Джон Варли
Демон (47)

ДВАЙСЕТ И ТРИ

— Може би тя никога няма да дойде — каза Гея.

— Може и да си права — отвърна Крис.

Изтръска изтривалката и пак я вдигна към голямата розова стена от плът.

Намираха се в Банята, бивш декор, който сега служеше по предназначение на Гея. Мъждиво осветление. Дървени стени и таван, големи плъзгащи се врати, сега затворени. От нажежените камъни във водата се издигаха облаци пара. И Крис, и Гея плуваха в пот.

Изтривалката бе пила с твърди зъбци. Кожата на Гея, макар и мека като кадифе, май не се нараняваше от това приспособление, независимо колко грубо го използваше Крис. Още една от малките мистерии на Гея.

Наоколо се шляеше един панафлекс и оглеждаше сцената, засне няколко метра лента и се оттегли.

— Не мисля така — каза Гея.

— Може и да си права — отново отвърна Крис.

Гея се отмести. Крис се изправи, защото всяко помръдване на туловището на Гея представляваше заплаха за нормалните хора.

— Не е минало много време — продължи Гея — Колко… Осем месеца?

— Нещо такова.

— Имаш ли някаква представа какво прави тя?

— Знаеш, че се отби на два пъти. И че няма да ти кажа, ако я видя пак.

— Нагъл си, но аз те харесвам. Всъщност знам, че не е идвала.

Което беше истина. Чироко го бе предупредила, че точно така ще бъде, но все пак му беше тежко. Крис ужасно се нуждаеше от морална подкрепа.

От друга страна, оказа се, че работата на теляк не е толкова лоша, колкото се опасяваше. Очевидно Гея целеше да го деморализира. И той се стараеше всячески да й демонстрира, че е съсипан от умора. Но и това беше просто работа, като всяка друга. Щом й свикнеш, става не по-различна от зидаро-мазачеството.

От дланта премина към търкането на лакътя и бицепса.

— Когато тя дойде тук… — започна Крис, но замлъкна.

— Какво?

— Какво ще направиш с нея?

— Ще я убия. Или поне ще се опитам.

— Наистина ли смяташ, че тя има някакъв шанс?

— Нещо повече. Тя е върхът, не мислиш ли?

— Всеки го знае. Защо просто не отидеш… и не я намериш? Тя не може дълго да ти се изплъзва, нали?

— Много е хитра. А и аз вече… не я виждам. Тя добре се справи с тази си задача.

Гея и преди беше споменавала за слепота. Крис не беше сигурен, но подозираше, че намеква за Снич.

— Защо я мразиш толкова?

Гея въздъхна. Изви се вихрушка от пара.

— Не я мразя, Крис. Горещо я обичам. Ето защо възнамерявам да я даря с възможността да умре. Това е всичко, което мога да й дам и от което се нуждае. И тебе също те обичам.

— Ще ме убиеш ли?

— Да. Освен ако Чироко не те спаси. За теб смъртта няма да е дар.

— Не разбирам разликата.

— Твоето ще бъде агония, защото ще ти липсва обичта на Адам. Ти си млад и Адам е най-хубавото, което ти се е случвало досега.

— Това го разбирам. Не разбирам защо смъртта ще ощастливи Чироко.

— Не съм казала, че ще я ощастливя. Казах дар. От който има нужда. Смъртта е неин приятел. Единственият начин да израсне. Тя никога не ще намери любовта. Но ще се научи да живее без нея. Заслугата е моя.

Крис поразмисли и реши да поеме риска.

— Сигурно е така. Подменила си любовта с жестокост.

Гея повдигна вежда. На Крис не му се нравеше да гледа в огромното й око, дори отдалеч. Там бе скрита толкова много древна болка. Зло също, много, много зло… но той бе започнал да се чуди откъде иде злото. Дали някой просто не решава да бъде лош? Съмняваше се. Би трябвало това да става бавно.

— Разбира се, че съм жестока — промърмори Гея и отново затвори око. — Но няма начин да видиж жестокостта ми в перспектива. Аз съм на петдесет хиляди години, Крис. Чироко едва прехвърли стоте и вече усеща как нещо разяжда душата й.

— Имаше предвид три милиона, а не…

— Разбира се. Това имах предвид. Сега можеш да се захванеш с гърба ми, Крис.

Той домъкна стълба и се покатери до плещите й с изтривалката и гъбата. Гърбът й беше мек. Мъркаше като коте, докато той я търкаше между плещите.