Семьон Каратов
Бързоногият Джар (63) (Повест от епохата на каменния век)

Глава 63
Схватката

Джар тичаше по края на гората. Опасността, която застрашаваше неговите съплеменници, му придаваше сили. Огнената костенурка сякаш висеше точно над главата на младия андор и жареше немилостиво. Устата му пресъхна от жажда. Джар слезе до потока, опря устни до водата и почна жадно да пие. Искаше му се да легне в благодатната сянка, да затвори очи… Но не! Негови съплеменници са в беда! Пак бяга неуморният Бързоног елен!

Според думите на лархите някъде съвсем наблизо трябва да бъдат андорите и нападналите ги хароси. Сегиз-тогиз Джар почваше да тича по-бавно и се ослушваше внимателно — няма ли да чуе шум от кръвопролитната битка? Но наоколо цареше тишина, нарушавана само от чуруликането на птичките и шумоленето на клоните.

Изведнъж огромен червеникав звяр изскочи от крайбрежния храсталак и се спусна след човека. Джар сви в гората и се покатери на първото срещнато дърво. Звярът се разхождаше край убежището на човека и хвърляше алчни погледи към изплъзналата се плячка. Аму! Разярен, гладен Аму, забравил за дружбата с човека!

Мрачният вид на лъва накара Джар да се усъмни, че пред него е Кръвожадния брат. Той тихо произнесе името на хищника и нададе познатия на звяра ловен зов. Лъвът трепна като от удар, клекна под дървото и впи немигащите си жълти очи в човека. После тръсна грива, кротко изръмжа и като се приближи до дъба, на който седеше Джар, потърка се о дънера.

Джар напусна без страх убежището си. Аму го позна!

И пак Бързоногия елен тичаше на помощ на съплеменниците си. Но сега редом с него скачаше пещерният лъв, без да изостава нито крачка. В главата на Джар узря смел план: Аму ще му помогне да отмъсти на харосите!

Гората неочаквано свърши и Джар видя най-сетне съплеменниците си, обкръжени от харосите. Андорите се криеха в гъстия храсталак, който стигаше до дерето. Склонът към дола беше толкова стръмен, че им служеше за сигурен тил.

Джар се спря, защото едва не се блъсна в лежащ на тревата труп. Обезкървено слабо лице със заострени черти… Нима е Лус?! От изненада боздуганът падна от ръцете на юношата. Ето как трябваше да се срещне с приятеля си!… Тялото на Лус беше пронизано от няколко дротика. Джар стисна до болка юмруци.

Ревът на Аму се чу съвсем наблизо. Присвил жълтите си очи, с щръкнала опашка, лъвът се прокрадваше към мъртвия човек. Напред! Иначе Аму ще се залови с неподвижното тяло на Лус.

Джар нададе призивен вик и с вдигнат боздуган се нахвърли върху харосите. Като видяха пред себе си човека и лъва, жителите от тръстиковите езера се объркаха. А след като разяреният хищник смаза главата на червенокосия им водач, харосите, ужасени, с крясък и вой се пръснаха по поляната.

Джар тичаше смело след враговете и ги убиваше. Беше го обзел безпощаден гняв. Отмъщаваше за гибелта на Лус. И скоро на поляната не остана нито един жив харос. Оцелелите бягаха и виеха от страх. Джар се бе спуснал да преследва враговете, но изведнъж чу откъм поляната яростния рев на Аму. Нима лъвът е нападнал съплеменниците му?! Джар сви назад. Когато прескочи храста, който скриваше от него поляната, видя, че Кръвожадния брат лежи на хълбок, пронизан от копия. Лъвът беше още жив, опитваше се да се изправи, конвулсивно дигаше рунтавата си глава. С тежък боздуган в ръце, към Аму се приближаваше едър широкоплещест ловец. Беше Гурху. Джар се извърна, не искаше да гледа как ще доубият неговия Кръвожаден брат. Но изведнъж гръмогласен рев разтърси въздуха. Аму пак беше на крака, сякаш жилавият звяр бе придобил предишната си сила. В очите му пламнаха зелени искри, той гледаше втренчено приближаващия се човек.

Гурху отиде почти съвсем близо до хищника. Джар не можа да се сдържи и закрещя високо. Но водачът на ловците не отстъпи, замахна с боздугана, искаше да удари Аму в слепоочието. И в този момент лъвът се хвърли с рев върху Гурху.

По поляната се разнесе стонът на вцепенените от ужас хора. Никой не подозираше, че смъртно раненият лъв ще скочи върху човека. Смелият водач на ловците не можа да се отдръпне и червеникавото тяло на Аму го закри. Джар се спусна на помощ на Гурху, но човекът и хищникът бяха вече мъртви.