Семьон Каратов
Бързоногият Джар (4) (Повест от епохата на каменния век)

Глава 4
Уроците на Маюм

На другия ден Маюм, Джар и Рам се спуснаха към брега на реката и под сянката на върбите се заловиха да приготвят каменни оръдия. Намереният камък се оказа прекрасен тъмен кремък с необикновена твърдост. Маюм беше много доволен от находката си.

Днес той бе решил да покаже на юношите как да обработват камъка.

Изработването на каменни оръдия — върхове за копия и дротици, ножове и други предмети за домашно потребление — изискваше търпение и сръчност. Сред андорите най-опитни в тази работа бяха Маюм и червенокосият Кабу.

Джар внимателно наблюдаваше точно пресметнатите бързи и ловки движения на стария вожд — Маюм изработваше каменен връх на копие. Юношата изпита желание да направи същото. Рам се мъчеше да измайстори стъргачка, едно от най-разпространените каменни оръдия по онова време — полукръгъл нож с остри краища, приспособен главно за остъргване на кожи. Той работеше без голямо желание. Обработваше камъка грубо.

Като гледаше неумелата работа на Рам, Маюм се мръщеше, сумтеше неодобрително и се залавяше още по-усърдно да обработва острието. Юношите похабиха доста камъни, но нищо свястно не излизаше и Джар реши хубаво да вникне в работата на стария вожд. И скоро разбра, че успехът до голяма степен зависи от доброто разсичане на кремъчния къс, от който се приготвяше оръдието.

С всичкото старание, на което бе способен, Джар огледа донесените кремъци, избра един с продълговата форма и като го удари рязко с камък-къртач, отчупи един дълъг къс. След това започна да обработва материала, като натискаше с кост върху камъка; с нея именно отчупваше мъничките напречни люспички на кремъка. И след известно време Джар държеше в ръцете си камък, който вече напомняше острие на копие.

Маюм вдигна очи от работата си, мълчаливо погледна обработения от Джар камък, слепилите се от пот коси на юношата и като взе от ръцете му незавършеното острие, внимателно започна да поправя краищата.

Джар с пламнали очи наблюдаваше работата на стареца. Доволен от старанието му, Маюм изразяваше одобрението си както винаги със звуци, които наподобяваха бълбукане на вода.

Неочаквано Рам пронизително завика и ядосано хвърли настрана къртача: несигурен удар бе разцепил кремъка, а отгоре на това бе засегнал и пръстите му. Старият вожд го погледна строго и сърдито измърмори нещо.

От гората се показаха патрулните. С тежки боздугани на рамо, те вървяха бързо. Ловецът, който крачеше последен, постоянно се озърташе, сякаш се страхуваше от преследване. Свъсил вежди и стиснал камъка в ръка, Маюм гледаше към края на гората, от която излязоха андорите.

— Отвъд храстите е Мохор! — задъхан от вълнение, каза един от ловците.

Лицето на Маюм потъмня.

— Куцият не си е отишъл! — продума вождът, като ставаше. — Той е тук. Дебне човека. Празният търбух иска месо.

Трябваше бързо да се намерят събирачите на корени и един от ловците тръгна да ги търси.

Маюм мълчаливо гледа още известно време към гората. Но ето че в присвитите му очи блеснаха лукави пламъчета.

— Днес Рам може да получи тлъсто парче месо! Нека вземе огън като Джар и да опърли муцуната на чудовището! — неочаквано предложи старият ловец.

Рам мълчеше. Той сумтеше и в желанието си да скрие своето смущение, човъркаше с пета земята. Престори се, че не разбира думите на вожда. Смутеният му объркан вид разсмя Маюм. Присвил очи, старецът тъничко се закиска. Джар също се засмя. Засмяха се и ловците.

Стиснал юмруци, Рам сърдито погледна Джар. Не се стигна до ново сбиване, само защото изведнъж откъм пещерите се чуха пронизителни ридания.

Всички грабнаха копията и хукнаха към стана.