Семьон Каратов
Бързоногият Джар (34) (Повест от епохата на каменния век)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Земя на мамути (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Быстроногий Джар, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2021)
Разпознаване и корекция
proffessore (2021)
Допълнителна корекция и форматиране
Стаси 5 (2021)

Издание:

Автор: Семьон Каратов

Заглавие: Бързоногият Джар

Преводач: Милка Минева

Година на превод: 1967

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1967

Тип: повест

Националност: руска (не е указано)

Печатница: Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев

Редактор: Зорка Иванова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Мария Ждракова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15236

История

  1. — Добавяне

Глава 34
Урвата

За най-голяма радост на Джар заедно с дружината ловци към степта тръгна старият вожд. Цялата орда се стече да изпраща мъжете, които се грижеха за прехраната. Гурху стоеше малко настрана от другите, мрачно навел глава. Както изглежда, урокът, даден от Маюм, не беше минал напразно за него. Тръгвайки на поход, старият вожд по този начин отстраняваше Гурху от предводителството на ловците.

Може би своенравният андор сега си припомняше строгите думи на старата Глах, че за неподчинение той ще бъде изгонен от ордата. Всеки случай вече и през ум не му минаваше да оспорва първенството на стария вожд. Гурху оглеждаше изпод вежди тълпата съплеменници с надежда да види Кри, но нея я нямаше…

Маюм се държеше така, сякаш нищо не бе се случило между него и Гурху. Старият вожд бе постигнал целта си и не търсеше повод за нови кавги. Готвейки се за похода, той делово даваше нареждания, поръча на всеки ловец да вземе плетена от клони мрежа, каквито вчера по негово напътствие измайсториха жените.

„Ще копаем ловни ями и ще ги покриваме с мрежи“ — помисли си не без учудване Джар.

Обикновено ловни ями се правят по пътеките, които водят за водопой. Но сега е зима и животните не ходят на водопой на реката, а утоляват жаждата си със сняг. Пък и земята е замръзнала, трудно се копае.

Най-сетне Маюм поведе ловците към степта. Пръхкавият сняг хлътваше, слягаше се под ходилата на краката. След определено време онзи, който вървеше отпред, отстъпваше мястото си на ловеца, крачещ след него: не беше лесно да се проправя пъртина в снега.

Вървяха покрай брега на реката. Сегиз-тогиз Маюм спираше отряда и внимателно оглеждаше склона на урвата над замръзналата река.

Най-опитните ловци почнаха да се споглеждат — очевидно разбраха намерението на вожда.

Джар крачеше след Хаг. Посвещаването в пещерата налагаше сега на юношите същите задължения като на възрастните мъже. Когато дойде ред на Хаг да проправя пъртина, Джар не можа да се сдържи да не се разсмее. Твърде забавни му се сториха патешките скокове на късокракия Хаг в дълбокия сняг. Джар се развесели, почна да настъпва по петите Хаг и той няколко пъти пада в снега.

Строгото подвикване на Маюм накара Джар да прекрати играта. Той смени запъхтелия се Хаг и почна да проправя пъртина.

По мъждиво жълтеещото петно, което се бе придвижило значително на забуленото с облаци небе, Джар определи, че е минало доста време, откак бяха напуснали пещерите. Гладът се обаждаше. Джар се озърна през рамо и приятелски се усмихна, за да окуражи Хаг. Късокракият юноша полагаше всички усилия да не изостава от него, смешно опъваше шия, за да изглежда по-висок.

Но ето че Маюм стори знак да спрат. Те се намираха на високия бряг, който се спускаше полегато.

Над реката прелетя подплашено ято патици, които зимуваха в незамръзналите места. Гладните хора мълчаливо ги проследиха с поглед.

Маюм и ловците се спуснаха към реката. Ледът беше достатъчно здрав и няколко ловци стъпиха на него. Но не реката интересуваше Маюм. Той пак се върна към урвата и огледа склона.

Едва сега Джар проумя какъв е планът на вожда: андорите ще ловуват по урвата. Необходимо беше да направят площадка над полегатия склон и да я покрият с преплетени пръчки. Отгоре тази слаба настилка ще се замаскира със сняг. После ловците ще подгонят към нея животните и те ще пропаднат: настилката няма да ги издържи. Богат лов ще има!

Работата закипя. Хората почнаха да носят от близката горичка дълги тънки фиданки. Доста трудно ги закопаваха в замръзналата пръст наравно с ръба на урвата. Отдолу фиданките ще бъдат подпрени с колове, забити в склона.

Андорите работеха мълчаливо и непрестанно. Замръзналата пръст не се поддаваше лесно. Използваха каменни оръдия, тояги, дори едър чакъл, какъвто имаше наблизо на брега.

И тук Гурху надмина всички. Джар неволно се любуваше на ловките му движения, на силния му удар.

Като го гледаше как работи и Маюм подвикваше одобрително. Гурху заразяваше всички с примера си. Когато силният андор замахваше с боздугана си, очите му пламваха със свиреп блясък, устните му се свиваха, той нанасяше удара, сякаш се сражаваше с противник; сегиз-тогиз от гърдите му се изтръгваше яростен вик.

Джар се стараеше колкото можеше, не му се искаше да изостава от мъжете. По съвета на Маюм той бе взел със себе си ребро от бизон, с каквото обикновено си служеха за изкопаване на ями. Юношата удряше силно с реброто и доста лесно правеше рохкава замръзналата пръст, като подготвяше дупки за стъблата на фиданките. Той с радост видя, че старият вожд го гледа одобрително.

Рам ставаше все по-мрачен, като гледаше колко бързо напредва работата на Джар: бе изостанал много от другаря си. Той се снабди с боздуган и почна да удря с него по земята, подражавайки на Гурху. Но Рам нямаше същия силен удар и едва успяваше да разбива замръзналата пръст.

Скоро всички забелязаха, че работата му не върви. Чуха се насмешливи подвиквания. Рам се ядосваше и яростно удряше с боздугана по земята.

Джар се приближи до приятеля си и почна да му помага.

Рам виждаше ухилените лица на съплеменниците си и се мръщеше, пухтеше шумно. Ловците се смееха високо, като гледаха озлобения Рам. Джар изпита съжаление към приятеля си, побърза да завърши работата и отведе Рам по-далеч от дружината.

Юношите се изкачиха горе и предпазливо погледнаха към степта.

И двамата извикаха от изненада и веднага се скриха зад ръба на урвата: съвсем наблизо пасеше току-що появил се табун диви коне; те изравяха тревата изпод снега.

Възклицанието на юношите привлече вниманието на водача на конете и той се обърна. По бялата ивица на муцуната Джар позна свирепия жребец. На главата му имаше още един белег — следа от удар с копие. Жребецът попогледна към склона, но като не видя нищо подозрително, пак почна да скубе трева. За щастие на андорите лекият ветрец духаше откъм степта.

Юношите се спуснаха долу и съобщиха на Маюм какво бяха видели. Вождът се зарадва от появяването на табуна. Значи, извършеният в пещерата „обред на коня“ помогна на ловците!

Всичко би било добре, ако от невнимание Рам не беше казал какви животни са видели. Това разсърди старейшината на племето. Рам можеше да провали лова! Андорите смятаха, че по време на лов не бива да се назовава животното, което ловяха — това носеше несполука.

По съвета на Маюм андорите се разделиха на две групи. За да не подплашат конете предварително, хората, криейки се в гънките на почвата, се отдалечаваха от мястото, където смятаха да гонят животните. Когато излязоха в степта далеч от табуна, ловците почнаха да заобикалят от две страни предпазливите животни, стараейки се да не възбудят подозрение у тях.

Сегиз-тогиз водачът на конете дигаше глава и тръсваше късия си перчем, оглеждайки изпитателно степта. Изведнъж жребецът зацвили тревожно, бе усетил нещо лошо. Това беше сигнал за целия табун. Конете се защураха.

Откъм степта ловците ги заобикаляха в полукръг. Свободен беше само пътят към урвата.

Андорите настойчиво изтласкваха конете. Крещяха, размахваха оръжие — всяваха все по-голяма паника сред животните. Чуваше се как изплашено цвилят жребчетата.

Но ето че се разнесе звънкото цвилене на водача. Табунът в миг замря, сякаш очакваше да види какво ще предприеме той.

Маюм на свой ред нададе боен вик, с който призоваваше ловците да внимават. В следващия миг табунът, воден от водача, неочаквано се понесе право срещу ловците, като дигаше облаци сняг.

Джар и Гурху стояха един до друг. И изведнъж видяха, че конете са се насочили към тях. Напред препускаше водачът. Озъбената му муцуна беше страшна.

Подражавайки на Гурху, Джар войнствено изкрещяваше „ярх“, подскачаше високо, размахваше оръжието — стараеше се да подплаши животните. Присъствието на Гурху окуражаваше юношата.

Поразкрачил нозе, Джар вече се целеше с копие в гърдите на водача на конете, но в този миг жребецът рязко изви встрани и поведе табуна след себе си. Ловецът, който преграждаше пътя им, уплашено отскочи встрани. Табунът го повали и като лавина профуча край него.

Все пак андорите успяха да откъснат част от табуна и да подгонят два изостанали коня към склона на урвата. Радостен вик огласи степта: ловците видяха как животните изчезнаха заедно с изкуствената настилка.

Хората се втурнаха надолу към реката, където смятаха, че ще намерят пребилите се коне. Ловецът, който бе повален от конете, се мъкнеше след всички и накуцваше. Голямо беше разочарованието на ловците, когато изтичаха до урвата и видяха, че двата коня препускат невредими покрай реката.

Маюм погледна гневно бъбривия Рам — той бе виновен за всичко! Вождът слезе долу и внимателно огледа вдлъбнатините, оставени от конете по дълбокия сняг.

— Трябва да се махне снегът! — каза старият вожд.

Пак закипя работа.

Дружината ловци работи до здрач. Уморените гладни андори се върнаха в стана едва късно вечерта, когато заснежената степ бе забулена със сива мъгла. Никой от тях не проявяваше недоволство: всички се върнаха живи и приготвиха капан за бъдещия, може би по-сполучлив лов.

На другия ден безстрашният Гурху поведе ловците. Маюм пак му повери дружината. Старецът посъветва Гурху по-често да използва настилката за лов на животни, а главно — да пази живота на всеки андор. В племето бяха останали малко мъже, които да се грижат за храната и да бдят над ордата!

Гурху тупна с крак в знак на съгласие и поведе ловците към степта.

Умните проницателни очи на Маюм ги следяха. По лицето на стария андор се разля добродушна усмивка. Той бе доволен, че успя да вразуми свирепия Гурху, смелия водач на ловците.