Семьон Каратов
Бързоногият Джар (13) (Повест от епохата на каменния век)

Глава 13
На гости при червеникавото куче

И пак си текат дните, и пак патрулният отряд обикаля из степта и гората, за да бди над спокойствието на съплеменниците си.

Следите на Мохор изобщо не можаха да открият. Хората постепенно го забравяха. Нови впечатления, нови опасности изтикаха от паметта страшните нападения на хищника.

Ето и вчера: още не бяха успели завърналите се ловци да се настанят пред пламтящите огньове, и неочаквано станът бе нападнат от леопард. Навярно звярът е бил много гладен, щом не се изплаши нито от огъня, нито от хората. Набелязал жертвата си, леопардът се приготви да скочи, но Ру, която първа видя звяра, толкова силно метна дротика в него, че той се заби до половината в тялото му. Раненият хищник не успя да се скрие и бе доубит от ловците.

„Ру ще носи кожата на леопарда. Ру е смела, а обича Хилавия“ — мисли си Джар, като гледа Лус.

Слабото лице на Лус стана по-мрачно от когато и да било. Джар се досеща коя е причината: на Лус му тежи да се подчинява на юношата.

„Сам си е виновен. Защо избяга от мечката?“

… Напоената с влага степ издава остра миризма. Под краката на патрулните синеят камбанки. По небето плуват разкъсани облаци.

Отредът се разположи за почивка. Джар се оглежда: познати места, бяха минавали оттук преди няколко дни. Нейде зад хълмовете, при малката брезова горичка, вероятно е мястото, където живеят кучетата!… Там е и познатият пес… Джар изпита желание да види червеникавото куче. Той се уговори с Лус и Рам да се срещнат при реката и насочил копието с острието напред, тръгна към хълмовете.

Юношата обичаше тези влажни, прохладни летни дни, когато се диша леко. Сегиз-тогиз се чуваше изплашено писукане на лалугер и в храстите се обаждаха черни дроздове. Над главата на Джар прелетя степен орел, размахвайки плавно криле: дебнеше жертва. И ето по земята премина широката сянка от крилете му — хищната птица подгони непредпазливо показал се от тревата заек. Чу се жалният писък на зверчето. Прескачайки ниския храсталак, Джар хукна да отнеме плячката. Посрещна го злобното съскане на орела: понадигнала криле, птицата се бе приготвила за защита. Но Джар нададе боен вик и хвърли копието към орела. Птицата остави на земята безжизнената жертва и се издигна в небето.

Леката победа зарадва Джар; той хвана мъртвия заек за ушите и продължи пътя си.

До горичката между хълмовете той видя глутница кучета. По цялата полянка лежаха песове, изтегнали се пред дупките. Пред най-близката дупка се бе излегнало познатото на Джар червеникаво куче.

— Червеникави братко! — тихо го повика юношата.

Като чуха човешки глас, кучетата наостриха уши, изправиха се и почнаха бавно, пълзешком да се приближават към човека.

Джар се изплаши от тези прокрадващи се зверове.

С няколко скока юношата стигна до най-близката бреза и се покатери на нея. И тъкмо навреме: кучетата със страшно ръмжене наобиколиха убежището на Джар. Имаше опасност да остане дълго време обсаден, ако не се бе намесило червеникавото куче. Като видя заека в ръцете на Джар, то се уплаши да не би плячката да се падне на другите и така яростно се нахвърли върху останалите песове, че те решиха да не се захващат с него и един след друг се отдалечиха от дървото.

Джар бързо се спусна на земята. Приближи се до червеникавото куче, което се облизваше, без да откъсва очи от заека, и тихо каза:

— Благодаря ти, Червеникави братко!

Тогава сложи заека пред кучето, а то грабна плячката и с все сила се втурна към дупката. Огромният пес с бяло петно на челото се устреми с широки скокове към червеникавото куче.

По вида на песа Джар реши, че той е водач на глутницата. Държането на червеникавото куче потвърди мисълта му. Като видя водача, то изпусна заека от устата си и легна на земята с наведена муцуна и присвити уши.

Водачът не обърна никакво внимание на треперещото куче, а се залови със заека: заобръща го с лапите, дълго го души, накрая кихна и го остави непокътнат. Сетне хвърли бегъл поглед към човека и бавно се отправи към леговището си.

Другите песове внимателно следяха всичко това, но нито един от тях не посмя да се намеси.

Сега вече без каквито и да било пречки червеникавото куче със заека в зъби се добра до дупката си, където го чакаха пет кученца.

Джар с интерес наблюдаваше как те лакомо късат парчета месо, ръмжейки едно срещу друго. Особено буйно беше едно от тях със същото бяло петно на челото като водача на глутницата.

Докато паленцата разкъсваха заека, червеникавото куче лежеше настрани с притворени очи, поскимтяваше тихо и нервно въртеше опашка. Изглежда, че едва се сдържаше да не се нахвърли на храната заедно с кученцата.

Джар си тръгна спокойно, без да се озърта — беше сигурен, че песовете няма да го преследват.

И тогава изведнъж си спомни: Лус и Рам отдавна го чакат. Той хукна към реката.