Джон Варли
Демон (72)

ДЕВЕТНАЙСЕТ

Атаката на Пандемониума стартира с изпълнение на „Камбаната на свободата“ на Джон Филип Суса, от внушителния Духов оркестър на Титанидите от Армията на Белинзона.

Гея се бе покачила на каменната стена и наблюдаваше всички приготовления на оркестрантите, съпроводени от вихрушка слънчеви зайчета от лъскавите инструменти, заслуша се и в двутактовата начална фраза. После подскочи от удоволствие.

— Това е… Монти Питона! — крещеше тя.

Изведнъж се втрещи от изненада. Чироко бе постигнала непостижимото — Титанидите маршируваха. Знаеше се, че обожават маршовете, но хич не ги бива да стъпват в крачка. Но сега го правеха за чудо и приказ и препускаха така, както само те бяха способни. Страхотно. Един от ранните маршове на Суса, „Камбаната на свободата“, адаптиран от комедианти и използван като рефрен, беше познат на Гея от доста филми и телевизионни сериали.

Скоро тя беше съвсем завладяна. Маршируваше напред-назад покрай каменната стена и така изкомандва собствените си войски, че скоро те замаршируваха напред-назад заедно с нея.

Титанидите се спряха на разумна дистанция от защитния ров и продължиха своя марш около Пандемониума в посока, обратна на часовниковата стрелка, като се насочиха към портата „Юнайтед Артистс“ Приключиха с „Камбаната на свободата“ и тутакси подзеха „Полковник Боги“, Гея се понамръщи при спомена за скорошна неприятна сцена с филма, но бързо си възвърна доброто настроение, най-вече когато половината Титаниди свалиха инструментите и изсвирукаха припева.

Последва „Седемдесет и шест тромбона“. Много от мелодиите се асоциираха по един или друг начин с отделни филми.

Когато звукът заглъхна с отдалечаването на оркестъра, Гея отново погледна на север, към приближаващата се самотна фигура, цялата в черно, на петдесетина метра от друга голяма група Титаниди. Зад тях, в идеални редици, прииждаха легионите. Бронзови ризници имаха само офицерите и Гея реши, че Чироко е минала доста евтино. Но затова пък металът лъщеше идеално, а освен това и обикновените пешаци изглеждаха бодри, компетентни и целеустремени.

От северозапад се приближаваше и цепелин. Дори от двайсет километра си личеше, че това е Свирчостоп.

Армията продължаваше марша си. А цепелина спря на пет километра разстояние и три километра височина. Гигантът бавно се завъртя и извърна хълбок към Гея и Пандемониума.

Към Чироко се запътиха някакви човеци, които не приличаха на войници, и поставиха нещо пред нея. После Свирчостоп заблестя с хиляди светлини, които изрисуваха лика на Чироко. Гея високо оцени трика. Не знаеше, че цепелините са способни на такива номера.

— Гея! — прогърмя от цепелина гласът на Чироко.

— Чувам те, Демон — отвърна Гея. Гласът й нямаше нужда от усилватели. Чуваха го дори в Титантаун.

— Гея, тук съм с могъща армия, решена да свали злодейската ти власт. Не искаме да се бием с теб. А да се предадеш. Гарантираме ти неприкосновеност. Спести си унижението от краха. Свали мостовете. Ще влезем в Пандемониума като победители.

За миг Гея се зачуди какво глупачката би направила, ако тя наистина се предаде. Дали се е запасила с достатъчно големи белезници.

— Разбира се, не ти стиска да се бием! — прогърмя тя. — Ще бъдете избити. До един. Моите войски ще стигнат Белинзона и ще покорят и шепата верни твои поддръжници. Ти се предай, Чироко.

Отговорът, естетвено, не изненада Чироко. Последва дълга пауза, след което серия от експлозии хвърли в смут обсадените, но се оказа че това бе само пукотевицата от преодоляването на звуковата бариера.

Самолетите на военновъздушните сили на Белинзона се стрелнаха нагоре с елегантен винт и се подредиха в права линия с почти допрени крила. И заизпускаха на пунктири облачета дим. При повторното им преминаване отново последваха звукови експлозии. А точките оформиха думи.

— Хора от Пандемониума! — изрева огромният лик върху хълбока на Свирчостоп. И самолетите изписаха ХОРА ОТ ПАНДЕМОНИУМА.

— Хвърлете веригите си — прогърмя Чироко. ХВЪРЛЕТЕ ВЕРИГИТЕ СИ. Сновяха като совалки…

Очевидно се правеше с компютри. Само те можеха да изхвърлят малките облачета пушек с такава прецизност. Единствената работа на пилотите бе да не изкривяват идеалните прави. Почти веднага след изписването на целия ред думите се изтриваха от мощния въздушен поток, предизвикан от маневрирането, изчиствайки небето за следващата фраза.

— Долу оковите… спуснете мостовете… бягайте към хълмовете… там ще сте защитени…

„Стига толкова“, помисли си Гея. И заповяда да започва нейното представление. След секунди небето се изпълни с искрящи фойерверки, за отвличане на вниманието от небесните драсканици. Тя се постара голяма част от чудесата на пиротехниката да експлодира колкото се може по-близо до цепелина. Не хранеше надежда, че ще му навреди, но шумът щеше му действа на нервите.

Странни неща ставаха с тоя Свирчостоп. Гея знаеше какви ги беше къдрил над Белинзона. Но едно бе е го чуеш, съвсем друго — да го видиш. Не му действаха нито тия дребни огнедишащи самолетчета, нито фойерверките — и една от петардите би трябвало да е достатъчна, за да го запрати към Рея като спукан балон.

Не след дълго и фойерверките, и надписите по небето изчезнаха. Символи, допусна Гея. Чироко добре се справяше с тях. Чудеше се дали ще бъде така добра и когато започне битката.

И тогава земята затрепера под краката й.

 

Само един от генералите знаеше за какво говори Чироко, когато спомена бой с бикове. Но дори и той не беше виждал.

Чироко мислеше, че е последният жив свидетел на истинска корида. Майка й я беше завела веднъж, като малко момиченце, точно преди ги забранят в Испания, последната страна, в която тези представления все още бяха разрешени.

Майката на Чироко смяташе, че не е правилно детето да бъде пазено от цялата грозота и бруталност на света. Заведе я с чисто образователна цел, защото лично тя не одобряваше боя с бикове — това бе политическо искане на Движението за спасение на китовете от няколко десетилетия. Чироко беше дете на войната, дете на насилието, а майка й бе жилава, самостоятелна жена, която се държеше малко странно след времето прекарано в арабски затвор.

Това бе един от най-ярките детски спомени на Чироко.

Наблюдавала бе в захлас този невероятен спектакъл, конниците, замерващи с копия мощния бик, алената кръв по хълбоците му. Преди появата на матадора, бикът представляваше жалка гледка: заслепен, объркан, достатъчно разярен, за да налита на всичко, което се движи.

Тогава на арената се появи дребният матадор. И започна голямото надлъгване с магическия плащ и бикът застиваше, оглупял от болка, сякаш се мъчеше да разбере защо светът се е опълчил срещу него по такъв гротескен начин. Чироко бе искала да се отдели от тълпата. Мразеше тази тълпа. Искаше й се бикът да разпори матадора и би ликувала, ако червата му се пържеха на жежкото испанско слънце.

Но уви. Лошият спечели. Гадният дребен мухльо прободе полумъртвия бик право в сърцето. После се отдръпна да приеме оглушителните овации и Чироко изпита неистово желание го види мъртъв, да го убие. Вместо това тя повърна.

И сега й предстоеше тя да бъде матадорът.

Но сравнението на Гея с бик не беше точно — тя не беше безпомощна, нито невинна, а още по-малко глупава. Освен това Чироко не се биеше за забавление. В тази корида, разумно погледнато, повечето предимства бяха на страната на бика, сиреч Гея.

Що се отнася до истинската корида, и там на пръв поглед предимствата бяха на страната на бика. Но познавачите знаеха, че матадорът почти не е застрашен. Той си играеше с бика, убиваше го… и мамеше всички, че е направил нещо фантастично.

Но принципът беше същият. На голямото надлъгване. Чироко възнамеряваше да размаха червения плащ, да й причинява болка, а Гея, също като онзи бик, да се чуди откъде й идва… и да я прониже, когато я омаломощи.

Първата част от представлението бе приключила. Лозунгите в небето, духовата музика. А и Гея сама се беше включила, с фойерверките.

— Помни — каза Габи при последната им среща. — В много отношения Гея е деградирала до умствените възможности на петгодишно дете. Обича спектаклите. Най-вече затова си пада по филмите. Това е главната причина да започне войната. Поднеси й зрелищен спектакъл, Роки, а аз ще се погрижа за останалото. Но не забравяй дори и за миг, че тя е не само едно голямо дете — другата част от Гея е винаги нащрек за измама. И двете покушения трябва да са правдоподобни.

И така, Чироко загърби телевизионния екип, скръсти ръце и извика Назу.

 

Земята се надигна. Гея падна, размахала ръце, после се извърна и смаяно видя как във въздуха се разхвърчаха златни павета и буци пръст.

Половината от пътя бе станала на хармоника, около глезена на Гея се усука нещо гигантско.

Тя дръпна крака си и се стресна от вида на бисернобялата Назу, извисила се на триста метра над главата й.

„Монти Анаконда“, помисли си тя и се прекатури настрана.

 

Крис и Адам наблюдаваха от балкона на Тара.

— Кинг-Конг! — пищеше Адам.

Крис нервно го погледна. Детето май се забавляваше.

 

Змията бързо се се уви на грамадни пръстени около Гея. Гея се затъркаля. Търкаляше се толкова усърдно и бързо, че успя да разруши три сцени, преди да се изправи. Смачка стотици статисти. Тези, които я видяха да се изправя, не вярваха на очите си. От Гея се виждаше само част от единия крак и едното стъпало.

После се освободи една ръка.

Разнесе се хрущене на счупени кости. Никой не разбираше, че се троши змията. Високо над нея змията гледаше безстрастно жертвата си. Отдавна не бе попадала на плячка като тази. Хефалумпите бяха досадни. Те дори не бягаха.

После се свободи и другата ръка. Ръцете се спуснаха, намериха един пръстен и започнаха да го дърпат.

Змиите нямат изражение на лицето. Всичко, което могат да правят, е да си отворят уста, да премигнат и размърдат език. Опашката на Назу се замята.

Гея, все още невиждаща, се затътра към стената. Лашна я, реши че идеята е добра и се обърна с гръб, готова пак да я удари. Горните три метра базалт рухнаха. Тя пак я удари.

Някои от навивките на Назу се разхлабиха. Сега се виждаше и темето на Гея. Отново се чу същият звук. Костите на Гея пукаха като сухо дърво, падащо на земята. Костите на Назу бяха по-гъвкави и пращяха като сухи съчки.

Гея заопипва слепешком, търсейки главата на змията. Назу се залюля и се заклати, и я стисна още по-силно. Цяла гора от пречупени дънери под ужасното налягане.

После Гея се качи върху стената. Отлюспваше змията от себе си, по десет метра наведнъж. Отлюспените парчета вече не мърдаха.

Назу отвори уста. Това бе всичко, което можеше да направи.

Гея се стовари възнак и събори глобуса на „Юнивърсъл“, който заподскача надолу по стената. При поредния опит успя да докопа змийската глава. Хвана устата й и започна да я отваря, отваря, отваря.

Разчекна я. Гея удари Назу в стената и продължи да я удря, докато не се превърна в пихтиеста маса. Изправи се, объркана и задъхана, сграбчила откъснатата змийска глава. После я захвърли, заедно още стотина метра от туловището, през стената в рова. Акулите бързо се събраха и започна луд пир.

Гея беше… прекършена. С разместени стави. Главата приличаше на смачкан пъпеш, снагата й се беше прегърбила като швейцарски планински път.

После се загърчи. Вдигна високо едната ръка, нещо прещрака и се намести. Задвижи бедрата си и отново се чу силен трясък. Притисна лице с дланите си, за да напасне костите. Стъпка по стъпка тя се намести, докато не се изправи в цял ръст, ненаранена, и погледна триумфиращо към Чироко, която наблюдаваше сцената със скръстени ръце.

— Това беше гаден номер, кучко такава! — изрева Гея. После се обърна, прескочи вътре в пръстена на стената и извика на пазачите.

— Отворете портала! Спуснете моста. Отивам да я хвана.

Един от военните съветници се опита да гъкне. И си спечели ритник, който изхвърли разкъсаното му тяло на петнайсет километра, в територията на „Уорнър“. Стражът на портала се втурна френетично да го отваря.

Гея настъпи подвижния мост още докато беше във въздуха. Тежестта й беше причина той да се спусне толкова бързо, че въжетата да се протрият и за се запалят. После излезе от портала „Юнивърсъл“ и закрачи по моста.

Излезе от магическия кръг.