Джон Варли
Демон (46)

ДВАЙСЕТ И ДВЕ

Габи Плъджет бе родена в Ню Орлийнз през 1997 г., когато той все още бе част от Съединените американски щати.

Имаше трагично детството. След убийството на майка й от морука, роднините и благотворителните асоциации, които си я подхвърляха като баскетболна топка, бяха научили Габи на пълен непукизъм. Астрономията стана неин ангел-спасител. Габи стана ас по планетарна астрономия и успя да спечели конкурса за работа на „Рингмастър“, въпреки алергията си към пътуванията.

Малко или повече не й пукаше и за секса.

После, след злополуката с „Рингмастър“ изкара с целия екипаж период на пълна сетивна изолация. Джен откачи. Бил получи амнезия. Близначките-клонинги Април и Август Поло бяха разделени — Април стана Ангел, а Август залиня от мъка по изгубената си сестра. Калвин се сдуши с цепелините и се отдръпна от хората. Чироко запя като Титанидите.

А Габи изживя пак целия си живот. Всичките двайсет години. Събуди се като след ония кошмари, след които внезапно осъзнаваш истината за това какво става в действителност. След които вече знаеш великите отговори на Живота, стига да успееш да им намериш мястото. Всичките й преживявания за тези двайсет години бяха там, кристално ясни, готови да променят живота й и света…

… докато, също като в сън, не избледняха. Само след минути се оказа, че Габи е наясно само с едно: изнизали са се две десетилетия, чиито детайли само времето може да осигури. Другото бе спомен за изкачването по грандиозни стъпала сред звуци на орган. По-късно, когато двете с Чироко посетиха Гея в главината, отново преживя този момент. Третото нещо беше безнадеждният и неизлечим копнеж по Чироко Джоунс, страхотна изненада не само за Чироко, но и за самата Габи. Никога не се беше смятала за обратна.

Всичко останало бе изчезнало.

Седемдесет и пет години без следа.

На сто и три годишна възраст Габи Плъджет бе умряла под централния кабел на Тетида. Мъчителна, болезнена кончина.

А после дойде и най-голямата изненада. Наистина има живот след смъртта. Гея наистина е Бог.

Противеше се на това през целия път към главината. Видяла бе мъртвото си тяло да лежи там долу. Сега беше само нематериална концентрация от съзнание и емоции. Откъсването от тялото не й пречеше да изпитва чувства. Най-вече страх. Върна се в детството си и занарежда Отче наш, Аве Мария и други молитви, представи си, че е коленичила до майка си в огромното, хладно, бичуващо и все пак закрилящо пространство на старинна катедрала, за да се моли.

Но живото тяло на Гея бе единствената катедрала тук.

Взеха я, отнесоха я или по някакъв друг начин транспортираха Габи до главината, до стълбата, приготвена като за суперпродукция, която двете с Чироко бяха изкачили навремето. Всичко тънеше в прахоляк, завесите бяха заприличали на парцал. А Габи се почувства като камера, която се движеше сама, за да влезе през малката врата на Оз в стаята на Луи XVI, точно копие от филма „Одисея в космоса: 2001“. Тук за първи път се бяха срещнали със старата жена, наричаща себе си Гея.

Позлатата по рамките на картините се лющеше. Оветлението или бе изгоряло или едва мъждукаше. Опърпани, прашни мебели. Гея седеше на разклатен стол, качила боси крака на ниската масичка, зяпаше черно-бял телевизор и си пийваше бира. Все така разплута, в същата сива роба.

И Габи, като всички останали, с изключение на върлите фанатици, бе премисляла стотици варианти на евентуалния живот след смъртта, в спектъра от рая до ада. Но точно това не бе й хрумвало.

Гея леко се извърна. Също като в ония снобарски филми, в които окото на камерата представлява главния герой, а останалите актьори й играят по свирката. Погледна към Габи или може би към нейната въображаема локализация в пространството.

— Имаш ли представа какви главоболия ми създаде? — измърмори Гея.

Не, нямам, каза Габи. Въпреки че като си помисли, думата „каза“ беше доста конкретен глагол за онова, което правеше в действителност. Липсваха звуци. Не мърдаше устни или език. Не вдишваше с дробовете, които, доколкото знаеше, все още гниеха апатично в тъмата под Тетида.

Но импулсът бе равносилен на говор и Гея изглежда я чуваше.

— Защо просто не я остави сама? — замърмори Гея. — И големите колела си имат своите колелца, бейби, ако ме разбираш. Роки добре се справяше. Какво лошо има, че обича да си попийва?

Габи „каза“ нищо. „Роки“ беше, разбира се, Чироко Джоунс. И тя не само си попийваше, а вечно бе кьоркютук пияна. А що се отнася до това да я остави сама…

Чироко може би щеше да се оправи и сама. Знае ли човек? Може би след половин век щеше да се размърда и да се опита да излезе от батака, заради който се беше опиянчила. От друга страна, и безсмъртните се натряскват до смърт, понякога.

Във всеки случай тя бе подкукуросала Чироко да обиколят регионалните мозъци на Гея, за да си търсят съюзници за замисления от Габи Бунт на боговете.

И с това си спечели ужасната смърт.

— Градях планове за това момиче — обясни Гея. — Още два-три века… кой знае? Може би щях да й открехна някои истини… Може би щеше… да разбере… да приеме, каквото… — Гея продължи с неразбираемо мрънкане. Габи пак си затрая. Гея притеснено я погледна.

— Ти ме прекара — изхленчи Гея. — Да ти се не надява човек. Трагичен персонаж, това си ти. Подтичваше по петите на Роки изплезила розов език, като кучка в жегите. Това беше добра роля, Габи, можеше покрай нея да си оправиш живота. Не мога да ти простя проклетото вироглавство. Та къде се намираш ти, та да… — не й достигаха думи и Гея запрати в стената бутилката с бира, която остави огромно петно. А под петното — кафява купчинка счупено стъкло.

Гея пак я погледна, с ехидна усмивка.

— Бас държа, че би искала да получиш някои отговори. Ще се радвам да ти услужа. Ето един от тях, веднага. — Гея се пресегна, изображението на ръката й се разми, когато доближи Габи/камерата, и пак се избистри, но вече държеше ситно, гърчещо се двукрако с изцъклени очи.

— Шпиони — обясни Гея. — Това беше твоят. От седемдесет и пет години клечи в главата ти. Гила ли ти, а? Това е Стули Фъшкийката. А този на Роки е Снич Куката. Тя знае за него, колкото знаеше и ти. И двете бяхте обадени за всичко, което правехте.

Габи усети бездънно отчаяние. Това май ще да е пъкълът.

— Не, не е. Това са глупости. — Гея мълком изтръгна живота от пищящата гадинка, после шляпна кървавата пихтия върху облегалката на стола си.

— Животът и смъртта не са чак толкова важни, колкото си мислиш. Истинската загадка е съзнанието. Да познаеш себе си. Ти си спомняш смъртта, смяташ, че помниш как се издигна през пространството дотук, не чак толкова отдавна. Но на това ниво времето е измамно. А също и паметта. Ти не си призрак, ако това ще те успокои.

— Аз те притежавам — прошепна Гея и направи жест, подобен на онзи, с който размаза Стули Фъшкийката. — Клонирах те, записах те и събрах цялата Габи-същност, когато дойдохте тук първия път. Същото направих и с Чироко. Оттогава постоянно ви модернизирах с помощта на тия дребни копелдачета в главите ви. Не съм свръхестествена, не съм Бог, не и както вие го разбирате… Но съм дяволски веща магьосница. Въпросът дали ти, Габи Плъджет, малкото момиче от Ню Орлийнз, което обичаше звездите, наистина си умряла там долу в Тетида е, в края на краищата, философско дърдорене. Не си струва усилията. Ти знаеш, че съзнанието, към което сега се обръщам, си ти. Отречи го, ако можеш.

Габи не можеше.

— Всичко се постига с огледала — каза Гея, която си знаеше нейното. — Ако си имала „душа“, нея съм я пропуснала, и тя е отлетяла към твоите антропоморфни-католически-юдейски-християнски „небеса“, в което аз лично се съмнявам, защото не съм чула някоя радиостанция да предава оттам. Всичко останало у теб го притежавам.

Какво ще правиш с мен? попита Габи.

— Шш-т. Иска ми се да имаше пъкъл. — Гея се умисли. На Габи не й оставаше друго, освен да гледа. Върху лицето на Гея се изписа хибрид между усмивка и подигравка.

— Всъщност, макар да нямам пъкъл, намира ми се нещо равностойно. Едва ли ще остискаш… Но още не знаеш защо? Да ти кажа ли?

Габи предпочиташе да е всичко друго, но не и Гея-заместителят на ада.

— И все това ще си баеш — назидателно каза Гея. — Защото ти унищожи Роки. Роки беше автентично порочна героиня. От хилядолетия търся такава. Сега е все още порочна, но не като преди. Снич Куката го усеща. В момента Роки осъзнава, че си мъртва. Не е сигурна, че е мое дело, но почти е убедена. Робин, Валия и Крис са я закъсали. Може и да не оцелеят. Роки ще се хвърли да ги спасява. После… ще дойде тук и ще ми обяви война. Това — Гея се потупа по гърдите, — това превъплъщение на Гея не ще оцелее. — Тя сви рамене. — Хубаво. И без това вече ми омръзна тази госпожа Кромпир. Имам някои идеи за следващата Гея, които биха те очаровали. Но както и да е. Ти беше дотук. Само ми губиш времето.

С тези думи Гея сграбчи фантасмагорията, която бе Габи. Причерня й, после усети как полита към изкривената пустота на главината и се издига към червената линия светлина в самия й връх, линията, която забеляза Чироко, когато те за първи път стъпиха…

Това е сън, напомни си Габи. Този разговор никога не се е състоял, не и на физическо ниво. Гея притежава всички спомени на Габи и може да създава нови на компютърно програмираната матрица-памет, която бе всичко, останало от Габи, от нейната плът и кръв. Така че всичко това бе илюзия. Тя прави нещо с мен, но аз не летя във въздуха, не се гмуркам в този водовъртеж, за който винаги съм знаела със сърцето си, че е съзнанието на съществото на име Гея…

* * *

Една мисъл я закриляше. Едно усещане я крепеше здраво в мъглата на хаоса и я предпазваше да не премине чертата между манията и лудостта.

Това са двайсет години, помисли си Габи. Вече съм ги преживяла.

В червената линия скоростта на светлината се определяше от локален закон, квантов регионален феномен, който можеше и да е нонсенс — нещо като полицай, залегнал зад будка с афиши в провинциално градче в щата Джорджия, — но можеше да бъде подкупен и да не създава главоболия.

Но всичко по реда си. „Скоростта“ зависеше от пространството и времето, които не бяха от особено значение в Линията. „Светлината“ представляваше сложни и безполезни партиди от вълнови частици без маса, страничен продукт от живота в линията, подобно на потта и изпражненията. „Скоростта на светлината“ бе противоречиво твърдение. Колко тежи този ден в планината, когато накладохте огън и видяхте падаща звезда? Каква е масата на вчерашния ден? А скоростта на любовта?

Линията обикаляше целия вътрешен пръстен на Гея, който, от позициите на Айнщайн, беше кръг. Линията не представляваше окръжност. На фона на вътрешния пръстен изглеждаше тънка. Но не беше.

Линията сякаш съществуваше вътре в самата Вселена. Нищо от нея не излизаше извън физическите граници на Гея, Гея се съдържаше във Вселената — следователно линията съществуваше във Вселената.

Линията бе нещо много по-голямо от Вселената.

В края на краищата, думата „Вселена“ не беше подходяща при дефинирането на линията. Схващането за голата ексцентричност бе най-близко до естеството на линията… и имаше твърде малко общо с нея.

Нещата съществуваха в нея. Повечето — безумни, Габи бе нарочена от Гея да стане същата. Но Габи се вкопчи в мисълта: Това са двайсет години. И в още една: ще трябвам на Чироко.

Бавно, предпазливо, Габи изучи естеството на реалността. Тя стана нещо като Бог. Ама че жалко несъответствие — сега вече знаеше много от Отговорите и бе наясно, че Въпросите не са били формулирани правилно никога — но и това беше нещо. Далеч по-щастлива би се чувствала, ако можеше да живее там, навън, онова, което тя наричаше Живот, но вече бе прекалено късно и тя се бе смирила с онова, което бе задължена.

* * *

Тук, далеч от доминиращото присъствие на нещото, наречено Гея, Габи започна да наднича извън линията.

Видя как Чироко пристигна в главината, куршумите разкъсват „Гея“, долови полъха на далеч по-вълнуващи промени и започна все повече да се замисля. Там имаше възможност…

Замисли се за миг, който за нейно учудване бе траял цели пет години.

Установи, че не я свърта повече на едно място. И Гея не стоеше там, макар част от нея да оставаше в линията. Габи трябваше да последва примера й, ако искаше да оцелее. Полека, крадешком от Гея, тя се откъсваше и преместваше центъра на съзнанието си долу, в пръстена. Неведнъж успя да види Чироко и да остане невидима.

Започна да учи тайните на Магията.