Джон Варли
Демон (38)

ЧЕТИРИНАЙСЕТ

От нахлуването насам Нова се скъсваше от работа и пропадаше като вещица.

Чироко май изобщо не спеше. Нова се беше докарала почти до същия хал. Почти килорот откакто бяха завзели властта. В началото единствената й задача бе да води сметка за мъртвите и ранените. Но след въвеждането на законите и старта на преброяванета, товарът й натежа. Брояха не само хората, но и жилищата, а се планираше и инвентаризация на бившата частна собственост.

Нова отговаряше за компютрите.

Не може да се прави революция без компютри, така смяташе тя.

Длъжността й бе Главен бюрократ. Дори не знаеше какво означава, освен че изключваше патрулирането из улиците с меч в ръка. Това й се нравеше. Сега тя се биеше само ако това бе неизбежно и вече добре се беше научила да отбягва сблъсъците.

В това отношения двамата с Конъл си приличаха.

Мисълта за Конъл я разстрои за миг. Откъсна вниманието си от компютъра и направи няколко упражнения за успокоение.

На връщане от Пандемониума се бяха спречкали. Нова искаше да знае дали е вярно това за пропагандата. Робин с облекчение й каза истината. Нова я уведоми, че от този ден нататък няма майка.

Въздъхна и махна косите от очите си.

По време на безкрайните съвещания в Таксидо Джанкшън преди нашествието Чироко бе открила, че Нова има усет към компютрите. Древните машини на Крис бяха измъкнати, включени към електрозахранването и подготвени за големия ден. Оттогава Нова прекарваше твърде малко време без клавиатурата си.

Според собствените й думи, това бе интересен начин за наблюдение на революцията.

Тя първа регистрира спада на екзекуциите. Знаеше преди всички останали, че намалява и броят на интернираните. Нова направи първите оценки на тукашното население, необходими на Магьосницата.

Оказа се, че в Белинзона живеят почти половин милион души — факт, който изуми всички, с изключение на Конъл. Машините на Нова можеха да ги подредят по всякакви показатели, в зависимост от това какво се иска — от националност, възраст, пол, езици, до височина и килограми, дори цвят на очите. Страхотно преброяване, чиято цел бе да подготви бъдещата система за идентификация. Стотина души събираха и подаваха непрекъснато информация на Нова. Тя предаваше резултатите на Чироко и на Градския съвет.

Съветът все още управляваше по-скоро формално, отколкото в действителност. Несъмнено Чироко все още беше диктатор.

Колкото повече научаваше Нова за икономиката на Белинзона, толкова повече се очароваше. Имаше обаче един важен фактор, който причиняваше непрекъснато безпокойство на Чироко. Нова го бе нарекла „фактор манна“.

Въпреки че Гея не предеше в Диона, тя владееше спицата над нея. Когато е решила да изсипва бежанците от Земята в новия град Белинзона, тя очевидно е искала все пак да ги контролира някак. И е прибягнала към манната. Както си личеше от името, ставаше дума за храна, която пада от небето. Растеше върху милиарди растения горе в тъмата на спицата над Диона и на равномерни интервали се изръсваше върху Диона като от рог на изобилието. Манната падаше на топки колкото кокосов орех с малки парашути. Дори и с парашути, бе разумно човек да се скрие, когато валеше манната.

Другата прилика с кокосовите орехи бе черупката. Достатъчно здрава, за да издържи при падането, но инак се чупеше лесно. Вътре в топките имаше един от стоте вида хранителна субстанция с най-разнообразен вкус и всички необходими на човешкия организъм витамини и минерали. Толкова беше полезна, че който се хранеше само с манна — сиреч болшинството от населението, — беше по-здрав от онзи, който си дояждаше със скъпите и екзотични меса и зарзавати от Диона. Дебелите отслабваха и регулираха оптимално килограмите си. Хората с авитаминоза се възстановяваха. Манната предотвратяваше кариеса, ароматизираше дъха, намаляваше менструалните болки и лекуваше оплешивяването. Ако някой не я ядеше, това, естествено, беше знак за високото му обществено положение.

Черупката загниваше чак след два килорота. Всички, с изключение на най-смотаните, смогваха да се запасят, за да изкарат до следващия валеж. Малцината головодници и левандурници, които не можеха или не успяваха, бяха готови да се заробят при първите признаци на огладняването.

Разбира се, Гея дала, Гея взела. за сметка на това времето в Диона беше кошмарно. Никога не ставаше прекалено студено, но винаги бе достатъчно хладно, за да треперят бездомните маси през безкрайния дремлив следобед. Освен това често дъждеше. Ето защо жилищният проблем бе от изключително значение. Сума ти народ се трепеше само за да си осигури подслон. Не беше лесно, тъй като Босовете бяха узурпирали всеки сантиметър жилищна площ и ти одираха кожата за привилегията да спиш под покрив.

Но с търсенето на подслон и запасяването с манна на всеки килорот… май се изчерпваха екзистенциалните проблеми на Белинзона. Но това според Чироко му се викаше състояние на максимално благоденствие.

И тя беше наясно, че скоро след като вземе властта, манната ще престане да вали от небето. Въпросът бе кога?

Така че нейната първа и най-важна задача бе да осигури прехраната на населението. Задача, която стоеше над всичко останало — дори пред законността и реда. Тя трябваше да бъде решена на всяка цена, защото едва ли има нещо по-лошо от един покорен, но гладуващ град.

Данните за броя на населението, предоставени от Нова, ужасиха Чироко, чиито разчети бяха направени за изхранване на град с двеста-триста хиляди жители.

Но както и да е… В Мороз имаше риба. Равнините край Ментовия залив бяха плодородни. Растенията на Гея израстваха светкавично. Задачата бе осъществима, но не с доброволен труд на населението, а с принудителния труд на окошарените. С оглед на това бяха гласувани някои закони. Твърде важна брънка от плановете на Чироко бяха пълните затвори, тъй като тя не питаеше илюзии, че ще събере легиони от доброволци, които да разчистват джунглата и да копат нивите. Жестоките криминални престъпници биваха убивани на място: едно гърло по-малко. За всички останали провинения гражданите биваха интернирани дългосрочно. Чироко бе решена да отиде толкова далеч, колкото бе необходимо. Готова бе да обяви кихането на публично място за криминално деяние само и само да напълни лагерите. За щастие, гражданите на Белинзона й правеха тази услуга да нарушават достатъчно често дори нейните напълно разумни закони, което гарантираше осигуряването на храна за населението.

Така че когато от небето престана да се сипе манна, Белинзона беше подготвена.