Джон Варли
Демон (11)

ШЕСТ

Чироко се почувства уморена след плаването във фонтана. Едно време излизаше оттам заредена с енергия. По два-три дни караше без храна. Крис твърдеше, че чудодейното къпане все още му действа така. Но той бе само на четирийсет и девет. Сигурно и при Робин ефектът бе същият. А Чироко от половин век насам трябваше да лежи с часове след подмладяването.

Но не и край фонтана. Имаше врагове, които можеха да дойдат в Диона. И да я издебнат там, защото знаеха, че Чироко трябва да се плацика на всеки три килорота.

И така, тя се усамоти на едно езеро в далечните околности на Таксидо Джанкшън. Черният пясък бе фин като прах и нагорещен от подземната топлина на Гея.

Опъна се, положи глава на раницата и задряма.

Нова ги видя, когато достигнаха моста. За миг не разбра кой върви до високия космат мъж, но после нямаше съмнение. Това бе Робин. Носеше само къси панталони, а татуировките бяха направили тялото й уникално. Змиите приличаха на истински. Робин блестеше с живите багри, познати на Нова само от снимките й на младини. Цветовете сега бяха дори по-ярки. Късчетата злато блестяха, а и червеното, и лилавото, и зеленото грееха като скъпоценни камъни. Приличаше на кафяво яйчице за нощта на Вси светии.

Кафяво ли?

Нова пак я погледна. Съвсем сигурно бе, че Робин е успяла да хване тен. Хитър трик при тая млечна слънчева светлина. И още по-хитро бе да почернееш за два часа, без да изгориш.

Продължи да наблюдава моста, но Чироко не се появи. Нова въздъхна и слезе по стълбите да ги посрещне.

Отблизо промяната я шокира. Робин бе хвърлила от плещите си най-малко пет години. Нова бе започнала да разбира, че Чироко e наистина могъща вещица, но това почти не бе за вярване. Стана й някак чоглаво, не се гордееше с това колко свежа и щастлива изглежда Робин. Майка й просто нямаше право да е толкова щастлива, когато Нова се чувства нещастна.

Сервираха храната, а Чироко я нямаше никаква.

Робин и Крис се спасиха някъде заедно. Нова ги видя да тръгват и побърза да се прибере в стаята си. Скоро пак излезе и отиде в кухнята. Намери там Серпент, който май бъркаше тесто за сладки в голяма купа. Той само я погледна и продължи да бърка.

Нова се маеше пред огромната полица на стената, отрупана с подправки. Стототиците стъклени бурканчета бяха пълни с листа и прахове, кристали и какво ли не още. Повечето бяха гея-специалитети. Имаше и земни видове, но всички названия бяха изписани на езика на Титанидите, който Нова не знаеше.

Започна да отваря капачките и да души, за да открие онова, което й трябва. Трудна работа.

— Може би мога да ти помогна?

Тя подскочи от изненада — при това доста високо при тази ниска гравитация. Така упорито се трудеше да игнорира присъствието на Титанидите, че беше забравила за Серпент.

— Съмнявам се — отвърна Нова. Незнайно защо се притесняваше, когато тия чуждоземни животни заговореха. Правеха се на хора, ама не им се получаваше.

— Можеш да опиташ — предложи й Серпент.

— Чудех се дали… дали имате пипер?

— Червен или черен?

— Какво?

— Използваме два вида: червеният…

— Да, да, зная. Черен.

— Млян или на зърна?

— Млян, млян! — Нова съжали най-вече, че е позволила да бъде въвлечена в разговор. Но Серпент й подаде буркана и тя си отсипа малко пипер в една салфетка. После й помогна да намери канела. Личеше, че недоумява какво ли смята да готви, но каквото и да беше, той нямаше да го одобри.

— Нещо друго?

— М-м… имаш ли тамян?

Серпент сви превзето устни.

— Това го потърси в лекарския кабинет. — Беше ясно, че мнението му за нейните готварски рецепти бе паднало още по-ниско. — На етикета пише бензоин. — Той май се канеше да попита нещо, но се сети за предупреждението на Чироко да внимава много с човеците и си замълча

А Нова побърза да се разкара докато е време. Заизкачва се чевръсто по стълбите към амбулаторията и нахлу вътре като фурия, за да потърси останалите съставки.

После тичешком се върна в стаята си и се затвори, заперди прозорците, запали свещта и се съблече чисто гола. Седна на пода с кръстосани крака, изсипа новите си придобивки в металната съдинка, която използваше като тигел, добави малко вода и разбърка сместа с пръсти. Боцна палеца си с игла и капна няколко капки кръв в ароматната смес, завряла над пламъка на свещта. После отскубна три косъма от срамните си части, изгори ги и пусна пепелта в тигела.

Малко водка, открадната от шкафа в дневната, скоро накара сместа да зацвърчи със синкав пламък. Вари я, докато не получи няколко щипки сивкав прах. Подуши го и се намръщи. Е, и толкова ще й свърши работа. Мразеше тамяна, пък и в рецептата не се споменаваше за водка, а за спиртен извлек от гъби. Но както и да е, трябваше да се действа.

Настървено започна да скубе още косми. Чак се възпали. После ги омота и направи от тях златиста четка.

Нова навлече панталоните и ризата и надникна през вратата. Увери се, че никой не я наблюдава, тичешком прекоси салона и се шмугна в стаята на Чироко.

С четката тури точици от сивкавия прах по краката на леглото и под възглавницата. Под леглото нарисува пентаграма, в центъра на която постави косъм. Сетне се оттегли към вратата, като поставяше незабележими точки на всеки метър.

По същия начин трасира и пътя през салона към собствената си стая.

Затвори и се облегна за миг на вратата. Сърцето й биеше лудо, страните й горяха. Разкъса дрехите си и скочи в леглото. С четчицата нарисува знак между гърдите си, после я пъхна между краката си, мърморейки някакво заклинание. След това постави съдинката на пода така, че да не я види Робин. Придърпа завивките до носа си и пое дълбоко, с трепет, дъх.

Мирувай, сърце. Възлюблената ще дойде.

Внезапно скочи от леглото и изхвърча към голямата тоалетка с криво огледало. Зарови се в козметичните мазила, като пет пари не даваше, че някои от тях може да са незаменими. С безкрайна грижовност изрисува лицето си, напръска се с най-добрия парфюм и пак се гмурна в леглото.

Ами ако парфюмът убие дъха на сивкавата отвара? Ами ако на Чироко не й прави впечатление червилото? Лично тя не се черви. Тя изобщо не ползваше козметика и беше най-красивата жена, която Нова бе виждала.

Ридаеща се втурна през салона към банята. Изтри всичко от лицето си, после й се наложи да се отбие в тоалетната. Пак в банята и пак в кревата.

Това трябва да е любовта — какво друго би могло да наранява повече?

Ридаеше, стенеше. Накъса чаршафите на ивици, а Чироко все не идваше. Накрая заспа, изтощена от плач.