той се спусна към Кри и потърка носа си в рамото й.

Лархите се разшумяха одобрително. Към Джар се приближи Юргун, неговите малки очички лукаво засвяткаха.

— Още една радост очаква Бързоногия елен — избоботи дебелият глас на стареца.

Юргун махна с ръка, за да повика някого, тълпата стори път и Джар видя Кабу, същия Кабу — Бобровия зъб, — който толкова неочаквано изчезна след нощната схватка с лархите! Той си осакатил крака в двубой с Голямата пета, разказваше Кабу на Джар, и бил взет в плен. Куцаше силно, не можеше да ходи на лов и помагаше на лархите да правят каменни оръдия.

Джар заведе Кабу при Лоан. И Бързоногия елен за първи път забеляза, че очите й го гледат с нескривана нежност. Но изведнъж на лицето на младата ловджийка се появи тревожен израз. Лоан мълчаливо посочи към гората. По края тичаха няколко души. Това бяха ловци — лархи. Като забелязаха исполинската фигура на Лар, те завиха към него. Един от тях съобщи:

— До урвата има хароси! Нападнали са малка орда, водена от кривокрак ловец!

Джар трепна. Тук, близо до него, се бият с жестокия враг съплеменниците му, предвождани от Булу! Той грабна оръжието си и тръгна в посоката, където показаха лархите. Както бягаше, извика:

— Андорът ще се върне, щом срази жителите на тръстиките!

Лар дигна боздугана и го завъртя над главата си. Могъщият ларх събираше мъжете, за да тръгне след Джар срещу харосите!