Семьон Каратов
Бързоногият Джар (14) (Повест от епохата на каменния век)

Глава 14
Следи от чуждо племе

Джар няколко пъти навестява новия си приятел — червеникавото куче. То вече не бягаше от човека, веднага дотичваше и с радостно скимтене грабваше от ръцете му каквото носеше. Другите песове също свикнаха с юношата и вече не се нахвърляха върху него. Когато червеникавото куче лакомо грабваше донесените късове месо, песовете обикаляха около него и завистливо поглеждаха щастливеца. Но скоро се случи събитие, което за известно време прекъсна срещите на Джар с четириногия му приятел.

Старият вожд, който не бе загубил надежда да намери куция Булу, нареди веднъж патрулният отряд да тръгне покрай брега, нагоре по реката.

Потеглиха по същия път, по който неотдавна мина стадото мамути. Клоните на храстите и дори кората на дърветата бяха съвсем изядени от гладните исполини. Три дни Джар, Лус и Рам вървяха нагоре по реката, но не успяха да открият признаци от човек и се върнаха в стана.

На другия ден отрядът тръгна надолу по реката и тогава, на разстояние един ден път от пещерите, неочаквано се натъкна на човешки следи. По крайбрежния пясък бяха разхвърляни обгорени клони и животински кости — значи, тук са палили огньове, — а до самата вода се виждаха отпечатъци от човешки крака. Джар и Рам почнаха да скачат и да викат, че целта е постигната: бяха попаднали на следи от отряда на Булу.

Но по-опитният Лус не споделяше радостта им. Той веднага забеляза, че между следите по пясъка няма отпечатъци от женски и детски крака. Изглежда, бяха се натъкнали не на лагера на Булу, а на стана на някоя чужда дружина ловци. Като заобиколиха изоставения лагер, те намериха парче от връх на копие. Лус дълго го разглежда, навъси се силно и предложи да се върнат в стана и да разкажат всичко на старейшините.

Разказът на Лус разтревожи андорите. Маюм и Кабу повъртяха в ръце върха от копие и решиха, че Лус е прав: намереното счупено оръжие принадлежеше не на съплеменниците им, заминали заедно с Булу, а на хора от чуждо племе. Малкият брой на ордата караше Маюм да бъде особено предпазлив. Старейшините се посъветваха и решиха призори на следващия ден да тръгнат заедно с патрулния отряд към мястото на лагера и да се постараят да научат нещо за пришълците.

Слънцето още не бе изгряло, а андорите бяха вече на крак. Сред ловците беше и Гурху, който се чувстваше дотолкова закрепнал, че пак почна да взема участие в ловните походи. Обитателите на пещерите се събраха на края на площадката, за да изпратят съплеменниците си. Заминаването на мъжете-ловци всяваше в сърцата на андорите смътна тревога, благополучното им завръщане предизвикваше бурна радост сред цялото племе.

Джар разбираше, че вайкането и писъците на жените и децата при сбогуване се отнасят главно за по-възрастните, но все пак като участник в похода изпитваше известна гордост.

Неочаквано до юношата се озова Кри. Лицето на девойката бе тъжно.

Поласкан от вниманието й, Джар се усмихна и искаше да й каже на сбогуване нещо ласкаво, но изведнъж чудовищен удар в гърба го събори на земята. На юношата се стори, че го повали дебелорог звяр — бизон.

Ру изтича при него и му помогна да се изправи на крака. Пред Джар стоеше Гурху с изкривено от злоба лице. Старейшините го държаха за ръцете. И юношата разбра, че го е ударил не бизон, а свиреп ловец.

— Не се изпречвай на пътя на Сивата мечка, сукалче на безрог елен! — изръмжа Гурху, като освобождаваше ръцете си.

Прехапал устна, Джар го гледаше изпод вежди. Юношата кипеше от гняв, но той разбираше, че не може да се бие с Гурху — звероподобният ловец ще го прекърши като крехко стъбълце с косматите си ръце, прилични на хобот на мамут.

С този удар — пред очите на всички андори — Гурху изявяваше правата си над девойката. Според обичаите на племето Кри можеше да си избере за мъж когото иска. Но след яростната постъпка на Гурху едва ли някой мъж от стана би се решил да препречи пътя на мощния ловец.

Сега Джар почна да разбира защо бяха враждебните погледи на Гурху, когато след срещата си с Кри мина покрай леглото му под навеса на скалата. У Джар не се бе породило още любовно чувство. Той дори не мислеше да съперничи с Гурху заради Кри. Тревожеше го нещо друго: какво може да последва след този удар от страна на Гурху? Спомни си гибелта на Дългоухия брат и му стана ясно, че в лицето на ловеца си е спечелил опасен враг. И сега, ако не бяха се застъпили старейшините, Джар щеше да си изпати.

Той знаеше, че Гурху е злопаметен и няма да му прости успеха при нападението на тигро-лъва. А освен това сега го ревнуваше от Кри…

Юношата я потърси с очи, но изплашената девойка се бе скрила в тълпата от жени и деца.

Опрян на копие, Маюм стоеше прав, обкръжен от съплеменниците си. Вече бе известно, че Бобровия зъб тръгва заедно с вожда към изоставения от неизвестно племе лагер и всички искаха да знаят кой ще замести Кабу.

— Дружината ловци ще поведе Сивата мечка — каза вождът.

Чу се одобрителен глъч от мъжки гласове. На суровото лице на Гурху трепна усмивка — на Джар тя напомняше озъбване на див звяр. У юношата още не бе стихнала злобата към Гурху, особено мъчителна, защото съзнаваше своята безпомощност. Но той не можеше да не признае, че Маюм както винаги постъпи правилно и мъдро. Разбира се, след Кабу най-мъжественият и смел андор беше Гурху.