Джон Варли
Демон (67)

ЧЕТИРИНАЙСЕТ

Товарът на колите съвсем намаля. Такъмите за джунглата оставиха на западния край на пустинята. Тропическата екипировка — на източния бряг на морето. На Океан имаше вода, а топлите дрехи, които бяха влачили през целия път дотук, сега бяха облечени. Дори Джиповете да се радваха, че им е олекнало, те с нищо не го показваха.

Пътят из през Океан минаваше по южния бряг на морето.

В Океан, както и в Мнемозина Околовръстната магистрала на Гея прекъсваше, защото би било глупаво тук да се прокарва шосе. Най-лекият маршрут беше по замръзналото море. Той беше и безопасен, защото там, където се придвижваше армията, дебелината на леда беше над сто метра.

Докато се придвижваха през осветяваната от ледовете нощ на Океан към мястото на първия лагер, в небето на изток започна да се очертава една позната фигура. Свирчостоп отново правеше нещо странно. Цепелините винаги се движеха над Океан на голяма височина. Но сега като че имаше друго на ум.

Спря в ниското, недалеч от армията, и дълго ръси нещо като трици. От време на време се чуваха зловещи тръбни звуци, като при изхвърлянето на излишен водород. А той полека се издигаше нагоре, олекнал от триците.

Когато свърши, се дръпна на пет километра, пак се обърна на изток и изхвърли мощна струя баластна вода, която замръзна още във въздуха.

Оказа се, че триците са цепеници, разпръснати по площадката, избрана от Чироко за първото лагеруване. Бяха сухи и почти не димяха при огрев.

Чироко заповяда на офицерите да разяснят на подчинените си, че дървата са дар от Титанидите от Хиперион. По този начин имиджът на Титанидите се издигна още по-високо, след като армията яде топла храна и спа в затоплени палатки.

 

Когато за втори път направиха бивак, Габи се яви отново.

Чироко си седеше в палатката и се грееше на огъня, бумтящ в голям варел. И се канеше да си подремне на походното легло. Можеше да си го позволи. За последен път май бе спала в Кронос. Но не й било писано.

Когато се изпъна с прозявка и затвори очи… в палатката влезе Габи. Чироко чу стъпките и седна. Нямаше време за мислене. Габи я хвана за ръката и я помъкна навън.

— Хайде — каза. — Да ти покажа нещо важно.

Излязоха навън сред снежния вихър.

Но не беше вихрушка. Не беше и истинска буря, но при минус десет градуса бръсне и лекият ветрец. Двамата постови пред палатката не забелязаха Габи и Чироко… въпреки че гледаха право в тях.

Това е съвсем нормално за сън, помисли си Чироко.

Прецапаха през снега към друга палатка. Вътре имаше две легла, и двете заети. В едното спеше Робин, в другото — Конъл, който седна и потърка очи.

— Капитане? Това да не е…

Очевидно Конъл виждаше Габи. И той би трябвало да сънува.

— Кой е това? — попита Конъл.

— Аз съм Габи Плъджет — отвърна Габи.

Конъл наистина заслужаваше поздравления. Той мълчаливо сравни действителността с безкрайните истории, на които се беше наслушал. Явно не се притесняваше от призраци. Накрая кимна.

— Твоят шпионин, Капитане… нали?

— Точно така, Конъл. Отлично.

— Нямаше кой друг да е. — Конъл се надигна и изпъшка от болка.

Въпреки че с тази травма на глезена трябваше отдавна да е в града, Конъл остана. Чироко имаше нужда от него в Хиперион. И тъй като можеше да язди, кракът не му създаваше проблеми.

Но счупването бе лошо. Според Титанидите-лечители може би щеше да си остане куц.

Габи коленичи пред него. Като на магия разчупи дебелата гипсова черупка и положи ръце върху травмата. След малко Конъл възкликна от изненада и стъпи с цялата си тежест на крака.

— Чудеса, две за нула време — каза Габи.

— Длъжник съм ти за цял живот — отвърна Конъл. — Но ти благодаря… — И избухна в смях.

— Няма за какво.

— А какво е второто чудо? — попита той.

— Ще ти покажа. Хванете ръцете ми, деца.

 

Летежът като че притесняваше Конъл повече от духовете и магическите изцеления. Зъбите му се разтракаха.

— Кураж, Конъл! — насърчи го Габи. — След онзи трик с Въздушния убиец това е като разходка в парка.

Той не й отвърна. А Чироко понасяше добре полета. Тя не харесваше неща, които са извън контрола й. Но по време на тези сънища това нямаше особено значение.

Откри, че е излишно самонадеяна. Щом разбра, накъде са се захвърчали, й се прииска да се върне назад. — Винаги си ми вярвала — меко каза Габи. — Повярвай ми и сега. Тук няма нищо, от което да се опасяваш.

— Зная, но…

— Винаги си се страхувала от Океан. Съзнанието ти продължава да твърди: „Океан е враг. Океан е зло.“ Е, от двайсет години знаеш, че злото е Гея. Тогава какъв трябва да е Океан?

— …Не знам. Неведнъж съм искала да се срещна очи в очи с това копеле… и ме преследва спомена за гибелта на „Рингмастър“.

— Както и оная простотия, която Гея ни разказа в главината. — Габи млъкна и забъбра с лигав глас. — „Горкичката, неразбрана аз, опитах всичко. Винаги съм била почтена и само исках да се сприятеля с човечеството, да ви посрещна с отворени обятия… но това лукаво, въстанало копеле Океан се пресегна и… О, горкичките, сигурно е било ужасно, но вината не бе моя, нали разбирате, а на Океан. Той преди време беше част от моя мозък, но сега просто нямам власт над този мошеник…“

Габи млъкна и Чироко отново премисли думите й.

— Не съм такъв идиот, че да не се усетя — каза Чироко. — Но както ти обясних, просто не можех да дойда тук.

— Снич има пръст в това — обясни Габи. — Измъкна го от главата си, но част от опашката му си стои там.

Чироко потръпна.

— Съжалявам, прекалих. Стига с метафорите. Да се върнем към реалността.

 

Приземиха се в края на гората от нишки на централния кабел и продължиха пеш.

Колкото по-навътре влизаха, толкова по-топло ставаше. И малкото светлинка изчезна още след първите стотина метра. Конъл и Чироко нямаха фенер, но Габи следваше някакъв тайнствен източник на светлина, който сякаш стелеше пред нозете й лунни лъчи или отблясъци от кръгъл полилей, направен от парченца огледало. Светлината бе достатъчна, за да се вижда наоколо… но нямаше какво да се види. Чироко се беше нагледала на кабели и край тях винаги е имало какво ли не. Като почнеш от скелети на измрели животни и останки от растения и свършиш с празни бутилки, пластмасови пликове и чаши от времето на туристическата програма на Гея.

В Океан такова нещо не съществуваше. Екипът по чистотата сякаш бе минал само преди часове. Почвата бе като линолеум.

Чироко забрави за страховете. Сега тя бе преминала в обичайното за тези сънища с Габи състояние на приятно очакване. Почувства се като малко дете, което крачи с майка си по виеща се нагоре пътека. Беше интересно, без да е страшно. След всеки завой се криеше нещо ново, но то нямаше да е стряскащо. Очакваше с интерес какво ще се случи после, но без да изгаря от нетърпение.

За разлика от нея Конъл приличаше на възторжено градско хлапе, което никога не е виждало гора, и зад всеки завой за него се криеше ново чудо.

В една точка, за която Чироко знаеше, неясно откъде, че е самият център на кабела, зърнаха светлина. После видяха и някакъв мъж да седи до нея. Приближиха се и спряха. Мъжът ги погледна.

Приличаше на Робинзон Крузо или Рип Ван Уинкъл. Дългокос и още по-дългобрад. Със заплетени вейки и рибени кости в брадата и нещо като стекла се кафява ръжда под долната устна. Неимоверно мърляв. Със същите дрехи, с които се беше гърчил сред прахоляка на кръчмата „Омагьосаната котка“ в Титантаун, когато Чироко го видя за последен път, преди двайсет години. Би било обида за тия дрехи да ги наречеш парцали. Чироко никога досега не бе виждала по-дрипави отрепки. Огромните дупки оголваха мършава, изопната върху костите плът, цялата в белези. Лицето му бе старешко, но с една по-различна старост от тази на Калвин. Може би на шейсетгодишен бродяга. Едната му очна кухина зееше празна.

— Здрасти, Джен — тихо каза Габи.

— Как си, Габи? — попита Джен със смайващо дълбок глас.

— Добре. — Тя се обърна към Конъл. — Запознай се — Джен Спрингфийлд, бивш член на екипажа на „Рингмастър“. Джен, представям ти твоя пра-правнук, Конъл Рей. Той измина дълъг път, за да те види.

— Седнете — предложи им Джен. — За никъде не бързам.

Те приеха поканата. Конъл се втренчи в единия от предците си, когото навремето бе смятал за мъртъв.

Първото нещо, което Чироко забеляза, бе цицината върху плешивината над челото. Само там кожата не беше сбръчкана. Сякаш някой бе натъпкал в главата на Джен половин грейпфрут.

Местоположението на издутината беше показателно. Представяше си какво налягане би трябвало да оказва върху мозъка.

Огледа обстановката. Беше семпла. Огън, който извираше от пукнатина в земята. Ярък и силен сред дивата тъмнина. Купчина слама, очевидно използвана за постеля. Малко встрани пламъците се отразяваха в спокойно малко езерце с ширина двайсет метра. До Джен стоеше голяма метална кофа с вода.

Това бе всичко. Недалеч се виждаше входът към стълбището, водещо към пещерата на Океан.

— И през цялото време стоиш тук, така ли? — попита изумено Чироко.

— През цялото — потвърди като ехо Джен. — Откак Габи ми кръцна топките в Тетида. — Погледна към Габи и се изхили. Не, реши Чироко, това не беше точната дума. Не беше смях. Просто звук, който старецът издаваше. Той го издаде пак и огледа всички, един по един, като пак втренчи единственото си око в Габи. — Не си тъдява за прошка, нали?

— Не.

— Не съм и мислил. Не се коси. Пак пораснаха, като ланшните. — Джен отново се изхили.

— С какво се препитаваш? — запита го Конъл.

Джен го погледна подозрително, после топна съсухрената си ръка в кофата и измъкна нещо сиво и сляпо, което шаваше.

— Печеш ги на огъня? — заинтересува се Габи.

— Да ги печем? — изненада се Джен. Погледът му се измести от гадината в ръката към огъня, после пак към гадината и в главата му се зароди предположение. Джен се ухили и оголи кафяви остатъци от зъби. — Хитро. Бая са жилави. Те в тоя гьол ги фащам. Хлъзгави са, пущините. — Джен отново погледна змиорката, намръщи се, сякаш се мъчеше да се сети откъде се е взела и я захвърли обратно в кофата.

— Какво правиш тук? — попита Конъл.

Джен го погледна, но като че не го виждаше. Почеса се по главата — Чироко се учуди колко надълбоко потъват пръстите му — и замърмори. Изглежда вече беше сляп.

— Габи — прошепна Чироко, — какво става… говори сякаш…

— Дивотии? Чудатости? Вулгаризми? — Габи горчиво се усмихна. — Интересно за отличник от Харвард, нюйоркчанин, служител на НАСА, нали, Роки? Джен е най-нещастното копеле, живяло някога на тоя свят. С него Гея е правила такива неща, пред които нашите патила са невинни шегички. Погледни главата му. Просто погледни.

Чироко с мъка отмести поглед от цицината на Джен.

Жадуваше да я докосне. Но не устоя, коленичи и сложи длан върху челото му. Беше меко. Нещо тромаво мърдаше под кожата.

 

За свое учудване не се погнуси. Погледна дланта си, сякаш бе чужда, после усети прилив на сила. Джен бавно похлупи ръката й с длани, но не я отстрани. Усети го да се мръщи. У нея се надигна абсурдно желание — твърде близко до истерията — да изкрещи: Изцери го!

После вече държеше нещо слузесто, гадно и вонящо. Погледна го безстрастно. Приличаше на Снич, но беше гротескно дебело, с въртящи се очи като обелени гроздови зърна. Пищеше неистово.

— Копеле — промърмори Джен. — Копеле. Копеле.

Чироко усети как Конъл се дръпна настрана, после се издрайфа. Някак си разбираше, че е важно да не сваля поглед от гадинчето, което продължаваше да вряка. Габи се приближи и измъкна нещо…

Буркан от дебело, черно стъкло. Чироко натъпка чудовищното създание в него и плътно затвори капака.

Едва тогава погледна към Джен. Той опипваше челото си, по което имаше кървави следи, но вече нямаше и помен от рана.

— Копеле — отново каза той.

— Като Снич ли е? — попита Чироко. Сега се чувстваше изтощена.

— Не — отвърна й Габи. — Те са сродни. Но Снич само слушаше и обаждаше. — Тя почука по собственото си чело. — Моето само слухареше. — После вдигна черния буркан — А това е нещото, което шпионите наричат „къртица“. Заравя се дълбоко и внася смут и безредие. Законспириран подстрекател. На изнасилвания, войни, саботажи… Това не след дълго е започнало да дърпа конците на Джен, който е станал марионетка в лапите на Гея.

— И още тогава ли… на кабела?

Джен беше съмнителен още в началото след крушението на „Рингмастър“. А за изкачването по кабела да не говорим. Чироко изтръпна при спомена за изнасилванията.

Тогава тя не позволи на Габи да го кастрира и все още не съжаляваше за великодушието си, нищо че Джен им отрови живота през следващите три четвърти век и донякъде стоеше в основата на събитията, довели до смъртта на Габи. Съжаляваше само, че не му бяха видяли сметката.

Откриха, че е твърде трудно да бъде пречукан. Веднъж Габи му беше кръцнала гръкляна и го бе оставила агонизиращ. Но той беше оживял.

И така, Джен беше станал проклет като Снич. Ако не го мародериш, не можеш да измъкнеш от него това, което искаш. И през годините, всеки път когато Габи бе налетявала на него, тя кръцваше по нещичко от него — я ухо, я няколко пръста, тестиси… Всичко заздравяваше, но за разлика от Чироко и Габи, при Джен белезите оставаха.

— Не, на кабела — не! — отвърна Габи. — Не точно там, искам да кажа. Гадинчето не е директен подбудител. То само нашепва разни идейки. Джен беше като шизофреник. Мисля… че може й да е имал известна склонност към изнасилване, за да може подстрекателят да му подейства. По-късно вече не е имало никакво значение какво мисли самият Джен. В известен смисъл вече го нямало. Бил е умрял отдавна.

Габи въздъхна и поклати глава.

— Това ме кара да се срамувам. И ако има чудо, то е, че Джен е понесъл толкова, и то дълго време. Чудо е дори идването му на място, където… Гея никога не поглежда. Тя все още получава доноси от своята къртица-шпионин, но се преструва, че не идват оттук.

— Защо?

— Защо? Защото е луда. И заради… още нещо, което скоро ще видите.

Конъл вече беше се върнал, презеленял.

— Какво му е сторила? — тихо попита той.

За миг Чироко се заблуди, че пита какво е сторила тя. Но Конъл гледаше Габи, която му обясни за издевателствата на Гея. Той я изслуша мълчаливо.

— А Калвин? — каза Чироко.

— И той имаше шпионин. Но Свирчостоп знаеше и почти незабавно го ликвидира. Но как — не знам. — Тя сви рамене. — Убиването на клепалото в главата на Калвин е причина той да умира сега.

— Кой е Калвин? — попита Конъл.

— Оня, черничкия, от твоите комикси. Сещаш ли се?

— И той е жив оше?

— Да. — Чироко отново се обърна към Габи. — А Бил?

— Когато се върна на Земята, се уволни от НАСА и почна да работи за Гея. Открито, но и подмолно. Май и той е имал същото гадинче като Джен. Не ме питайте за Август или Април — не знам какво им е сторила Гея.

— Колко неща знаеш всъщност? Ще ми кажеш ли още нещо?

— Знаех го, че е тъдява — произнесе ни в клин, ни в ръкав Джен. Всички го зяпнаха. — Рибета му дай — поясни Джен и посочи към кофата. — Угои се, значи, от тия рибета. Знаех го, че е там. Пикаше ми на мозъка, мамка му. — Той се изкиска.

— Знаеш ли кой го е поставил, Джен?

— Гея.

— Какво мислиш за това?

— Претаковачка. — Отново се изкиска и тръсна глава. — Седех си тъдява, значи, и си мислех к’во ли не.

Габи заговори на Чироко сякаш Джен беше глух. А може би действително не ги чуваше.

— Тоя диалект му е подарък от Гея. Сещаш ли се за аналогията с филмите? Тя искаше той да е характерен актьор. Шут, лаладжия, аверче… не знам. Простонароден хумор.

— Забавно, няма що! — избухна Конъл.

— Тонове смях — съгласи се Габи. — Гея винаги е била забавна като карцином в дебелото черво.

— Изфръкна ми зъркела — каза Джен и отново се изсмя. — Напинях се бая да мислим. Как не се пръснах, братче. И он зе, че изфръкна. Боля, зер. Мъчих се да го набутам пак, ама нече. — Отново кикот. — Мислих, оно че зарасне. И друг път те така е било. Нема, братче. Веднъж си кръцнах ръката, писна ми, значи, да мислим, па мислих да спрем да мислим. Нема, братче. Зе, че пак порасна. — Замисли се над казаното и обобщи. — Мисленето скапва.

— А за какво мислиш, Джен? — запита го Габи.

Той извъртя окото си към нея.

— Ами как! — най-после рече той. — Мислих к’во да се прави. Некой требва… да я затрие, ето к’во! — Той ги погледна.

— Може би има начин, Джен — отвърна Габи.

Той присви очи, изпълнен със съмнения.

— Не се майтапи с бате Джен, Габи. — И май се притесни, забъбра, сви рамене, държеше се като бито куче.

— Ама верно ли, Габи? Исках да те видим. Исках да ти кажем… мамка му… Мъка ми е… — Изглеждаше още по-притеснен. — …мъка ми е, че те утепах.

— Това е минало, Джен — отвърна Габи.

За първи път смехът на Джен прозвуча по-разумно.

— Ами? Много гот. Требва да знаеш… — Той се огледа в тъмнината. После, трудно, но все пак успя да се върне към действителността.

— Може би има нещо, което можеш да сториш — каза Габи. — С Гея.

— С Гея?

— Но ще е опасно. Ще бъда честна. Може да те убият.

Джен я изгледа. Чироко се чудеше дали я е разбрал. После видя как от единственото му око се отрони сълза.

— Демек… демек най-после че спрем да мислим?