Джон Варли
Демон (53)

ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТ

Това бе последното съвещание преди Големия марш, който почваше само след хекторот. Бистреха подробности около големия парад. Беше голяма простотия — трябваше да разхождат войските до Белинзона, за да издефилират по улиците под овациите на жителите, после пак да ги натоварят и да ги стоварят отново в южния край на Мороз, откъдето пътят до магистралата бе равен и лек. Но това беше положението. Градът трябваше да види своята армия. Армията се нуждаеше от подкрепата на града. Не биваше да се подценяват моралните стимули.

И съвещанието беше нелепо. Чироко се беше закротила и изчакваше дежурните недоволства, предложения и самоизтъквания, за да вземе накрая тя думата.

В голямата шатра бе фрашкано с генерали, полковници и майори, които в съотношение четири на двайсет на сто оформяха Генералния щаб. И макар че на всичките им знаеше имената — спазваше този императив на политическите дейци, — наум ги наричаше с кодови номера.

Имаше четири дивизии, всяка водена от генерал. Така тя имаше Генерал Две, Три, Осем и Сто-и-едно, които водеха Втора, Трета, Осма и Сто-и-първа дивизии. Това че номерата не бяха поредни ни най-малко не притесняваше Чироко. Подбрала бе тези цифри по символични съображения, които несъмнено щяха да впечатлят Гея.

Всеки от четирмата генерали командваше пет легиона, ръководени от полковници. Във всеки легион имаше по две хиляди човека, които бяха номерирани по ред на номерата.

Във всеки легион имаше по пет кохорти и така нататък, и така нататък.

Числеността на ръководните кадри от край време бе ябълка на раздора. Сред низшия състав цареше завидно единодушие, че съотношението офицери-редници е безнадеждно малко за четирийсет хиляди войници, които се нуждаят от повече началници.

Вторият повод за жалби бе недостигът на муниции и оръжие, сиреч некадърността на снабдителите.

И разбира се, всички се оплакваха от липсата на подготовка. С изключение на шепа хора, закалени в кървави битки на Земята, всичко останало не бе и помирисвало барут.

Най-после дойде ред и на Чироко да се изкаже.

Първото нещо, което направи, бе да уволни Генерал Едно след унищожително назидание. Прати го за два месеца на топло и му заръча да си пише мемоарите.

След тирадата й настъпи гробна тишина, докато червендалестият мъжага напусна палатката.

Следващата крачка на Чироко бе да назначи полковник Шест на опразнилото се място и да разжалва трима полковници.

Тримата станаха и напуснаха. Тишината стана още по-гробна.

А Чироко пак взе думата.

— Не познавам достатъчно добре майорите, така че можете да си отдъхнете. Но на всички препоръчвам да обмислите ефективни уволнения и назначения. А за капак ще реша всичките ви проблеми. Ще намаля числеността на войската.

Изчака шумът да утихне и се обърна към генералите.

— Искам заповедите да стигнат до сержантите. Всеки от тях отговаря за двайсет редника. Да си избере двама, които да шкартира… Но без унижения. На всички да се изплати полагаемото възнаграждение. — Чироко нетърпеливо махна с ръка. — В крайна сметка, не е задължително да са по двама смотаняци, може някъде да отпаднат четири-пет, другаде — нито един. Важното е да се запази съотношението. Действайте! За двайсет рота искам армията да се съкрати с десет процента.

Никой не гъкна, противно на очакванията й. Подтисна усмивката си. Подобрила бе прословутото съотношение офицери-войници, но по твърде своеобразен начин.

— Следващата стъпка — продължи тя и посочи генерал Три, който леко изстена. — Ти водиш дивизията с най-много новобранци. Ти си добър генерал и не е твоя вината, че твоята дивизия е най-слабата. И независимо от това тя си остава най-слаба. Затова оставате в резерва.

— Но сега…

Не се наложи Чироко да го поглежда под вежди — той се усети веднага, че не бива да изпитва височайшето търпение и млъкна.

— Както казах, твоята дивизия остава в тил. Така решаваме въпроса с екипировката на останалите, тъй като вие ще им я предоставите. И ще продължите с ученията, докато останалите маршируват към Пандемониума.

Генералът преглътна, но премълча.

— Ще бъдете екипирани впоследствие. А останалите от вас ще трябва да се задоволят с наличната — засега предостатъчна екипировка.

След това Чироко му даде напътствия относно стратегията и тактиката на отбраната в тила, като специално наблегна на задачите да се създаде флота, която да патрулира из Мороз, и да се укрепи Белинзона.

— Ако ние загубим, защитата на Белинзона ще остане във ваши ръце — патетично заключи Върховният главнокомандващ Чироко Джоунс.

Генералът живна.

— И още нещо, генерале. На тръгване оставяме зад гърба си най-слабата дивизия. Когато се върнем, искам тя да е най-добрата, в противен случай ти препоръчвам да си търсиш друга работа.

— Слушам — отвърна генералът.

— Добре. Започвайте още сега.

След този завършек той стана и напусна, последван от полковниците и майорите. Броят на празните столове бе впечатляващ. Чироко току-що бе свила редовете на своята армията с повече от една четвърт и бе доволна от свършеното. Огледа лицата на останалите едно по едно, печелейки време, а когато привърши, се усмихна и каза:

— Дами и господа, готови сме за поход към Пандемониума.