Семьон Каратов
Бързоногият Джар (44) (Повест от епохата на каменния век)

Глава 44
Храненичето на мечката

Впечатленията по пътя отвличаха юношата от тежките мисли. Срещата с вълка го поободри, вдъхна вяра в силите му.

Без да спира, Джар мина покрай мястото, където предната година стана схватката на андорите с лархите. Свършваше второто денонощие от пътешествието върху дървото, когато при червеникавите лъчи на залязващото слънце пред очите на юношата неочаквано изпъкна позната картина. Сърцето на Джар се сви — стори му се, че на брега се е ширнала степта с родния стан в далечината. Същите скали, които отдалеч приличаха на гърбави мамути. Същата гора, която се проточваше към хоризонта като тъмна лента, и най-сетне саваната, която можеше да съперничи с небесните простори.

Юношата скочи на крака — беше сигурен, че тук непременно ще срещне Булу. Кривокракият ловец беше също така опитен като Маюм и, значи, трябваше да избере за стан същото удобно място.

До тъмно броди Джар из скалите с надежда да срещне съплеменниците си.

Но не откри човешки следи. Посрещаха го само бурни изблици от див смях на пещерните хиени. Няколко пъти му се налагаше да се изкачва на скалите, за да стори път на тези отвратителни създания. Присъствието на пещерните хиени убеди юношата, че тук още не се е настанил човек. Стъмни се. Джар реши да пренощува в една от пещерите, която беше забелязал близо до реката. Тя беше много удобна за живеене: две недълбоки пещери се съединяваха помежду си с тясна пролука. Пред входа на едната Джар разпали огън, а пролуката, която водеше към другата пещера, затрупа с камъни, за да се предпази от хищници. След като донесе за запас сухи съчки, юношата се изтегна край огъня и заспа. През нощта, когато пламъкът отслабваше, той се събуждаше, хвърляше в огъня наръч клони и пак заспиваше. Познатата обстановка на каменната пещера успокояваше, на самотния юноша се струваше, че пак е в родния стан.

Отдавна вече Джар не се беше събуждал толкова късно. Слънчевите лъчи, проникнали в пещерата, го накараха да отвори очи. Продължителният сън го освежи. Той реши да огледа още веднъж внимателно околността при ярката дневна светлина. И пак го очакваше разочарование: не намери нищо, което да показва, че сред скалите са живели хора.

Но Джар не бързаше да напусне скалите, все още се надяваше да срещне съплеменниците си. При това пещерата му напомняше нишата в родния стан.

Минаха няколко дни, откак юношата се бе заселил в каменното жилище. Издялка си здрав боздуган. Много време загуби, докато намери за него стройно дъбче с необходимата дебелина. Изтръгна го заедно с коренището, разпали огън и се залови да обгаря дръвцето. Сетне смъкна кората от коренището и стъблото. Трябваше дълго да се мъчи с коренището, докато отсече корените с кремъчния нож. След грижливата обработка боздуганът остана с доста голямо надебеление на края. Джар го скъси до необходимия размер, оглади леко дръжката и накрая за здравина обгори целия боздуган на огъня. Оръжието беше готово. Беше малко тежко, но той беше дори доволен от това.

Според обичаите на племето Джар постави в пещерата плашило от животно, като за тази цел натъпка кожата на младото еленче с прясна трева.

Подскачайки около плашилото, младият андор изигра ловния танц. Всичките му движения бяха изпълнени с дълбок смисъл. Юношата хващаше поред боздугана, копието, дротика и нанасяше с тях удари по плашилото. Той подражаваше и на движенията на животните, които сега мислено ловуваше. Всеки епизод от въображаемата борба със звяра завършваше с вика „ярх!“.

Когато Джар най-сетне приклекна, по лицето му струеше обилна пот. В пещерата беше задушно, юношата се умори от продължителния танц, но беше доволен: сега оръжието ще действа сигурно при лова!

Минаха още няколко дни. Джар не чувстваше нужда от храна. Степта и гората гъмжаха от разнообразен дивеч. Край реката имаше особено много гъски и патици. Плодовете и корените разнообразиха трапезата на младия андор. Друго беше грижа на Джар: какво да прави занапред? Нямаше смисъл да остава тук, но не му се искаше и да си отива.

Юношата си бе харесал край реката една висока скала с плосък връх. Легнал върху каменната грамада, той дълго наблюдаваше околността с надежда да види съплеменници. Но хора не се появяваха. Из просторната савана едно до друго, пасяха стада волове, коне, елени.

В душата на андора се породиха смътни предположения, че окръжаващият го свят е по-обширен, отколкото си го представяше по-рано. Това го плашеше. Два дни плува той върху дънера на дървото надолу по течението и след всеки завой на реката хоризонтът се отдръпваше все по-надалеч, появяваха се нови брегове. Колко ли далеч ще носи мътните си води тази широка река?

Много неразрешими въпроси тревожеха изгнаника. В родния стан всичко му изглеждаше просто, не се налагаше да си блъска главата над нищо, а главно, имаше с кого да се посъветва, да поговори! А сега? Нямаше с кого дори дума да промълви! Какво щастие би било да има по пътя макар един другар, ако ще да е свирепият Гурху или малкият къдрокос Хуог!

Сърцето на юношата тъжно се свиваше от тези мисли и на очите му се показваха сълзи. Колко страшно е да си сам и колко жесток е обичаят на племето да прогонва хората си! За да се спаси от отчаянието, Джар си спомняше съвета на Маюм да не пада духом и упорито да търси Булу. Трябва да върви все по-нататък и по-нататък, тогава тягостните мисли ще престанат да го измъчват!

Но накъде да тръгне, къде да търси Булу? Джар се опита да си припомни всичко, което се отнасяше до кривокракия андор. Булу беше опитен ловец и често заминаваше с дружината си на далечни походи. Той обичаше да разказва за страната на езерата, където бе ходил често. Ето къде трябва да се насочи да го търси! Но там можеше да срещне свирепите орди на харосите — за тях също бе разказвал Булу. Някои от тях не се гнусяха да се гощават с месото на победените врагове.

Джар не мислеше за опасностите, които можеха да му се изпречат. По-скоро да тръгне на път! Младият андор знаеше къде да търси страната на езерата. Трябва да тръгне натам, където се отправяше на почивка огнената костенурка в края на всеки ден.

Сутринта юношата стана рано, подкрепи се с останалата част от тлъстата патица, която бе хванал предната вечер, и с известно съжаление обгърна с прощален поглед пещерата, където бе прекарал спокойно няколко дни. Дощя му се да отиде за последен път на скалата и да огледа околността. Щом се качи на върха й, вниманието му бе привлечено от рунтаво червеникаво зверче, което изскочи от близката горичка. Животното приличаше на малка търкаляща се топка и Джар позна, че е мече.

Малкото на горска кафява мечка се спря сред поляната, изправи се на задните си лапи и с любопитство разглеждаше летящите около него разноцветни пеперуди. Една от тях, особено едра и пъстра, го заинтересува повече от другите. То подгони пеперудата, като подскачаше смешно и все току се изправяше на задните си лапи; искаше да я хване. Пеперудата кацна на пясъка край реката, трепкайки едва забележимо с крилца. Мечето промени тактиката — започна предпазливо да се прокрадва, като местеше тромаво лапичките си. Но когато беше съвсем близо, не се стърпя, подскочи и с предните лапи удари по мястото, където току-що бе кацнала пеперудата. А тя литна и се понесе над реката, сякаш за да дразни преследвача си.

Джар неволно се усмихна, загледан в слисаното, смутено от несполуката мече. В това време откъм гората се чу шум и на брега на реката изскочи разтревожената мечка, запъхтяна тежко. Джар се наведе повече, за да се скрие зад каменната издатина на скалата. Зад мечката крачеха три мечета, като се клатушкаха тромаво. Разгневената майка изтича до непослушния си потомък, който седеше умърлушен до реката, и му залепи звънка плесница. Мечето се прекатури, жално заскимтя. Без да му обръща внимание, мечката се приближи до реката и с мляскане почна да пие. Малките последваха примера й, скоро към тях се присъедини и наказаното мече, сякаш нищо не се бе случило.

На Джар му направи впечатление, че едно от малките на мечката никак не приличаше на другите. Като се взря по-внимателно, той извика от учудване, което накара мечката подозрително да врътне очи към скалата, дето се криеше юношата.

В съществото, което отдалеч прие в първия момент за мече, изуменият Джар позна момченце на пет-шест години. То се придвижваше като мечките на четири крака и всичките му навици бяха мечешки.

Джар си спомни разказа на Булу, че когато загубят малките си, понякога мечките, вълчиците и други зверове открадват деца и ги отглеждат като своите зверчета. Навярно и това момченце е било откраднато от мечката съвсем малко и живее сред мечото семейство вече няколко години.

Джар гледаше втренчено чудното зрелище. Нещо на пясъка привлече детето. То почна да разгребва пясъка с ръка като с лапа, подражавайки движенията на мечетата. Изправилото се наблизо мече се заинтересува от находката на „брат“ си. Детето се озъби, заръмжа като звяр, всеки миг можеше да избухне кавга между тях! Но мечката, усетила нещо нередно, се намеси. Тя безцеремонно блъсна настрана мечето и лекичко почна да побутва детето към гората. То ласкаво потри личице о грубата козина на мечката и почна да подскача около нея на четири крака. Види се, тя се отнасяше към момченцето по-другояче, отколкото към мечетата, нагаждайки се към нежното му телце.

„То може да бъде спътник на Бързоногия елен! — хрумна на Джар неочаквана мисъл. — Бързоногия елен няма да бъде сам!“

Закалено от суровия живот, храненичето на мечката ще може леко да понесе трудностите на похода. Но как да открадне от свирепата майка храненика й? Джар бързо измисли план за действие.

— Ярх! — доволно прошепна той.

Грабна оръжието и безшумно се спусна от скалата. Криейки се в храстите, той лесно изпревари мечото семейство, което бавно креташе към гората. Наблизо се виждаше ниска скала, зад която Джар смяташе да се скрие. Сега трябваше да се преобрази на пещерен лъв: юношата знаеше, че кафявите мечки се страхуват панически от този кръвожаден хищник, на който често ставаха жертва.

Джар надяна на главата си кожена риза, ушита от лъвска кожа, и търпеливо зачака да се приближи мечото семейство. Погледна от прикритието си и забеляза, че детето е изостанало малко, заинтересовано от някакви ярки цветя. Мечката се изравни със скалата и тогава Джар подаде главата си с надянатата на нея кожа. Той яростно ревна, подражавайки на пещерния лъв.

Мечката и малките й се спуснаха презглава към гората, за да търсят в нея спасение. Джар само това и чакаше. Когато след избягалите мечки край него мина бързо на четири крака детето, той изскочи иззад скалата и го грабна.

С детето на ръце Джар се понесе бързо като вятър към скалата, дето бе живял тези дни. Детето отчаяно се съпротивяваше. Мяташе се, хапеше; дращеше като истинско зверче. Наложи се юношата да спре и да го завие в кожената си риза; едва след това можа да продължи пътя си.

Но и в пещерата детето не се успокои; непрекъснато се опитваше да се освободи и да избяга. Зъбейки се, то виеше високо и ръмжеше, викаше на помощ майката, която го бе отгледала. Джар свали от него дрехата си, при което хлапето успя да го ухапе силно. То се изтръгна от ръцете на андора, завря се в ъгъла на пещерата и продължаваше да крещи.

Джар седна пред входа и сложи до себе си оръжието. Страхуваше се, че виковете на момчето могат да доведат насам мечката. Сетне се приближи до детето, приклекна и почна ласкаво да го успокоява. Но нищо не действаше на мечото хранениче. Напротив, човешкият глас го вбесяваше. Джар се опита да го сгълчи, за да млъкне, но и това не помогна. Хлапето крещеше все по-силно.

„С Тунг беше по-лесно!“ — ядосано си помисли Джар, като гледаше как се зъби малкият му пленник.

Види се, виковете на детето бяха стигнали до ушите на майката, която го бе отгледала. Джар чу призивния вик на мечката и дори се зарадва — разбра, че ще бъде трудно да опитоми храненик на животно. Ръмженето на мечката се чуваше все по-близо. Джар бързо разхвърля камъните, които заграждаха пролуката, водеща към съседната пещера.

В момента, когато на прага на пещерата се чу сумтенето на мечката, юношата се измъкна в съседното помещение. Зад себе си чу радостен писък. Мечката и детето се срещнаха.

Юношата се измъкна от пещерата и бързо закрачи към гората, която като тъмна лента се губеше на запад. Не се страхуваше, че ще го преследват: в радостта си мечката не се интересуваше от него.