Джон Варли
Демон (55)

ДВЕ

Далеч на запад, на пет километра под земята, Назу се плъзгаше през тъмнината, докато не стигна до дълъг тесен тунел, който вонеше на умрели лебеди.

Познаваше тези места и ги мразеше със студения си и муден мозък на влечуго. Не й се влизаше в тунела. Това бе място на болка. Спомняше си го мъгляво, беше под Япет, само преди килорот и друг път, твърде отдавна.

Близна с езика — отврат. Почти километър назад големите навивки в средата на тялото й потръпнаха нерешително в желание да си тръгнат. Опашката й направо понечи да си ходи сама. Трябваше време ръководните импулси да стигнат от килограмите сива материя, които тя използваше като мозък, до най-крайните й точки, които не бяха съгласни с началството.Невероятният конфликт в тялото й стана причина за изхвърлянето на киселини в чудовищната храносмилателна система, което би било ужасно болезнено, но киселините забълбукаха и туловището на Назу непредсказуемо набъбна. Причината бе проста: наскоро Назу бе погълнала седемдесет и девет от туткавите, слепи, слоноподобни същества, наречени хефалумпи, които обитаваха подземия и не умираха лесно. Двайсет и шест от тях бяха все още живи и повече от Назу мразеха киселините.

Киселина. Хиперион. Нещото-Робин. Иди в Хиперион. Киселина. Робин.

Мислите преплуваха през съзнанието й като освободени духове, сто пъти, двеста пъти и накрая се подредиха. Тя трябва да отиде в Хиперион. Там трябва да се срещне с Робин — защитницата на топлината. Трябва да влезе в тунела с киселина.

Веднъж емнала се, нищо не можеше да спре Назу. Тя се понесе през тунела като най-кошмарните кошмари на Фройд.

Достигна до киселината по-късно, отколкото бе очаквала. Не можеше и дума да става за спиране. Потопи се вътре, зажумяла. Но виждаше през прозрачните клепачи как навлиза в дълбините на Кронос, най-верен приятел на Гея.

Кронос зави от ярост, омраза и болка. Това не спря змията. Тя избра най-източния от трите тунела, които извеждаха от пещерата, и вмъкна главата си. В този миг крайчето на опашката й едва бе влязъл в отвора от запад.

Адски я заболя. Преминаването през този тунел бе причина за побеляването й. Скоро щеше да сменя кожата си и това помагаше, но само отчасти. Останала бе кажи-речи без клепачи. Всичко щеше да се оправи, но болката беше ужасна.

И продължаваше да боли, там назад, но сигналите пристигаха бавно. Назу се втурна в глухия мрак на лабиринта на Източен Кронос и не се спря, докато не се увери, че е измъкнала до връхчето на опашката. После се загърчи, удряйки чудовищните си навивки в скалата. Двайсет и шестте оцелели хефалумпа набързо хвърлиха топа, горе повърхността на пръстена на Гея леко се нагъна от серията земни трусове.

Но болката не отшумя бързо. Назу се нави на гигантска топка и скрила глава нейде в центъра, зачака изцелението.

Остава само още един тунел, помисли си тя.