Семьон Каратов
Бързоногият Джар (28) (Повест от епохата на каменния век)

Глава 28
Лан, синът на Лар

Резките пориви на вятъра, студени като вълните на разбушувалото се от бурята езеро, пронизваха до костите Хуог. Той се свиваше, мъчеше се да се загърне по-плътно в еленовата кожа, която едва прикриваше слабичките му рамене.

Хуог бе разтревожен и много изплашен. Току се озърташе неспокойно, ослушваше се, притискаше ухо към земята. Жестокият вятър все по-злобно шибаше посинялото му тяло.

„Хубаво е сега в пещерите“ — с тъга си помисли Хуог и едва не заплака. Никога досега той не бе ходил сам толкова далеч от родния стан.

Още от сутринта бурята бе принудила андорите да се подслонят под скалните навеси. Този ден в стана имаше малко хора: Гурху с ловците още не бе се върнал, патрулният отряд също бе заминал. На Хуог му стана скучно. Той издебна удобен момент, незабелязано се скри зад храста в края на площадката и там почна да прави меча бърлога от влажния пясък.

Над главата му, гонени от вятъра, се носеха ниски дрипави облаци, прилични на гриви на бизони. Хуог не забелязваше нищо: целият бе погълнат от играта. Два малки гладки камъка представляваха тромавите животни. Момчето ги постави в пещерата, доволно цъкна с език и се огледа. Зоркият му поглед се плъзна по притихналата степ. На самия хоризонт се мяркаха фигури на едри животни. Навярно бяха мамути. Но не те привлякоха вниманието на Хуог. Близо до гората, в храстите, се мярнаха три човешки фигури.

„Отредът на Джар!“ — зарадва се Хуог и му се дощя да догони ловците, да поскита с тях. Жалко, че досега Маюм не му е разрешавал това.

Без да мисли много, Хуог се спусна по склона. Той почна предпазливо да се промъква към края на горичката, за да не го видят хората от племето. Колкото повече се отдалечаваше от пещерите, толкова повече ускоряваше крачките си и скоро вече препускаше с все сила. Той тичаше не защото се страхуваше, че ще срещне хищници — след като загина Мохор, те не закачаха селището на хората. Хуог разбираше, че може да изгуби от очи патрулните.

Скоро през клоните на храсталака момчето вече можеше да види боздуганите върху полегатите рамене на хората. Напоследък освен копия Джар и спътниците му носеха със себе си и боздугани.

„Защо Лус е надебелял?“ — учуди се Хуог. И изведнъж страшна догадка накара сърцето му да се свие: „Чужди!“.

Надвил страха си, Хуог продължи да върви подир пришълците. Насрещният вятър му помагаше да остане незабелязан.

Неизвестните ловци свиха към гората. Момчето не рискува да ги последва. Спотаи се в храстите, реши да почака.

„Дошли са от степта и пак там отиват“ — досети се Хуог.

Ето защо лежеше той тук, гушейки се зиморничаво в еленовата кожа: търпеливо очакваше да се появят пришълците. Той ще ги проследи — тогава старият Маюм ще му позволи да придружава патрулния отряд в походите му.

Мина доста време, откак пришълците изчезнаха в гъсталака. Хуог се изправи и погледна към родните пещери. През леката мъгла, която ги бе забулила, не се виждаха пламъците на огньовете.

„Хората от чуждото племе не са ни забелязали“ — с облекчение си помисли Хуог.

И изведнъж зад гърба си чу леки стъпки на боси крака. Момчето едва се сдържа да не извика ужасено. Но каква беше радостта му, когато неочаквано пред него се появиха Джар, Лус и Рам.

Излезе, че те вече знаеха за появяването на хората от чуждо племе. Джар нареди на Хуог веднага да изтича в стана и да предупреди Маюм.

Момчето не чака дълго да го молят и скоро малката му фигурка с наметнатата на раменете кожа се замярка из храстите.

Патрулните навлязоха навътре в гората по следите на пришълците. Малкото на брой следи бяха за Джар указание, че това са само разузнавачи на неизвестното племе. Трябваше да ги пропъдят или унищожат, без да им дадат възможност да попаднат в селището на малобройната орда на андорите.

Когато през клоните на дърветата андорите забелязаха напред сойка да кръжи във въздуха, а сетне чуха тревожния й крясък, те се спогледаха и разбраха: враговете са тук. И патрулните почнаха внимателно да се промъкват към това място. Ако не беше мравунякът, в който се спъна Рам, може би отрядът на андорите щеше да изненада пришълците. Но като чуха шума, те скочиха на крака и дигнаха над главите си тежките боздугани. Джар, Лус и Рам изникнаха пред тях като изпод земята. Пришълците също бяха трима.

Сърцето на Джар биеше лудо, но той не изпитваше страх и с нескрито любопитство разглеждаше чуждите хора.

Срещу него се бе изправил нисък, набит човек, чието лице му се стори познато.

И изведнъж Джар си спомни: този здравеняк бе изскочил пръв иззад храстите онази нощ, когато го преследваха съплеменниците на Голямата пета. Изглежда, че младият андор бе улучил тогава, като метна копието — на бузата на врага розовееше пресен белег.

Джар изви очи, погледна другия противник и позна в него кръглоликия юноша, същия, който бе доплувал близо до островчето, на което се криеше отрядът на андорите.

Колкото и да бе чудно, Джар не изпитваше никаква вражда към тези хора, дори му се прищя да ги поздрави като познати. Но враговете, войнствено размахали боздуганите, се втурнаха да се бият.

Джар се счепка с ниския човек с белега. Той се оказа не много страшен противник. Скоро стана ясно, че е по-слаб от юношата по сръчност и ловкост.

Рам се биеше смело, настъпателно. Със силни удари на боздугана той все по-често караше противника си да отстъпва.

Само на Лус беше тежко: кръглоликият юноша явно го надвиваше. Като видя това, Джар с яростна атака пропъди настрана ниския, с когото се сражаваше, и се втурна да помага на Лус. Лус разбра хитрината му и нападна оставения от Джар враг. По такъв начин те си размениха противниците.

Още с първите удари Джар почувства, че макар и млад, Кръглоликия е силен и смел.

Увлечен в боя, Джар престана да следи Лус и Рам. Само по глухите удари на боздуганите разбираше, че боят продължава.

Кръглоликия се нахвърляше върху Джар яростно. Прехапал устна, с пламнали от възбуда очи, той ловко нанасяше удар след удар.

В началото Джар повече се защитаваше, отколкото нападаше. Кой знае защо, струваше му се, че това не е истински бой, а по-скоро боричкане с някой връстник по сила и ловкост, също както често почваха да се боричкат в стана младите му съплеменници.

Но ето че Кръглоликия със силен замах едва не изби боздугана от ръцете на Джар и той бе принуден стремително да приклекне, за да избегне следващия удар, който можеше да му струва живота. И тогава Джар разбра: това не е игра! С войнствения вик „ярх!“ той се нахвърли върху врага.

Бързите удари просто се сипеха върху Кръглоликия. Сега Джар бе силният. Без да дава възможност на врага да си отдъхне, той настъпваше и скоро почувства, че Кръглоликия вече по-трудно се отбранява. Очите му се замъглиха от умора, пот покри челото му. За да може да си отдъхне, той неочаквано се дръпна назад, като протегна боздугана пред себе си. Джар се възползва от това и нанесе къс, решителен удар, сякаш с каменно оръжие разсичаше убито животно. Ударът улучи дръжката на вражеския боздуган и той се търколи в краката на Джар. Кръглоликия изкриви устни, сякаш щеше да заплаче, и преди още Джар да замахне отново, обезоръженият противник извика и хукна към гъсталака. Джар се втурна подире му, но веднага разбра, че ще е трудно да настигне Кръглоликия. Той летеше като подплашен елен, прескачайки леко ниските храсти. Разгорещен от боя, Джар тичаше бързо, но му пречеше тежкият боздуган, който той не изпускаше из ръце. Юношата забеляза ядосан, че разстоянието между него и противника се е увеличило. Вече беше готов да се откаже от по-нататъшната гонитба, но в този миг видя, че Кръглоликия сви към тесния проход в шипковите храсти. Джар знаеше, че този бодлив коридор завършва с гъсти непроходими шубраци.

С победен вик той се втурна подир врага и скоро го настигна. Целият издраскан, Кръглоликия се щураше в задънения проход и напразно се мъчеше да се измъкне от него. Щом видя Джар, замря, като следеше напрегнато всяко негово движение.

И неочаквано той почна да говори. Джар трепна и едва не изтърва вдигнатия боздуган: врагът говореше на език, който юношата разбираше. Някои думи звучаха не съвсем така, както ги произнасяха андорите, но смисълът беше ясен.

Кръглоликият юноша се наричал Лан. Принадлежал към племето лархи. Баща му, могъщия Лар, обикалял наблизо с дружина ловци…

Кръглоликия очаквателно замълча, очите му молеха за пощада.

Джар кимна — даваше на юношата да разбере, че е схванал какво му казва…

— Племето лархи е многобройно като листата на дърветата — продължаваше Кръглоликия. — Лар ще отмъсти за смъртта на сина си. Не ме убивай, младежо от смело племе, Лан ще бъде твой приятел!

Като каза това, Кръглоликия протегна ръка на Джар. Лицето му побледня, но вече не изразяваше страх.

Джар дишаше пресекливо, измъчваха го съмнения. Кой знае защо, той си спомни за предателството на Лус — нали и тогава не намери сили в себе си да убие невъоръжен човек. Но онзи беше съплеменник, а този е враг и според обичаите на племето не заслужава пощада.

Юношата стоеше объркан, не знаеше как да постъпи. Но като погледна засиялото лице на Кръглоликия, се усмихна.

Лан радостно извика. Той схвана усмивката на победителя като знак, че му дарява живота. С присъщата на младостта пламенност Кръглоликия подскочи към Джар и потърка нос о рамото на доскорошния си враг, изразявайки по този начин обхваналите го чувства.

Джар хвана юношата за ръка и го поведе след себе си. Лан покорно тръгна подир победителя. Но колкото повече се приближаваха до края на гората, толкова по-загрижено ставаше лицето на Джар. Как ли ще го посрещнат андорите?

От старите хора юношата бе слушал, че едно време непознати орди често са ходили заедно на лов за мамути, помагали си едни на други да се снабдят с месо от исполинските животни. А защо сега той трябва да се сражава с кръглоликия юноша, който успя да спечели симпатията му? Дали андорите са станали по-сурови след несполуките, поради които племето много е намаляло?

Джар тръсна коравите си къдри, за да пропъди мислите, на които и без това не можеше да намери отговор.

Гората почна да оредява. Победилият и победеният излязоха накрая. Точно срещу тях се синееха скалите. Мъглата се бе разпръснала, виждаше се добре площадката, на която пламтяха огньове.

„Защо днес има толкова много огньове?“ — учуди се Джар, като се взираше втренчено в далечината.

Шумолене в храстите го накара да се обърне: пред него стоеше Кри. Като видя непознатия, девойката учудено ококори очи. Тя се приближаваше бавно, без да откъсва очи от Кръглоликия. Още минута — и страхът върху лицето на Кри се смени с приветлив израз, тя се усмихна…

Кръглата физиономия на Лан изрази възторг. Жадният му поглед не се откъсваше от красивата девойка. И на Джар му олекна на сърцето: значи, опасенията му са напразни! Ако се съди по поведението на Кри, сурова участ не очаква пленника.

Но радостта му беше прибързана. След Кри на края на гората излязоха и другите събирачи на корени. Като видяха чуждия човек, съплеменниците на Джар почнаха гневно да викат.

Решението дойде мигновено, Джар не се колебаеше. Като стисна леко лакътя на Лан, той незабелязано побутна доскорошния си враг. Кръглоликият юноша веднага се досети какво иска от него Джар. Лан отскочи настрана и като отметна глава, с бързината на вятъра се понесе покрай гората!

За да даде вид, че иска да се втурне да го гони, Джар замахна с боздугана, подхлъзна се и цопна в незасъхналата кал от неотдавнашния дъжд. Докато той ставаше и разтриваше ударения си крак, беглецът бе вече далеко.

След Лан се затича с дротик в ръце смелата Ру, окуражавана от заглушителните викове на съплеменниците й. Като разбра, че не ще може да догони бързоногия враг, Ру извика „ярх!“ и метна оръжието. Не улучи — копието се заби в земята. Кръглоликият юноша го грабна и направи няколко крачки към жената.

Сега вече Ру трябваше да бяга, за да се спаси. Но Лан дори не мислеше да я преследва. Като подскачаше високо и размахваше оръжието, той изигра войнствения танц и се скри в храсталака до гората.

Когато Джар, накуцвайки, се връщаше в стана заедно с тълпата събирачи на корени, той с безпокойство забеляза недружелюбните погледи на съплеменниците си: те не можеха да му простят бягството на пленника.