Джон Варли
Демон (18)

ТРИНАЙСЕТ

Чироко отдавна бе научила Конъл да лети. Той се справяше отлично, и то с удоволствие.

Не че Водните кончета бяха предназначени за обучение. Те самостоятелно излитаха, летяха и се приземяваха. Нямаха нужда от писти и поддръжка от земята, освен да спират за презареждане. Всеки, който бе летял на Палавото жребче, щеше само за минути да „обязди“ Водното конче, въпреки че можеше да се стресне от липсата на апаратура. Единственият му инструмент бе компютърният екран. С едно натискане на клавиша пилотът получаваше всевъзможна информация. А мозъкът на самолета, който всяка секунда анализираше хилядократно данните, уведомяваше за критичните ситуации и даваше препоръки за действие. Да не говорим за комплекта радари и усъвършенстваната радиовръзка. Освен това Чироко бе заменила компасите с инерционни насочвачи.

Но педалите и рулят бяха същите, каквито се използваха на Земята от век и половина. Преди катапултирането Конъл успя бегло да обясни на Нова принципа им на действие. Оказа се добра ученичка и се справи отлично, когато той й предаде управлението.

Щом Четири се издигна, за да се присъедини към тях, Конъл се изравни с флагманския самолет и полетя отдясно, леко отзад.

— Ето какъв е планът — каза Чироко. — Обхватът на радара е около трийсет километра. Ангелът се движи със скорост седемдесет километра и ще издаяни около два часа. Стартирал е преди по-малко от час. Приемаме, че се движи към Пандемониума, сиреч към Хиперион. Така че ние се издигаме на двайсет километра височина и летим в същата посока. Ако поддържаме същата скорост още половин час, може би ще го понастигнем. Тогава сваляме скоростта и го засичаме с радара. Ако не успеем, се емваме напред, за да го изпреварим солидно, и започваме претърсване по диагонал, докато не го открием или не измислим нещо по-умно. Коментари?

Конъл премисли нещата по своя тромав, но методичен начин. Чироко му отпусна достатъчно време. Вече бе обсъдила нещата с Крис и сега беше ред на Конъл, който бе отличен познавач на Гея.

— Какво ще стане, ако той се издигне по-нависоко? — накрая запита Конъл. — Ще правим ли и вертикално, и хоризонтално издирване?

— Допускам, че ще лети сравнително ниско.

Конъл обмисли и това, но се усъмни в правотата на подобно допускане. Макар да мразеха закривения покрив на колелото, при необходимост Ангелите използваха този маршрут. Чироко явно разчиташе, че ще прибягнат към щафетна маневра, тъй като един-единствен Ангел не би успял да занесе Адам от Диона до Хиперион. Ето защо смяташе, че другите действащи лица се укриват по външния пръстен на Гея.

Но Гея бе необикновено място. Можеше да се издигаш цели сто и петдесет километра, преди да излезеш на покрива. А ако летиш под спица, ще стигнеш и по-високо. Ако ангелът се изкачи шейсет километра нагоре, те ще си хвърчат под него и хич няма да го забележат.

— Хиперион е точно отсреща — забеляза Конъл. — Ангелът може да се издигне по спицата, да мине през главината и да слезе от другата страна.

— Напълно си прав, Конъл. — съгласи се Чироко. — Но засега ще смятам, че той обикаля колелото. Ако до два-три рота не го открием, тогава ще му мислим.

— Ти си шефът — отвърна Конъл.

— Да-а, но това не пречи да ми даваш идеи. И освен това, ще направя всичко възможно, за да ги излъжа, само след минути.

Намръщеното лице на Нова подсказа на Конъл, че тя няма представа за какво става дума. Конъл чудесно се досещаше, но си затваряше устата.

— Съвет за времето — изчурулика компютърът. — Навлизате в област с усилена турбулен… — Конъл побърза да го затапи.

— Това за какво беше? — запита Нова. Конъл я изгледа. Тя май се чувстваше по-добре. „Трябва да е по-добре, щом ме заговаря“, реши той. Не му се щеше да лети с часове в тая теснотия с някой, който го ненавижда.

— Той има в мозъка си модел на Гея — обясни Конъл и извика на монитора разрез на света-колело. — Този, а и всички останали самолети са програмирани да алармират за евентуална опасност от бури. В повечето случаи това са глупости.

— А може и да е полезно.

— Не толкова. Виж. — Той увеличи изображението. Две сини точки, означени с цифрите две и четири, примигваха близо до долната му част. — Това сме ние — каза той и посочи двойката. — Движим се към Япет и се приближаваме към зоната на здрача, така че от земята се издига по-топъл въздух, който се издига и се смесва с по-бавноподвижните потоци. И започва да се усуква като разбиваща се вълна. Ето защо в преходната зона се срещат много низходящи потоци.

Погледна я, за да види дали е разбрала.

— Разбира се — каза тя. — Кориолисов ефект. Длъжни сме да го имаме предвид, когато се реем на Ковън.

— Тук не е чак толкова зле. А и Гея е доста по-голяма от Ковън. Не мисля за това при полет, но компютърът го отчита. — Конъл пак посочи монитора. — На Гея времето е доста регулирано. То се влошава чрез циркулация на въздуха по спиците, извършвана от Гея. Всичко става като по график. Компютърът ме предупреди, че се движа на границата между деня и нощта, тоест излизам от областта под спицата и мога да очаквам някои сътресения. Но — той посочи към зейналото над тях гигантско отвърстие на спицата на Диона — аз и сам го виждам.

Нова не каза нищо, но се огледа, изучавайки спицата, закривения покрив, извиващ се над Япет, за да ги сравни с модела от екрана. Той знаеше, че се изисква време за да свикнеш със закривената геометрия на Гея. Едно е да гледаш картата, а съвсем друго — да стоиш на шеметния край на пръстена и да гледаш света с очите на мравка.

— Разбрах защо смяташ така за Ангела — каза накрая тя. — Какво ще го спре да хвръкне толкова високо, че да не го намерим никога? Този път е и по-кратък.

— Всички въздушни разстояния на Гея са по-къси от наземните — обясни Конъл. — Ако искаш да отидеш от Диона на Рея, най-късото разстояние е нагоре по спицата, през главината и пак надолу през спицата на Рея.

— Защо Чироко смята, че не бива да го правим?

— По две причини. Различните кланове живеят в различни спици. Те не се обичат и ревниво пазят териториите си. Независимо от кой клан е похитителят, ще прекоси неприятелска територия, ако реши да мине през спиците. Могат да го убият, а и трудно ще си набави храна. За него би било по-добре да се забави, движейки се около пръстена. И за другите ще е по-лесно да се крият из пръстена, където няма други Ангели с права над съответната територия.

— Защо смятате, че отива към Хиперион?

Конъл сви рамене.

— За това питай Капитана. Тя има знания, които не винаги споделя с мен. И все пак, това отвличане на Адам бе дяволска изненада и за нея, сигурен съм.

 

Намираха се в западния край на Япет, когато Чироко даде заповед да се върнат. Самолетът на Конъл бе далеч на север, невидим за окото, но върху екрана на компютъра мястото му на картата се трасираше с постоянното бип-бип.

При вида на триизмерното изображение, Робин реши, че е трудно да не се обезкуражиш.

В този режим пръстенът на Гея представляваше леко извита тръба. Евентуалните местоположения на Ангела образуваха полусфера, в центъра на която се намираше Таксидо Джанкшън. Обхватът на търсене представляваше удължена тръба с ширина сто и височина петдесет километра. Съвсем недостатъчно в сравнение с областта, където би могъл да се намира Ангелът: бездна от небе над тях и също толкова зад гърба им.

— Не е така трагично, колкото изглежда — отбеляза Чироко. — Ще повися малко тук и то ще си покаже, надявам се. Но не го ли открием след около час, форсирам и започвам да кръстосвам. Ще покрием почти цялото въздушно пространство.

— Какво ще стане, ако е поел обратно към Метида?

— Едва ли. Но не постигнем ли нищо до четири-пет часа, ще изпратя Конъл в обратна посока.

— А спицата? — попита Крис.

— Това би било такъв кошмар, че го изключвам от съзнанието си.

Робин наблюдаваше огромните гористи масиви ниско долу.

— Ами ако той просто спре там, в храсталака?

— В такъв случай няма много неща, които можем да сторим, Робин.

Робин понечи да попита Чироко откъде е толкова сигурна, но откри, че не й стигат силите. Искаше Магьосницата да е сигурна. А това че до себе си има човек, който изглежда знае какво прави, малко й помагаше.

— Подай ми пакета, Крис. Време е за гадната част.

Личеше си, че спретнатият пакет е дело на Титаниди. Чироко го остави на прозрачния под и измъкна стъклено бурканче с метална капачка. Робин видя, че на дъното се е навило нещо бяло и хлъзгаво. То вдигна глава и премигна.

— Какво от безкрайните перверзии на християнския свят е това? — запита Робин.

Чироко я погледна виновно.

— За него не ти казах там, при фонтана. Нещата са сериозни, що се отнася до пазенето на тайни. Това е част от съзнанието на Гея. Роки измъкна това нещо от главата ми преди около пет години. Накратко, това е моят личен Демон.

Робин погледна нещото. То се разсука.

Приличаше на двуного змийче. Балансираше на двата си крака, а опашката му осигуряваше третата опорна точка. Краката повече приличаха на ръце, завършващи с остри нокти. Вратът му беше дълъг един пръст, а опашката — около три, с набит край. Имаше кръгли очички като на гущер и невероятно изразителна уста.

Робин се наведе и се взря. Нещото май викаше. Тя почти различаваше думите. Нима то знаеше английски?

— Има ли си име?

Чироко се окашля.

— Всъщност — каза тя и гласът й потрепера — ако се вгледаш, ще видиш, че е мъжко.

Робин пак го погледна. Велика майко, наистина е мъжко.

— Твърди, че няма име — продължи Чироко. — Когато искам да не му викам „лигава пасмино“, аз го наричам Снич. — Чироко нервно потри горната си устна, окашля се, изобщо показа всички признаци на вълнение, които според Робин не й бяха присъщи. „Всеки ден научаваш по нещо ново“, помисли си Робин. — Виж — продължи Чироко — хм, ако се съди по положението, в което го откри Роки, хм… би могло да се каже че това беше, е, че ми е таковало мозъка цели деветдесет години.

Тъй като бе предвидено то да изживее дните си в главата на Чироко, едва ли имаше друга причина Гея да го направи мъжко. Значи полът му беше поредната каруцарска шега на Гея, призвана да унижи Чироко.

След като отвинти капачката, Чироко постави бурканчето над екрана на компютъра. Снич подскочи и увисна на ръба на буркана, огледа се наоколо и се прозя. С единия нокът започна да дращи по стъклото като куче, после слезе долу и застана в агресивна поза.

— Бих пийнал нещо — каза Снич и Робин си спомни гласа. — На тебе говоря, тъпа сливо — рече той.

Чироко се пресегна и го перна. Демонът тупна върху защитния екран и със скимтене се изръси върху контролното табло. Чироко пак се пресегна и смачка с палец главата му. До слуха на Робин достигна хрущене. Велика Майко, помисли си тя. Тя го уби.

— Съжалявам — каза Чироко. — Само това е начинът да се добера до него.

— Ти ми се извиняваш? — изпищя Робин. — Одери го жив и го хвърли на червеите. Просто недоумявам защо си го пазила пет години и точно сега си решила да го убиваш.

— Нищо му няма. Дори мисля, че е безсмъртен. — Чироко дръпна пръста си и Снич се претърколи на краката си. Главата му беше смачкана и от едното око сълзеше кръв. Робин видя как тя възвърна предишната си форма като някаква свръхестествена пластмаса.

— Кого трябва да застрелям, за да получа пиене на това смрадливо място? — И той подскочи, и отново увисна на ръба на буркана.

Чироко пак се поразрови из багажа си и измъкна метална манерка в кожен калъф. Отви капачката и извади от несесера си капкомер, с който засмука малко от прозрачната течност. Снич нетърпеливо пристъпяше от крак на крак, с отметната глава и отворена уста. Чироко му отпусна една тлъста капка. Той примлясна и пак зейна.

— Засега толкова — каза Чироко. — При добро държание ще получиш още.

— Какво е това? — попита Робин. Снич завъртя очи към нея.

— Житна ракия. Снич обича алкохола чист. — Чироко въздъхна. — Той е алкохолик, Робин. Неговата храна е пиенето — плюс малко кръв веднъж дневно.

Снич извъртя глава към Робин.

— Коя е тая бамбина?

Чироко пак го зашлеви и той заскимтя, но тутакси млъкна.

— Може би… — започна Робин, после размисли.

— Продължавай — подкани я Чироко.

— М-м… може би той е бил причина за твоя… проблем.

— Няма нужда да шикалкавиш, Робин. Може би той ме е карал да пия, така ли? — Въздъхна и поклати глава. — Дълго време си внушавах, че е така. Но е ясно, че съм искала друг да ми е крив. Ако има някаква връзка, то по-скоро аз съм причина за неговия проблем. След толкова време, прекарано върху алкохолизирал се мозък, той сам е опиянчил. — Чироко леко се наклони и се втренчи в демона.

— Сега, Снич — започна тя, — ще си поиграем на една игричка.

— Мразя игрите.

— Тази ще ти хареса. Гея е сторила нещо ужасно.

Той се закиска.

— Знаех си, че ще излезе нещо хубаво.

— Но дори не ти е хрумнало да ме предупредиш, нали? Е, може би другия път ще се сетиш. Случило се е това, гадинче такова, че някой е отвлякъл дете. Зад това стои Гея, то е ясно, но ти ще ми кажеш къде е детето.

— Що не ме цунеш отзад?

Робин се стресна, когато Крис се пресегна помежду им и сграбчи нахалния дребосък. От огромния му юмрук стърчеше само главата, очите диво се въртяха.

— Искам го, Капитане — каза Крис. Гласът му бе нисък. — От час насам си мисля за него и май стигнах до някои неща, за които ти още не си се сетила.

— Чакай малко, чакай! — крещеше Снич. — Знаеш, че по-добре работя, ако не ме тормозите, знаеш това, знаеш го!

— Задръж, Крис — каза Чироко.

Малките очета шареха от единия към другия. Съществото преглътна и заговори с подмазвачески тон.

— Какво ме е грижа за кашите на Гея? — каза то. — За малко пиячка май ще успея да ви помогна.

— Предлагам ти четири капки.

— Сега бъди честна. И разумна. Не можеш да отречеш, че работя най-добре на пълен стомах.

Чироко като че се замисли.

— Добре. Но ти не ме изслуша за играта. Пусни го долу, Крис. — След като молбата й бе изпълнена, Чироко драсна клечка кибрит. Приближи я към демона на около педя разстояние.

— Още сега получаваш две капки. После ми казваш къде е детето. И ако го намерим на посоченото място, ти давам още три капки. Ако си ни заблудил, връзвам те за една клечка и я запалвам. Тя изгаря за около двайсет секунди. Тогава ще опиташ отново. Стане ли пак фал, ще получиш още една клечка. Имам… — Чироко се разрови в багажа си. — О, към петдесет кибрита. Така че можем дълго, дълго да си играйкаме. Или доста бързо да приключим.

— Бързо, бързо, бързобързобързобързо! — разкрещя се Снич и се разскача като луд.

— Добре. Отваряй устата.

Двете капки май го поуспокоиха. И странно, като че му придадоха цвят. В началото съвсем бледожълт, сега тенът на Снич стана червеникаво-кафяв.

Демонът скочи от ръба на буркана и закрачи напред-назад по контролното табло. Робин изумено го наблюдаваше.

Демонът снова така няколко минути. Накрая започна да залита — питието явно го удари в краката. Но постепенно все повече и повече задържаше погледа си в една точка от небето. Залитна към предпазния екран и притисна към него противната си физиономийка, сякаш за да вижда по-добре. Накрая се оригна и посочи с левия си крак.

— Той е ей там, горе.

И след тези думи се строполи възнак.