Джон Варли
Демон (28)

ЧЕТИРИ

Чироко седеше дълбоко в леса, на двайсет километра от Таксидо Джанкшън. Преди пет рота бе наклала малък огън. Все още пламтеше ярко. Цепениците май не изгаряха.

Чудеса.

Един килорот. Хиляда часа откакто отвлякоха Адам.

— Какво научи?

Вдигна глава и видя лицето на Габи зад танцуващите пламъци. Отпусна се и се прегърби.

— Научихме се да правим отровичка за зомбита — отвърна тя. — Но това беше отдавна.

Беше се оказало, че е без значение чия е кръвта, можеше да е дори от Титанида. Но косъмът задължително трябваше да е от оная работа, и то човешка. Добрата новина бе, че само един стигаше за цял половин килограм от субстанцията. Освен това липсата дори само на една съставка от любовния прах на Нова разрушаваше свойствата му.

Сега Титанидите приготвяха цели чували от сместа.

— Какво друго научи?

Чироко се замисли.

— Мои приятели следят Пандемониума. От безопасно разстояние. Разправиха ми последния филм, в подножието на южните хълмове. Нова и Робин вече могат да плуват. Те учат Конъл на някои хватки по борба. Аз пък ги уча да летят.

Тя въздъхна и потърка челото си.

— Знам, че Крис и Адам са живи и здрави. Знам, че Робин има странни хрумвания за Конъл. А Нова питае все същите чувства, защото се опита да ме проследи дотук. Все по-добре се справя. И свиква с мисълта за съюзяване с Титанидите. Все повече се разбира с Конъл.

А освен това съм наясно, че адски ми се пие, и то по-жестоко, отколкото преди двайсет години.

Габи се пресегна, през пламъците. Дланта й сякаш гореше и Чироко ахна, и се отдръпна. Взря се в неясното лице и видя изненадата на Габи.

— О — каза Габи и отдръпна ръката си. — Разбирам, че си ужасена. Просто не забелязах огъня.

„Не била забелязала“, помисли си Чироко и в съзнанието й изникна един образ. Нещо, което никога не бе видяла с очите си, но то навестяваше сънищата й от две десетилетия. Габи, с овъглено лице и тяло…

— Не си забелязала огъня — измърмори Чироко и поклати глава.

— Много питаш — предупреди я Габи.

— Не мога, Габи. Не мога да те вместя в рамката на нещата, в които вярвам… Ти си като… мистериозен дух от приказките. Говориш с недомлъвки. Така и не разбрах защо духовете в приказките никога не се изразяват ясно. Защо са всичките тия прокоби, нюанси и намеци за нещата, които са ужасно важни?

— Чироко, скъпа… толкова искам да ти помогна. Бих ти разправила всичко от игла до конец, също като инструкциите на НАСА. Но уви. Има една съществена пречка… и аз не мога да ти я кажа.

— А да ми подскажеш?

Погледът на Габи стана студен.

— Питай бързо.

— Ъ-ъ… Гея наблюдава ли те?

— Не. Тя ме търси.

Исусе, помисли си Чироко. Или всичко, или нищо, но престани да се оплакваш.

— Знае ли тя, че ти… идваш при мен?

— Не. Побързай, времето ми изтича.

— Има ли начин да…

— Да я излъжеш? Да. Отхвърли очевидните отговори. Ти трябва…

Габи замълча и започна да се топи. Но присви очи и притисна юмруци към слепоочията, и образът й пак се избистри. Чироко настръхна.

— По-добре не питай. Или поне не прекалявай с въпросите. Откакто Гея отвлече Адам, сякаш само той я интересува.

Габи потърка очи, премигна, после се облегна на ръцете си и изпружи крака. Едва тогава Чироко видя, че огънят е угаснал. Нещо повече, отдавна изстинала, жаравата се бе превърнала в купчинка пепел. Габи бе заровила пети в пепелта.

— Ако не беше лудостта, Гея щеше да е непредсказуема. И ти беше спукана работата. Но понеже е луда, поема рискове. Понеже е луда, гледа на живота като на игра. И се ръководи от правила, почерпени от старите ленти, телевизията, приказките и митовете.

Най-важното е да разбереш, че тя не е от добрите. И то по свое собствено убеждение. Това говори ли ти нещо?

Чироко бе сигурна, че е разбрала за какво става дума, но въпросът й дойде изневиделица. Намръщи се, прехапа устни.

— Ами… добрите винаги побеждават — каза тя с надеждата, че няма да стане за резил.

— Точно така. Но не си въобразаявай, че ти ще победиш, защото още не е ясно дали ти е отредена ролята на положителен герой. Ако загубиш, ще минат поне две десетилетия, преди другият да й хвърли ръкавицата.

— За Адам ли говориш? — попита Чироко.

— Да. Вероятно той е следващият. Гея ще го отглежда и ще чака ти да сбъркаш. Но никак няма да му е леко. Гея планира Адам да я заобича. Той ще й обяви война чак след като се пребори със сърцето си. Ето защо не бе унищожен Крис. За да замества съвестта на Адам. Но Гея ще го убие когато малкият навърши шест или седем. И това също е част от играта.

Замълчаха за миг, докато Чироко смели чутото. Искаше й се да протестира, но преглътна. Спомни си думите на Конъл: „Нима очакваш честна игра?“

— Засега подхождаш грешно. Дадена ти е сила, която ти май не желаеш да овладееш. Доста лесно признаваш физическото превъзходство, но другите сили са по-мощни.

Габи започна да изрежда, като сгъваше пръсти.

— Имаш повече съюзници от Гея. И на небето, и на земята. Ще ти се притекат на помощ, когато най-малко очакваш. Имаш шпионин в противниковия лагер. Използвай Снич и му вярвай… Имаш и ангел-хранител, от сой — рече с усмивка Габи и посочи с пръст себе си. — Аз ще гледам да наредя бъдещето в твоя полза. Ще ти казвам всичко, което мога… но не очаквай да те предупреждавам навреме. Разчитай на мен за главното. Мисли за мен като за спасителен пристан.

Габи й даде време да осмисли казаното.

— Помни, по-добре изчакай, вместо да се втурваш безразсъдно. Сега. Би ли ме… докоснала — Габи се изкашля и отмести поглед, и Чироко осъзна, че е готова да се разплаче. Надигна се.

— Не, не остани там. Не е онова, за което си мислиш. Просто така ще мога да остана много по-дълго. Просто ела и седни до мен.

Чироко се подчини и босите й нозе стъпиха в пепелта до тези на Габи. Габи седеше, подпряла брадичка на коленете си. Хвана Чироко за ръка и й разправи една история.