Семьон Каратов
Бързоногият Джар (33) (Повест от епохата на каменния век)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Земя на мамути (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Быстроногий Джар, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2021)
Разпознаване и корекция
proffessore (2021)
Допълнителна корекция и форматиране
Стаси 5 (2021)

Издание:

Автор: Семьон Каратов

Заглавие: Бързоногият Джар

Преводач: Милка Минева

Година на превод: 1967

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1967

Тип: повест

Националност: руска (не е указано)

Печатница: Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев

Редактор: Зорка Иванова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Мария Ждракова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15236

История

  1. — Добавяне

Глава 33
В дъното на пещерата

На следващия ден небето се очисти от облаците. Слънцето постопли изстиналата през нощта земя и на хората вече им се струваше, че не е далеч прекрасното време, когато степта ще се разцъфти и в нея ще се появят многобройни стада животни. А това значи богато ядене, а богатото ядене е не само ситост, но и радостно настроение, звънки детски доволни гласове, които веселят сърцата на хората.

Случаят с Гурху беше забравен, всички се заловиха с обичайната си работа.

Предвидливата Глах помоли младите андори да донесат от най-близката гора дърва за огньовете и огнищата. Юношите и девойките весело тръгнаха към гората, смееха се, гонеха се, лекичко се удряха с юмруци.

Слънцето беше разтопило ледената корица, покрила саваната. Увехналата трева миришеше едва доловимо.

В гората младежите се разделиха на групи. Едни, подвиквайки си високо, се заловиха да събират съчки, други кършеха сухи дръвца и с тържествуващи викове ги влачеха към общата купчина.

Откак загина тигро-лъвът, обитателите на стана се чувстваха сравнително в безопасност. И сега младите андори лудуваха, сякаш се бяха изскубнали на свобода.

Джар се бе замечтал и изостана от другарите си. Той с удоволствие бродеше из гората. Ето една стара позната — оголена от студовете топола. Зоркият поглед веднага забеляза малка пукнатина на кората й, а в нея някаква мърдаща се точка. След миг на дланта на Джар се озова кръгло малко бръмбарче. Насекомото движеше слабо крачетата си и се опитваше да се измъкне.

Юношата обичаше да наблюдава как оживява природата, когато слънцето стопля всичко наоколо и ледовете почват да се топят. По кората на дърветата пак се появяват буболечки. Веднъж дори видя как се измъкна от топлата си дупка пробудил се язовец. Тлъстото зверче се търкаляше по снега, сякаш се къпеше в него — чистеше твърдата си кожичка.

Джар помириса бръмбарчето на дланта си и се намръщи — не му хареса миризмата. Хвърли го и щеше да продължи пътя си, когато изведнъж острият му слух долови леко шумолене в храсталака. Разтвори предпазливо сухите клони и с учудване видя Кри.

Девойката стоеше до едно ниско дърво, опряна на него с ръка. Лицето й беше замислено, а погледът — устремен в безкрайната степ. Тя не забелязваше Джар, но като чу човешки гласове, трепна и се скри в храстите.

„Тук, на края на гората — спомни си Джар, — Кри се срещна с Кръглоликия!“

И той се развесели при мисълта, че Кри предпочита кръглоликия Лан пред грубия Гурху. Случилото се вчера пак промени рязко отношението на Джар към свирепия ловец.

Утрото на следващия ден беше мрачно. Още от нощта валеше сняг.

Джар, Лус и Рам и през зимата продължаваха да живеят в същата малка ниша. Топлата меча кожа, с която юношите се покриваха, ги спасяваше от студа. Нощно време закриваха входа на пещерата със стари кожи, закрепени на колове.

Когато Джар отметна окачената на входа кожа и надзърна навън, ноздрите му затрептяха от свежия ободряващ дъх на снега. Тук-таме върху тъмносинята ивица на хоризонта се виждаха светли петна — зазоряваше се.

В ниската набита фигура, която крачеше насреща му, Джар позна късокракия Хаг. По развълнуваното лице на другаря си юношата разбра, че се кани да му съобщи нещо необичайно.

И наистина Хаг каза:

— Днес в голямата пещера ще се съберат ловците. Канят и нас там — мене, тебе и Рам!

Джар усети в гърдите си приятна тръпка. Никога досега не беше имал случай да присъства на обредите[1] на възрастните ловци! На жените и децата се забраняваше да влизат в пещерата, където се извършваше посвещаването на младите ловци.

Свещената пещера се намираше дълбоко под земята. Към нея водеше тесен естествен коридор. Целия този път юношите трябваше да пропълзят на четири крака. Два пъти пресякоха водите на подземен ручей. Но младите андори не обръщаха внимание на трудностите по пътя — тайнствената светлина, която блещукаше навътре в пещерата, сякаш ги привличаше.

Когато Джар, Рам и Хаг най-сетне допълзяха до дълбоката пещера, там вече се беше събрало цялото възрастно мъжко население на стана. Няколко ловци държаха в ръцете си горящи клони, които хвърляха мъждива светлина върху мрачните сводове.

Погледите на мъжете бяха устремени към опушената от факлите стена. Джар се взря и видя на стената изобразени контури на кон. Белите линии на рисунъка бяха прокарани с остро оръдие. Животното имаше голяма глава и едри копита. На Джар се стори, че по ивицата върху муцуната той познава водача на степните коне.

Маюм заведе младите ловци до стената, покри дланите им с жълта охра и ги накара да докоснат с ръце рисунъка. После връчи на всеки от тях по един дротик и със знаци им заповяда да се отдръпнат в най-отдалечения ъгъл на пещерата. А той самият, след като докосна изображението на коня, започна да танцува. Всички присъстващи ловци, освен онези, които държаха факлите, почнаха да подражават на движенията на вожда.

Юношите със замиращо от вълнение сърце наблюдаваха какво става. При танца Маюм представяше и препускащ кон, и промъкващия се към него ловец, и победата на ловеца над коня, и най-сетне смъртта на коня.

Като завършиха танца, мъжете приклекнаха, задъхани тежко. От силната миризма на факлите и от възбуда младите андори усетиха леко замайване на главата. Сега настъпи техният ред да действат: всеки трябваше да улучи с дротика изображението на коня.

Одобрителният глъч от мъжките гласове потвърди, че Рам е издържал добре изпитанието.

Втори се изправи Хаг. Джар забеляза, че му треперят ръцете.

kopie.png

Хаг замахна и запрати дротика. Хорът от гневни гласове оповести, че юношата не е сполучил: копието се удари в скалата, без да докосне дори контурите на изображението. Всички скочиха и тревожно размахаха ръце, Хаг стоеше с наведена глава, без да гледа някого.

Факлите в ръцете на ловците пращяха и пукаха, като пръскаха искри; имаше опасност всеки миг да угаснат. При мъждукащата им светлина Джар видя Маюм. Вождът направи жест, с който приканваше към спокойствие, вдигна дротика и през разделилата се тълпа на ловците се приближи до Хаг. Маюм заведе юношата до рисунъка и с острието на оръжието му убоде ръката. Като намокри върха на дротика в потеклата от раничката кръв, старецът направи с нея кръг върху изображението на коня.

Сега на юношата се разрешаваше да метне още веднъж оръжието. Пребледнелият от вълнение Хаг беше готов да пожертва ръката си, само да не би пак да не успее. Ловците приклекнаха и зачакаха. Настъпи напрегната тишина. Този път Хаг дълго се цели, преди да метне дротика. Оръжието се удари в каменната стена точно в средата на кръга. Одобрителните възгласи на съплеменниците накараха Хаг да засияе. Сега беше ред на Джар.

Той и по-рано беше имал случай заедно с връстниците си да мята късо копие в определена цел. Но това винаги ставаше на дневна светлина. А тук, в полутъмната пещера, по стените и свода на която играеха черни сенки, беше много по-трудно да улучи изображението. И все пак Джар бе сигурен, че ще издържи изпитанието. И не се излъга. Хвърленият от точната ръка на юношата дротик попадна точно в средата на кръга.

Това предизвика взрив от възторг сред ловците. Пламъкът на факлите затрептя от гръмките викове.

След като минаха изпитанието, тримата млади андори се смятаха за пълноправни членове на ловната дружина. А точното попадение в изображението на коня предвещаваше на всички сполука в лова.

Бележки

[1] Хората от късния палеолит, живели при сурови условия, са били зависими от случайностите на лова. Тъй като не можели правилно да обяснят явленията на природата, те й приписвали свръхестествени магически способности и извършвали всевъзможни обреди, искрено вярвайки, че това ще им осигури благополучие и добър лов.