Семьон Каратов
Бързоногият Джар (21) (Повест от епохата на каменния век)

Глава 21
Джар и Тунг

Ето вече няколко дни Джар, Рам и Лус отново бдят над родния стан, отново обикалят през деня из саваната и привечер се връщат в пещерите.

Веднъж, когато отрядът се бе изравнил с брезовата горичка, Джар се отби в свърталището на кучетата, като обеща на Рам и Лус да ги догони. Този път носеше на четириногите си приятели току-що ударена дропла.

Червеникавото куче и поотрасналите паленца посрещнаха Джар с буйна радост. Особен възторг пред Джар проявяваше кученцето с бяло петно на челото. Джар го нарече Тунг, което на езика на племето означаваше „смел“. По-късно юношата много пъти се убеждаваше, че е нарекъл правилно малкия си приятел. Паленцата в миг разкъсаха дроплата на части и Тунг грабна най-голямото парче. Другите бързо унищожиха дяловете си и се нахвърлиха върху Тунг, за да му отнемат месото. Тогава Тунг се втурна към човека, за да търси защита от него. Червеникавото куче стана от мястото си с намерение да въведе ред, но внезапно откъм степта се чу яростен рев. Той накара всички кучета да млъкнат, да се спотаят. Изплашеното семейство на червеникавото куче побърза да се скрие в дупката. Джар се покатери на дървото: искаше му се да разбере какво се е случило.

Пред очите на юношата се разкри страшна картина. В долината се бяха счепкали гиганти, като вдигаха облаци прах. Извивайки се като чудовищни змии, във въздуха се мяркаха хоботи на мамути.

Два огромни носорога водеха смъртоносен двубой със стадо мамути. Обраслите им с козина тела се устремяваха като стенобитни машини към исполините, застрашавайки да разпорят корема на всеки, който попадне под рога им. Мамутите бяха обкръжили враговете и ги биеха с бивници и хоботи. Носорозите нападнаха един мамут от две страни. Гигантът не успя да отстъпи и веднага бе пронизан. Разярени от гибелта му, другите мамути почнаха да атакуват дружно дебелокожите животни. Чуха се глухи удари на бивници и хоботи и един от носорозите се препъна и падна. Мамутите започнаха яростно да тъпчат поваления враг, като издаваха тръбни звуци. Другият носорог използва това, промъкна се през редицата мамути и хукна към хълмовете, където се бяха настанили глутницата кучета.

Боят завърши. На мястото на двубоя се чернееха труповете на повалените врагове. Стадото мамути се скри в степта, без да преследва избягалия носорог.

Тромавото животно, задъхано от бързото бягане, се приближи със сумтене до кучешките дупки и се спря на няколко крачки от тях. Хълбоците на носорога се издуваха рязко, ниско наведената му глава се клатеше, от поотворената му уста капеше кървава пяна. Той сякаш размишляваше дали да продължи пътя си, или да свърне встрани.

Като чуха тежкото му трополене, песовете излязоха от дупките, скупчиха се и тъжно завиха. Но за свое учудване Джар скоро долови във воя им заплаха и злоба. Той огледа носорога и разбра каква е причината: животното беше ранено, на тъмнокафявата му козина под плешките аленееше голямо петно — миризмата и цветът на кръв възбуждаше кучетата. Малките очички на носорога свирепо блеснаха и той тръгна към раздразнилата го глутница кучета. И все пак песовете първи успяха да нападнат, задавяйки се от лай и ярост. Няколко кучета се вкопчиха в твърдата козина на носорога, но за него не бяха опасни острите им зъби. С неочаквана бързина той се завъртя на едно място, като осакатяваше и смазваше попадналите под краката му песове. Яростният кучешки лай се превърна във вой и скимтене.

Носорогът тържествуваше от победата и нямаше намерение да отстъпва или да се отбива встрани. Той втренчи слабо виждащите си очички в ръмжащата глутница кучета, ядосано засумтя и тръгна напред, като затъпкваше в земята плитките кучешки дупки.

Побеснели от злоба, песовете отново се нахвърлиха върху звяра. Той се разправи с тях така, както и първия път.

Сега на пътя му стоеше само водачът на глутницата, другите кучета страхливо се свиваха настрани. В сравнение с носорога песът приличаше на пигмей, но все пак неравният двубой започна. Носорогът бързо се въртеше, стараейки се да подхване противника си с рога. Песът полагаше големи усилия, за да избегне този страшен удар. И ето че той подскочи високо и с мъртва хватка се вкопчи в ръба на зеещата рана. Носорогът се замята, мъчейки се да се освободи, но водачът с последни сили се държеше за хълбока му. Обезумял от болка, грухтейки яростно, носорогът направи няколко крачки и се озова пред дупката на червеникавото куче. Омаломощеният водач на кучешката глутница разтвори челюсти и се строполи на тревата. Почувствал облекчение, носорогът се спря, но тогава пред него неочаквано се изпречи червеникавото куче. То искаше да спаси малките си. Носорогът тръгна напред, замахна с глава и червеникавото куче се търкулна мъртво на тревата, пронизано от рога. Чуваше се скимтенето на паленцата, които загиваха под краката на чудовището. Джар страшно се ядоса. Тъкмо в този миг носорогът пак се спря. Навел муцуна, той, види се, събираше нови сили. И Джар използва този миг. Плъзна се безшумно от дървото, изтича до чудовището и с все сила заби копието в раната под плешката. Звярът трепна и се заклати, мъчейки се да извърне грозната си муцуна към неочаквания враг, но изведнъж се катурна на хълбок, като строши дръжката на копието. Джар едва успя да отскочи настрана.

Глутницата оцелели песове веднага налетяха на издъхващия звяр. Окопитилият се водач яростно се вкопчи в гърлото на носорога. Скоро глутницата кучета ръфаха тялото на вече мъртвия враг.

Джар страхливо поглеждаше побеснелите от кръвта песове. Той бе останал без оръжие — копието се счупи. Юношата разбра, че трябва да бяга. Но кучетата не му обръщаха никакво внимание — може би видяха в него свой съюзник.

В храсталака близо до брезовата горичка Джар спря: някой завираше влажния си нос в краката му.

Това беше Тунг. Той беше избягал в храстите, за да се спаси. Юношата взе на ръце осиротялото паленце и реши, че то ще му замести Дългоухия брат.

Настъпилата нощ накара Джар да се понесе към пещерата с бързината на вятъра. Притискайки кученцето до себе си, човекът чувстваше, че не е сам, че с него има живо същество.

Джар тичаше, без да намалява скоростта, но внезапно се спря, обхванат от страх: по степта, право срещу него, подскачаха и се търкаляха някакви чудновати кълба. Юношата огледа степта и видя, че са много. Те се търкаляха все по-бързо и по-бързо. Ето ги съвсем близо. Бързо и безшумно го обкръжаваха.

„Защо ли вятърът не донася миризма на животни?“ — учуди се юношата, но изведнъж разбра всичко и толкова високо се разсмя, че кученцето уплашено изскимтя. Джар се сети, че тези кълба са степно растение! А ги бе взел за живи същества! Та той толкова пъти ги е виждал. Тези сухи кълба, състоящи се от сплетени клонки, след като се откъснат от стеблото, се носят из степта по прищявка на вятъра. Но онова, което денем не привличаше вниманието, нощем изглеждаше страшно, необичайно. Страхът мина, юношата с облекчение въздъхна и пак продължи пътя си. Спомни си как успя да помогне на кучетата в битката с носорога и как умело отнесе Тунг: песовете дори не забелязаха изчезването на кученцето!

Когато пред Джар неочаквано се появи излязлата да го посрещне група от племето, той малко се развълнува и за да прикрие смущението си, припряно почна да разказва за схватката на исполините. Вестта за убития мамут зарадва андорите — значи, утре ги чака богата плячка!

Хората завиха към стана. Скоро тъмнината бе прорязана от светлини — пред пещерите пламтяха огньове. Когато Джар се появи на терасата със спящото кученце на ръце, хлапетата го наобиколиха, интересно им беше да погледат донесеното зверче. Тунг се събуди, прозина се, тревожно погледна хората, но все пак не показа, че много го е страх. Когато къдрокосият Хуог пожела да го пипне, кученцето едва не ухапа пръста му. Всички се разсмяха високо, когато Хуог изплашено отскочи от Тунг. Те се учудваха, че това голямо кученце се е отпуснало толкова спокойно в ръцете на Джар.

Неочаквано вниманието на всички бе привлечено от Гурху. Водачът на ловците направи крачка към Джар. Хлапетата, наобиколили юношата, страхливо се стъписаха. Джар почувства нещо лошо и извика високо, за да чуят всички:

— Тунг е брат на Джар! Който обиди Тунг, ще обиди Джар!

Гурху се приближи съвсем до Джар и без да снема поглед от кученцето, каза:

— Палето на степното куче ще пречи на хората да спят, по-добре да се гостим с месото му! — Гласът на Гурху напомняше ръмженето на сива мечка, чието име той носеше.

Джар усещаше, че малкото сърчице на Тунг всеки миг може да изскочи от гърдите му, толкова силно биеше. Но преди той да отговори, между него и Гурху застана Маюм.

— Ако палето на степното куче наруши покоя на обитателите на пещерите, ще бъде убито. Ако ли не, нека живее в стана и забавлява децата.

Старият вожд каза това и спокойно отиде при огъня.

Джар въздъхна с облекчение и побърза към пещерата. Настани Тунг в нишата, където преди това живееше заекът. Застла каменистото дъно на нишата със суха трева и нахрани кученцето с парченца месо.

Джар спа неспокойно, няколко пъти през нощта скача и се приближава до Тунг, защото се страхуваше да не би кученцето да почне да скимти на новото място. Но за негова радост това не се случи и още при първите слънчеви лъчи Джар побърза да напусне пещерата с Тунг в ръце.