Джон Варли
Демон (49)

ДВАЙСЕТ И ПЕТ

Историците, ако такива се появят в Белинзона, доста ще се двоумят кога всъщност е станала промяната. Градът бе роден в хаос, израснал в бъркотия и овладян в безпорядък. Известно време броят на интернираните почти се равняваше на броя на свободните граждани.

В неофициалните сондажи на общественото мнение, предприети от Конъл, не се отбелязваше драстичен скок на морала или рейтинга на Чироко Джоунс, дори и след въздушната инвазия. Вероятно поради наслагване на много фактори.

Но както и да е, незнайно защо в един момент, между шестия и седмия килорот след нашествието на Чироко, Белинзона от сборщина самосиндикални индивиди се бе трансформирала в общност — в рамките на човешките разбирания. Но не благодарение на драматични изцепки, например всички внезапно да станат братя. Все още съществуваха дълбоки и непреодолими противоречия, и то най-вече в самия Съвет. Но в края на деветия килорот Белинзона се превърна в град със свой облик и интереси.

В този процес изненадващо голяма роля изигра футболът.

Манията на Серпент плюс организационния хъс на Робин плюс благосклонността на отговорника по парковете скоро доведоха до учредяването на две лиги с по десет тима, и то само при възрастните. А имаше и юношески и детски отбори. Предстоеше изграждането и на втори стадион, един не достигаше. Футболът даряваше радост. Стана извор на легенди и конкуренция. И повод за сладки лакърдии в кафенетата след работа. И повод за разпри. Титанидите-полицаи бяха инструктирани да не се намесват, ако споровете се решават само с юмруци. Когато плъзнаха слухове за това безпрецедентно затваряне на очите от страна на закона, станаха няколко луди меллета, имаше и ранени… и градоначалникът не си мръдна пръста. Изглежда за да заздрави духа на обществото. Така че по-хладнокръвните започнаха да се намесват и ликвидираха разприте в зародиш, а после и самите запалянковци станаха по-сдържани.

Това съвсем не означаваше, че бе закрита равносметката на счупените носове.

А и цепелинът замина. Един ден Свирчостоп взе че си тръгна и повече не се видя. Мнозинството задиша по-леко. Той беше прекалено набиващ се на очи символ на потисничеството. И просто въздух под налягане, напълно безвреден, но народът не го кльопаше и беше доволен, че опразни хоризонта.

Титанидите оредяха и станаха по-незабележими. Окупационните сили бяха орязани наполовина в деня на завръщането на Чироко от фонтана, а след още един килорот — още толкова. На тяхно място бяха назначени хора-полицаи, а Титанидите се намесваха само в най-тежките криминални случаи на насилие и нехаеха за кокошкарските престъпления.

Лека-полека се решаваше продоволственият проблем — увеличаваха се обработваемите площи, селскостопанските труженици трупаха челен опит. На пазара се появи месо от смехурковци, чиито цени постепенно спадаха. Много народ взе земя под аренда и заработи доста по-ефективно от интернираните.

Инфлацията си оставаше проблем, но — според безсмъртните слова в един от икономическите доклади на Нова — „скоростта на увеличение на скоростта на увеличение започна да пада“.

Но според болшинството най-голяма роля за сплотяването на града се падаше най-вече на жестоката, внезапна атака на Шесто бомбардировъчно ято на Въздушните сили на Гея, базирано в Япет. Един Въздушен убиец и девет бръмчащи бомби се бяха появили с вой от изток в първия ясен промеждутък от време сред тягостните дъждове, за да застигнат изневиделица хората, наизлезли по улиците да се порадват на необичайното затопляне.

Двайсет рота по-късно, когато все още не се бяха съвзели от разрухата, в речта на Трини се появи изразът „страхлива и от непровокирана от нищо линия на поведение“. В пристъп на още по-невъздържана, по-нелогична, но извираща от сърцето ярост тя окачестви атаката като „ден, който ще остане в историята като позорен“.

Като изключим термина „ден“, изразът й бе удивително точен.

— Това е Гея и тя ми помага, по дяволите нейната кожа — обясни Чироко на следващата среща на Съвета. — Сервира ми Пърл Харбър на сребърен поднос, и като капак — победа. Трябва съвсем да се е отчаяла, за да ми погажда тия номера. Тя знае, че сега, при този растящ патриотизъм, ще се наложи по-бързо да се задействам.

Шесто ято изсипа бомби и крилати ракети и разпъртушини града. При по-продължителна атака или офанзива и на Осмо ято, дислоцирано в Метида, градът щеше да е сринат из основи.

А въздушните сили на Белинзона пристигнаха вмиг.

В небето се развихри смъртен двубой между Водните кончета, Богомолките, Стрелците и мутантите-мародери. Първоначално изглеждаше, че сякаш направените от въжета и целофан самолетчета са обречени. Бръмчащите бомби бяха огромни, бързи и шумни, бълваха огън и дим. Но маневрените безшумни машини се справяха добре. Три Богомолки свалиха огромния Въздушен убиец, преследваха го, докато той виеше в агония, преди да избухне в пламъци на хълма. В Белинзона проехтяха възторжени възгласи.

Поражението на врага щеше да е пълно, ако пилотите бяха по-опитни. Едит бе изигран от една изключително лукава бръмчаща бомба и останал без крило, се разби в морето. Тленните му останки бяха съпроводени по булевард Опенхаймер от спонтанен траурен кортеж. Впоследствие бе издигнат паметник на този първи герой от Войната с Гея.

Ето защо победата в тази битка бе важна част от промяната. Но най-същественият й елемент бе онова, което се почна след завръщането на Чироко от Фонтана.

Тя се превърна в крупна обществена фигура.

За около хекторот по пътищата към Белинзона се кипреха плакати с нейния портрет. Плакати, които я изобразяваха в героична светлина, досущ като гигантските знамена и транспаранти с ликовете на Ленин и Суслов на първомайските манифестации в Москва. От тях просто се разбираше, че Чироко е за братството, солидарността, за трикратното редовно хранене и за благосъстоянието на пролетариата.

Обществените табла за съобщения се превърнаха в нещо като новинарски центрове, огромни пана с обяви, различни статии и резултати от футболни мачове. Появиха се наченките на вестници, изпърво само от няколко страници оръфан пергамент. Тихомълком новоизлюпената индустрия бе поставена под опека, като един несговорчив редактор бе пратен в панделата. Започнаха да се тиражират истории за Гея, Новия Пандемониум, слухове за подготовка на война на изток. Това, че тези истории бяха истина, не променяше факта, че медиите в Белинзона се контролираха от държавата. Половината управници бяха против, още толкова — за тази мярка. Чироко за пореден път констатира, че почти навсякъде съотношението между либерали и фашисти е фифти-фифти.

Стюарт и Трини мразеха това, но не от морални скрупули или грижа за гражданските свободи. И наблюдаваха безпомощно как Чироко затяга примката на общественото мнение в Белинзона. Ясно бе, че докато успява да балансира и да неутрализира противоречията, Чироко ще остане градоначалник, и то до смъртта си. Тоест, в нейния случай, още поне хиляда години.

От друга страна, имаше и вероятност тя да не преживее и хекторот повече.

Започнала бе да излиза сред масите. Ходеше по срещи, митинги, паради. Смесваше се с мнозинството, ръкуваше се, целуваше бебета, прегръщаше се с обществени лидери. Прерязваше ленти на новопостроении обекти.

Произнасяше речи. И то добри. Защото бе хванала кадърни люде да ги измислят. Същото се отнасяше и за плакатите.

Биваше си я Чироко. Дори Трини и Стюарт го признаваха преко воля. Усещаха го в нейно присъствие: тя излъчваше сила и енергия и успяваше да зареди и околните. И умееше да се превъплъщава, в зависимост от обстоятелствата. Сред тълпата бе човек от народа, на подиума бе пламенна, възвишена и… предупреждаваща за заплахата, щом станеше дума за Гея.

Трини й лепна прякора Божия дар Джоунс, но го използваше само когато Градоначалникът бе на дистанция. За щастие, сега вече бе възможно да се предвиди кога е наблизо. Престанала бе с мистериозните появи, макар да изглеждаше въздесъща.

Но Трини знаеше, че с тия совалки Чироко се излага и на големи опасности. Освен привърженици, Божия дар имаше и недоброжелатели. За три килорота — две покушения. Пак добре, защото ако в първите дни на мандата си шареше така, лошо й се пишеше. Сега, сред тълпата, тя бе отлична мишена. Ако хората имаха огнестрелно оръжие, едва ли би поела този риск. А нападателите с ножове бяха ликвидирани на секундата. Чироко бе прекалено добра, за да се нуждае от охрана.

Засега. Някой ден някой снайпер ще се пробва от безопасна дистанция.

Всъщност не беше зле да се живее в Белинзона.

Когато Чироко се зае да създава армия, това изглеждаше съвсем в реда на нещата.