Джон Варли
Демон (43)

ДЕВЕТНАЙСЕТ

След края на заседанието Конъл излезе навън сред ненамаляващата светлина на Диона и свърна наляво, по булевард „Опенхаймер“.

Белинзона бе град, който никога не спеше. Всеки ден на три пъти имаше час-пик, за който сигнализираше Свирчостоп. Това бе времето, когато народът сновеше от работа в къщи или обратно. Планирано бе така, че около една трета от населението спеше, една трета въртеше бизнес, а останалите правеха опити да се забавляват в оскъдните увеселителни заведения на Белинзона. Според Конъл един град, в който само се бачка, би бил пълна скръб.

Речните пристани и кейове бяха твърде оживени в тези часове. В доковете винаги имаше работа. И в други отрасли се трудеха на три смени. Но този режим не беше въведен, за да се спестят струпванията на хора по улиците. Простата причина беше липсата на подслон, ако всичко живо ляга да спи по едно и също време. Животът в комуна се беше превърнал в норма.

И действаше адски добре. Кривата на раждаемостта се покачваше, а на детската смъртност — напротив, ето защо дърводелците се скъсваха от работа, за да строят нови жилища, но те все недостигаха.

На Конъл градът му харесваше. Той живееше нов живот. Оживен бе като Форт Рилайънс в годините преди войната. Самият факт, че хората мърмореха, доказваше, че се надяват да променят към добро нещата, от които се оплакват.

Забързан, Конъл мина покрай един от новите паркове с голям спортен комплекс, а също училище и болница. Неща немислими за Белинзона в съвсем недалечно минало. Тези най-обикновени блага на цивилизацията стопляха душата му. Досега не беше осъзнавал колко много му липсваха.

Не че възнамеряваше да заживее в града. Просто му се искаше когато всичко приключи да преосмисли досегашния си чергарски живот на пръв приятел на Капитана. Но беше хубаво за знае, че града го има.

Свърна към познатата сграда и изкачи трите етажа. Отвори вратата и влезе.

Кепенците бяха спуснати. Робин си беше легнала. Реши, че е заспала. Влезе в малката баня и се изплакна във ваната, като използва сапуна, който напоследък се намираше на черния пазар. Изми си зъбите и грижливо се обръсна със старата самобръсначка. Сравнително скоро бе придобил всичките тия навици, но почти бе забравил ония дни, когато бе принуден да се изкъпе, защото вкоравилите се дрехи му пречеха да се навежда.

Мушна се в леглото, като внимаваше да не я събуди.

Тя се обърна, будна и стръвна.

— Няма да стане — каза тя, както всеки друг път. Той кимна и я прегърна, и всичко стана чудесно.