Семьон Каратов
Бързоногият Джар (51) (Повест от епохата на каменния век)

Глава 51
Преследват ги

Джар се ослуша: в гъстите храсти неизвестен пернат певец извиваше звънки трели. И в гърдите на юношата нещо звънко пееше — той пак усети радост от живота. Ароматът на гъстите треви, прозрачният въздух на саваната, тюркоазното небе, украсено с пурпура на залеза, засилваха тази радост.

Джар хвърли на земята боздугана и копието, протегна ръце към залязващото слънце и каза високо:

— Бързоногия елен си има тъмнокож брат! Сега той вече не е сам!

В думите му звучеше тържеството на победител. Наистина търсенето на Булу засега още не се бе увенчало с успех, но Джар си имаше другар, а това значеше много. Ето защо юношата имаше желание да пее и да танцува. Той се разсмя с глас, като си спомни как хоросите офейкваха, преследвани от бизоните. Джар дигна оръжието и забърза: до залез-слънце не оставаше твърде много време. Аркха видя хубавото настроение на смелия си спътник и засия с ослепителна усмивка, като му даваше да разбере, че е готов да продължи пътя.

В степта се въдеха много дропли; бегълците хванаха една и си подкрепиха силите. За нощуване Джар избра няколко ниски дървета, а при изгрев-слънце те пак потеглиха на път. Андорът искаше да се измъкне колкото се може по-скоро от местата, заселени с хароси: сега беше сигурен, че тук няма да срещне Булу със съплеменниците си. Едно нещо учудваше Джар. Той опозна вече доста добре характера на обитателите на тръстиковите езера и беше нащрек; защо харосите не бяха тръгнали досега да гонят бегълците?

Пътниците вървяха по висока, влажна от росата трева, Джар реши, че преследвачите са ги оставили на мира и че сега е най-удобното време да се залови с лов на дропли. През нощта Аркха си бе починал добре, бляскащите му очи и бодрата му крачка показваха, че той се е оправил съвсем. Тъмнокожият юноша говореше оживено нещо на своя неразбираем език, но Джар не го слушаше, сега той имаше само едно желание; да си утоли глада.

Юношите се изкачиха на висок, обсипан с пъстри цветя хълм и по навик Джар се спря, за да огледа още веднъж местността. Гората оставаше настрани. Сега той знаеше, че тази гора, която някога му препречи пътя към езерата, не е безкрайна и може да се заобиколи. Юношата се озърна назад и от устата му неволно се изтръгна тревожното „уех!“. Озърна се и Аркха. В далечината се мяркаха мънички човешки фигурки. Харосите, на брой не повече от десет, вървяха по следите на бегълците. Те бяха още доста далеч.

Джар загрижено погледна спътника си. Да можеше да си почине още един ден, тогава харосите в никой случай не биха могли да ги догонят! Той протегна ръка, за да посочи на тъмнокожия си другар пътя, по който им предстоеше да бягат. Развълнуван, Аркха почна да го моли за нещо. Когато хвана дръжката на копието, Джар разбра, че другарят му го моли да му даде оръжие. Той даде на Аркха копието си и го повлече към степта.

Бързоногия елен можеше да тича много по-бързо, но се нагаждаше към отслабналия си другар. След известно време Джар пак се покатери на изпречилия се по пътя висок хълм и огледа степта. Когато видя колко са се приближили враговете, той изпадна в тревога: харосите се придвижваха много по-бързо от тях…

Джар се озърна, мъчеше се да намери място, където биха могли да дадат отпор на врага. Лицето му се проясни, щом видя в далечината остри върхове на скали. По-скоро натам! Заедно с Аркха той ще успее да отблъсне харосите! Джар прихвана тъмнокожия юноша под ръка и с все сили хукна към скалите.

Но се случи нещо непредвидено. От насрещния ветрец Джар изведнъж долови миризма на хора. Харосите бяха успели да им пресекат пътя към скалите. Джар и Аркха се спотаиха в най-близкия храсталак. Скалите бяха съвсем наблизо. Каменните грамади приличаха на остров, заобиколен от жълтеещите вълни на саваната. До слуха на Джар стигаше шум, подобен на глухо ръмжене на исполински звяр: отвъд скалите саваната бе прорязана от тясната лента на буйна рекичка, която се вливаше в езерото.

Джар не виждаше враговете, но усещаше присъствието им. Те се промъкваха незабелязано и обкръжаваха бегълците. Джар не се стърпя, скочи и като въртеше страшно боздугана над главата си, закрещя:

— Върнете се, хора от тръстиковите езера! Андорът не се страхува от вас!

Отвърна му яростен вой. Няколко дротика се забиха пред краката на Джар. Прокънтя страшното „ярх!“ и по притихналите врагове полетя собственото им оръжие. Аркха сграбчи Джар за ръка и го повлече към гъстия непроходим храсталак. Тук щиковете на врага не бяха страшни за тях.

Харосите се смълчаха. Навярно мислеха как по-добре да изгонят бегълците от гъсталака. Засега те не се решаваха да проникнат там. Внезапно върху главите на юношите се изсипа град от едри камъни — сигурно харосите ги бяха събрали сред скалите. Джар вече искаше да изскочи от храстите, но Аркха усмихнат му предложи с жестове да смъкне кожената си риза. Андорът още не се досещаше какво мисли да прави другарят му, но се подчини. Аркха почна да тъпче ризата с клони, които чупеше от най-близките храсти. Скоро Джар и Аркха клекнаха, защитени от това своеобразно прикритие. Когато град от камъни отново се посипа отгоре, те не се сдържаха и с подигравателни викове известиха на враговете, че са неуязвими.

Настъпи мъчителна тишина. Джар с тревога поглеждаше наоколо и очакваше нова хитрина от страна на харосите. Внезапно трепна: през клоните на храсталака видя езиците на алчен пламък. Искаха да ги прогонят оттук с огън! Трябваше колкото се може по-скоро да се махнат! Той вече се приготви да бяга, сграбчил Аркха за рамото, но навреме забеляза отпред върховете на копията на скрилите се хароси. Враговете искаха да ги избият на откритата полянка като глупави пъдпъдъци. Значи, трябва да се промъкват през пламъка — там има по-малко врагове. Джар се спусна през храстите към скалите заедно с тъмнокожия юноша.

Когато бегълците изскочиха от гъстите храсти, неочаквано се натъкнаха на една млада хароска. Тя държеше в ръце пламтящ клон, с който подпалваше храсталака. Жълтеникавите змийчета на огъня се разпръсваха на различни страни. Бегълците разбраха — ако се бяха забавили още малко, нямаше да могат да се измъкнат от горящите храсти.

Девойката не видя как от пламтящите храсти изскочиха хора. Тя съсредоточено продължаваше работата си. Джар замахна с тежкия боздуган — сега ще остане един враг по-малко! Хароската извърна глава и видя Джар. В малко изпъкналите й очи блесна радост. Боздуганът на Джар бавно се отпусна към земята…

Изведнъж девойката извика тревожно. Джар светкавично се обърна, без да изпуска боздугана. Харосът със счупения нос пак беше тук — поглеждаше иззад храстите и се целеше в Джар с дротик. Джар успя да се наведе и дротикът прелетя със свистене над главата му. Зад гърба на хароса се появиха съплеменниците му. Джар и Аркха се спуснаха с все сила към скалите. Храстите, в които те доскоро се криеха, горяха с буен пламък. Гъстият черен дим бавно пълзеше по саваната и предизвикваше суматоха сред обитателите й.