Семьон Каратов
Бързоногият Джар (23) (Повест от епохата на каменния век)

Глава 23
Отмъщението не успя

Настъпилото утро не разпръсна смътната тревога, която още от вечерта бе обзела юношата. На Джар непрекъснато му се струваше, че го застрашава някаква опасност.

Малкият патрулен отряд се движеше по ниските горички. Много вероятно беше тъкмо на това място да дебне Мохор плячката си, като използва гъстата растителност: копитните животни често се отбиваха тук от саваната.

Тихото „уех!“ накара Лус и Рам да наострят уши. Джар внимателно разглеждаше едрите следи от лапи, едната от които оставяше по-различни от другите отпечатъци — юношата разбра, че това са следи от куц звяр. Той не се съмняваше: коварният хищник е минал оттук и както каза Лус, не по-късно от вчера.

Но къде се крие Мохор сега? Ето кое ги безпокоеше.

По съвета на Лус Джар прати Рам да предупреди събирачите на корени за появяването на Мохор. А той самият, придружен от Лус, който се движеше след него, продължаваше да върви по следите, да оглежда смачканата трева. И изведнъж нещо го накара да се обърне. Лус внезапно замахна с ръка — и Джар, отскочил мълниеносно встрани, се притисна до земята. До главата му се заби дротик.

Джар падна в гъстите храсти, обърна се по гръб, държейки копието готово.

Чуха се леки стъпки и над храстите се наведе бледото лице на Лус. Миг след това очите им се срещнаха. Погледът на Лус изрази учудване, което веднага отстъпи място на страха — Джар бе останал невредим!

Юношата скочи на крака, и с вдигнато копие се спусна срещу Лус. Хилавия не прие боя — извика ужасен и хукна да бяга, мъчейки се да се скрие в храстите. Лус бягаше така, сякаш го преследваше тигро-лъвът.

Джар не изоставаше, пришпорваше го гневът, предизвикан от измяната на събрата. Разстоянието между бягащите постепенно намаляваше. Храсталакът изведнъж свърши със стръмна урва, спускаща се към степта. Без да се замисля, Лус скочи от урвата, но не премери добре скока и падна. Преди да успее да се изправи на крака, Джар, който бе скочил след него, го притисна към земята. Силните ръце стиснаха гърлото на Лус. Животът на Хилавия висеше на косъм. Посинелите устни едва чуто промълвиха:

— Тунг… Гурху.

Това накара Джар в миг да разтвори пръсти и да даде възможност на Лус да си поеме дъх.

За всеки случай Джар запрати копието по-далеч. Беше сигурен, че ще се справи с Лус, ако се бият без оръжие.

Дишането на Лус постепенно се възобновяваше; той започна да приказва, глухият му глас звучеше покорно, като на примирен с участта си човек: Гурху знаел за враждебното чувство на Лус към Джар и поискал от Лус да му помогне да отмъсти на юношата. Най-напред водачът на ловците искал да убие Тунг, но след вчерашния скок на юношата през огъня Сивата мечка заповядал на Лус колкото се може по-скоро да се отърве от него самия. Гурху обмислил всичко: щом патрулните открият пресни следи от едрия хищник, Лус трябвало веднага да отпрати Рам, да убие Джар и да стовари всичко на звяра. Ако не свърши това, Гурху ще убие него.

Джар внимателно слушаше, сегиз-тогиз кимаше, като по този начин му даваше да разбере, че всичко е проумял.

Лус млъкна, затвори за миг очи, за да събере мислите си. Край устата му се появи решителна гънка.

Сетне пак почна да говори: Ру искала Лус да се сприятели с Бързоногия елен. Но неприязненото чувство към силните и груби съплеменници, на които Лус винаги трябвало да се подчинява, го настройвало и против юношата.

Джар вече не се колебаеше: той знаеше как да постъпи. Скочи на крака и с жест предложи и на Лус да се изправи. Лус бавно стана, в очите му проблесна недоверие.

За да разпръсне съмненията на доскорошния си противник, Джар му подаде копието и каза:

— Бързоногия елен и Лус ще станат братя — те не трябва да враждуват.

И в знак на помирение пръв потърка носа си в рамото на Лус.

Този път Лус не заплака, но очите му блеснаха някак странно.

Налетелият вихър наведе ниско храстите на върбалака, сви на кълбо тънките му клонки. Патрулните забързаха да се измъкнат от дола: те съвсем бяха забравили за съществуването на страшния Мохор.

През оределите облаци се показа слънцето. Потискащото чувство на тревога бе изчезнало у Джар безследно. Хубаво е, когато до теб върви човек, готов да те защити в тежка минута! А Джар не се съмняваше, че е тъкмо така и вървеше напред, без да се извръща към Лус.

Скоро през зеления листак на храстите се мярна ниската фигура на Рам. Той крачеше бързо и внимателно се оглеждаше настрани. Обикновено сънливите му очи изразяваха тревога. Като видя отдалеч Джар и Лус, с облекчение въздъхна и клекна да ги почака, докато дойдат при него. Рам дишаше тежко, от лицето му се стичаха ручеи пот: дългият път и страхът от тигро-лъва се бяха отразили. Той бе изпълнил поръката на Джар — предупреди събирачите на корени за появата на куцото чудовище.

Цял ден патрулният отряд търси пресни следи на Мохор, но не можа да открие абсолютно нищо. Изглежда, че звярът бе напуснал тези места.

Промяната в отношенията между Джар и Лус не остана незабелязана за Рам. На въпроса му какво се е случило, Джар със смях му отвърна, че следата от тигро-лъва направила него и Лус братя. Рам учудено изсумтя в отговор.

Вечерта, когато Лус и Джар седяха край огъня, до тях неочаквано се приближи Гурху. Той вече знаеше, че патрулният отряд е открил следи от тигро-лъва. Мрачната физиономия на водача на ловците не предвещаваше нищо хубаво. Той сложи косматата си ръка на рамото на Лус и го повлече към ръба на площадката. В това време Маюм се намираше в пещерата, а седналите край огньовете ловци не обичаха твърде Лус и никой не се застъпи за него. И Джар реши да действа на своя отговорност.

Той влезе незабелязано в пещерата, въоръжи се с копие и без да губи време, се спусна към склона. Нощем брегът, покрит с храсти, изглеждаше като петниста кожа на хиена. Юношата още отдалеч забеляза силуетите на Гурху и Лус; улисани в разговор, те не усетиха кога Джар се приближи безшумно до храстите.

— Жалък червей! — яростно съскаше водачът на ловците. — Как посмя ти, лигав търбух, да пропълзиш до стана, без да изпълниш моята заповед!

— Сега Бързоногия елен е мой брат! — отвърна Лус.

— Лус стана мой брат! — на свой ред произнесе Джар и излезе от храстите, като докосна с върха на копието гърба на Гурху.

Гурху рязко се обърна и от изненада изтърва Лус от ръцете си. За миг на юношата се стори, че водачът на ловците ще се пръсне от задушилия го гняв. Сивата мечка дигна косматите си ръце като криле — тъй прави хищният скален орел, готов да се нахвърли върху жертвата си.

Джар отстъпи назад, за да се прицели с копието в гърдите на противника. Видът на разярения водач на дружината уплаши юношата; за да се окуражи, той каза високо:

— С копие Бързоногия елен е по-силен от Сивата мечка!

В този момент на склона се появиха две жени. Те веднага разбраха какво става на стръмнината между ловците и побързаха към тях. Едната от жените се спусна към Гурху, хвана го за ръцете, поведе го след себе си към площадката, придумвайки го ласкаво. Джар не можеше да се съвземе от учудване: той позна, че жената е Кри. Гурху покорно се помъкна след девойката. Другата жена беше Ру. Смелата ловджийка застана до Лус, опряна на дълго копие. Суровият й поглед проследи дълго Гурху.

От тази вечер Лус се премести в нишата, където нощуваха Джар и Рам — редом с тях той се чувстваше по-безопасно.

Тая нощ Джар дълго не можа да заспи. Мъчеше се да разбере кое накара Кри да се намеси: дали любов към Гурху, или желание да спаси него, Джар? Спомни си колко бързо се подчини на Кри свирепият ловец и не можа да сдържи усмивката си.